България в числа: накъде върви страната

Магистрали

Кои участъци са в експлоатация, кои се строят и кои още са на хартия.

В експлоатация 921 km
В строеж 185 km
С разрешение за строеж 109 km
Проектиране 95 km
Планирана 335 km

Предвидената мрежа е около 1 644 km в 9 магистрали.

Карта на магистралите

Източник: OpenStreetMap (трасета), Уикипедия, hemus.info, reformi.org

Опресняване: Трасетата - веднъж на ден; лотовете - ръчно, при промяна

Лотове: към 19.10.2026. Пунктирните линии без OSM трасе са ориентировъчни.

2028 срок за завършване
А2 Хемус София – Варна 210 / 418 km 50%
УчастъкСтатусkmПуснат / срок
София – Ябланица Източници: Уикипедия В експлоатация 75
Ябланица – Боаза Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 14 2019
Лот 1: Боаза – Дерманци Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 14 2025
Участък 2.1: път III-307 – ПВ Угърчин Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org В строеж 12,7 2029
Участък 2.2: ПВ Угърчин – ПВ Каленик Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org В строеж 6,5 2028
Участък 3.1: ПВ Каленик – път LOV1054 Строителството е спирано; възобновено на 12.10.2026 г. (hemus.info). Източници: hemus.info, Уикипедия, hemus.info, reformi.org В строеж 10,2 2029
Участък 3.2: път LOV1054 – ПВ Плевен Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org В строеж 6,9 2027
Участък 4: ПВ Плевен – ПВ Летница Разрешения за строеж – февруари и декември 2025 г. Подучастъци 4.1 и 4.2. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, reformi.org В строеж 28,2 2028
Участък 5: ПВ Летница – ПВ Бутово (Павликени) Разрешение за строеж – декември 2025 г.; строителството не е започнало. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, reformi.org С разрешение за строеж 23,2 2029
Участък 6: ПВ Бутово – ПВ Куцина (Велико Търново) Разрешение за строеж – май 2026 г.; строителството не е започнало. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, reformi.org С разрешение за строеж 32,7 2029
Участък 7: Велико Търново – Попово Технически проект. Подучастъци 7.1 Велико Търново – Сушица, 7.2 Сушица – Водица и 7.3 Водица – Попово. Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org Проектиране 44,2 след 2030
Участък 8: Попово – Лозница Технически проект. Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org Проектиране 31,4 след 2031
Участък 9: Лозница – Буховци Разрешение за строеж – февруари 2026 г.; строителството не е започнало – стартът зависи от икономически анализ. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, LinkedIn, reformi.org С разрешение за строеж 11,9 2029
Лот 10: Буховци – Белокопитово Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 17,1 2022
Белокопитово – Шумен Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 11 2013 – 2015
Шумен – Каспичан Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 13 2005
Каспичан – Варна Източници: Уикипедия В експлоатация 66
А3 Струма София – ГКПП Кулата 149 / 172 km 87%
УчастъкСтатусkmПуснат / срок
Люлин: София – Даскалово Бившата АМ „Люлин“, днес част от „Струма“. Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 19 2011
Лот 0: Даскалово – Долна Диканя Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 18 2007
Лот 1: Долна Диканя – Дупница Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 22 2013
Лот 2: Дупница – Благоевград Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 32 2015
Лот 3.1.1: Благоевград – Благоевград-юг Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 6 2019
Лот 3.1.2: Благоевград-юг – Симитли С тунел „Железница“. Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 8 2024
Лот 3.2.1: Симитли – Кресна Трасето през Кресненското дефиле е в процедура (по OSM: предложено). Източници: Уикипедия Проектиране 19 2030
Лот 3.2.2: обход на Кресна Разрешение за строеж – ноември 2025 г. Източници: Уикипедия В строеж 4 декември 2027
Лот 3.3: Кресна – Сандански Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 20 2018
Лот 4: Сандански – ГКПП Кулата Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 24 2015
А5 Черно море Варна – Бургас 8 / 115 km 7%
УчастъкСтатусkmПуснат / срок
Участък при Варна Източници: Уикипедия В експлоатация 8
Варна – Бургас Няма одобрено трасе – линията е ориентировъчна, през Бяла, Обзор, Несебър и Поморие. Източници: Уикипедия Планирана 107 след 2030
Видин – Монтана 14 / 96 km 15%
УчастъкСтатусkmПуснат / срок
Лот 1: Видин – ПВ Макреш 29,6 km, от които 24,5 km в магистрален габарит. Източници: Уикипедия, bnrnews.bg В строеж 30 юли 2027
Лот 2: ПВ Макреш – ПВ Бела Източници: reformi.org, Уикипедия В експлоатация 14 2024
Лот 3: ПВ Бела – ПВ Ружинци Източници: Уикипедия, bnrnews.bg В строеж 11 януари 2027
Лот 4: ПВ Ружинци – ПВ Белотинци Разрешение за строеж – 7 юни 2024 г. Строителството е спряно с акт 10 от 22 януари 2025 г. (археологически обект, инженерни мрежи). Източници: Уикипедия, bnrnews.bg С разрешение за строеж 15 декември 2029
Лот 5: ПВ Белотинци – ПВ Винище Разрешение за строеж – 7 юни 2024 г. Строителството е спряно с акт 10 от 22 януари 2025 г. (археологически обект, инженерни мрежи). Източници: Уикипедия, bnrnews.bg С разрешение за строеж 12 декември 2029
Лот 6: ПВ Винище – обход на Монтана Разрешение за строеж – 7 юни 2024 г. Строителството е спряно с акт 10 от 22 януари 2025 г. (археологически обект, инженерни мрежи). Източници: Уикипедия, bnrnews.bg С разрешение за строеж 14 декември 2029
Русе – Велико Търново 0 / 133 km 0%
УчастъкСтатусkmПуснат / срок
Лот 1: Русе – Бяла Първа копка – 27 май 2026 г. Източници: Уикипедия В строеж 40 юни 2029
Лот 2: обход на Бяла Първа копка – 3 декември 2023 г. Източници: Уикипедия В строеж 35 юни 2028
Бяла – Велико Търново Източници: Уикипедия Планирана 58 около 2030
Рила ГКПП Гюешево – АМ Тракия / АМ Хемус 0 / 170 km 0%
УчастъкСтатусkmПуснат / срок
Гюешево – Тракия / Хемус Няма одобрено трасе – линията е ориентировъчна, през Кюстендил, Дупница, Самоков, Ихтиман и Елин Пелин. Източници: Уикипедия Планирана 170 след 2030
Завършени А1 Тракия, А4 Марица, А6 Европа 540 km 100%
МагистралаkmЗавършена
А1 Тракия София – Бургас 360 15.07.2013
А4 Марица АМ Тракия (Оризово) – ГКПП Капитан Андреево 117 29.10.2015
А6 Европа ГКПП Калотина – София 63 14.09.2025

Железопътна мрежа

Колко от мрежата е модернизирана, какво се строи и колко бързо се движат влаковете.

Модернизирана ≈ 478 km
В строеж ≈ 174 km
Обществена поръчка ≈ 84 km
Проектиране ≈ 340 km
Немодернизирана ≈ 2 584 km

Мрежата е ≈ 3 660 km, 75% електрифицирана. В OpenStreetMap няма отметка „модернизирана“ – за такава се смята линия за 130 – 160 km/h. Километрите са по трасето на мрежата – двойната линия се брои веднъж.

Карта на ж.п. мрежата

Източник: OpenStreetMap (линии, скорости, електрификация), НКЖИ, Годишна програма 2026

Опресняване: Линиите - веднъж на ден; проектите - ръчно, при промяна

Проекти: към 19.10.2026. Гаровите коловози и индустриалните линии не са показани.

до 60 km/h ≈ 913 km (25%) 61 – 129 km/h ≈ 2 128 km (58%) поне 130 km/h ≈ 530 km (14%) без данни Теснолинейка Модернизирана В строеж Тунели в строеж 16, ≈ 21,3 km
София – Пловдив 4 проекта 82 / 95 km 87%
УчастъкСтатусkmСрок
Елин Пелин – Костенец Модернизация за 160 km/h и 5 гари. Над 80% от обхвата е в изпълнение; през септември 2026 г. министърът на транспорта поиска трайно решение за тунел № 2. Източници: НКЖИ, договор, fakti.bg, НКЖИ, Годишна програма 2026 В строеж 51 2029 (тунел № 2 – 2032)
Костенец – Септември Двойна електрифицирана линия за 160 km/h, нова гара Костенец, 3 тунела (4,6 km). Строителството беше замразено през 2024 г. и подновено през март 2025 г. Източници: btvnovinite.bg, bntnews.bg, Областна администрация Пазарджик В строеж 24,5 2029
София – Искър От Централна гара през Подуяне до гара Искър (км 0+780 – км 7+700). Изпълнител – държавното дружество ТСВ, над 32,3 млн. евро; договор от 30.03.2023 г. за 24 месеца. Източници: economic.bg, ЦАИС ЕОП, Симеон Ставрев В строеж 6,9 2028
Искър – Елин Пелин От км 10+050 до км 22+846. Линията е до голяма степен модернизирана (160 km/h, обновена гара Казичене) от първия изпълнител; остават реконструкцията на гара Искър и довършителни работи. Нова поръчка за 38,3 млн. евро в 2 позиции (гара Искър – 39 месеца, участъкът – 18 месеца), оферти до 16.04.2026 г. Договорът за целия участък София – Елин Пелин е прекратен през 2022 г., следващата поръчка – в началото на 2024 г. Източници: economic.bg Обществена поръчка 12,8
София – Драгоман – граница със Сърбия 2 проекта 43 / 43 km 100%
УчастъкСтатусkmСрок
София – Волуяк Двойна линия за 160 km/h с трети коловоз, коловозното развитие на Централна гара София, нова гара Обеля, ERTMS; 104,2 млн. евро. Договорите („ЗГОП България“ и „ИРТМС КА Волуяк“) са от 30.10.2020 г. за 42 месеца (първоначален срок август 2025 г.), оскъпени с 20,7 млн. евро без ДДС. Част от коловозите на Централна гара са затворени от май 2024 г., влаковете за Северна България тръгват от София Север. Източници: НКЖИ, Симеон Ставрев, frognews.bg, dbr.bg В строеж 10 2029 (Централна гара – 2028)
Волуяк – Драгоман За 160 km/h, пътуването София – Драгоман от 62 на 32 минути. Волуяк – Петърч: удвояване на 12 km („Вистра“, първа копка 18.09.2024 г.); Петърч – Драгоман: удвояване на 17 km и модернизация на 6,5 km („Терна“). Строителството продължава по всички ключови отсечки (юли 2026 г.). Източници: НКЖИ, eufunds.bg, euronews.bg, Комитет за наблюдение на ПТС В строеж 33,3 2028
Карнобат – Синдел Лозарево – Прилеп 4 / 4 km 100%
УчастъкСтатусkmСрок
Лозарево – Прилеп Удвояване и електрификация от км 18+663 до км 23+108, с тунел „Лозарево“ (2,8 km) – започнат през 1987 г., рестартиран през 2023 г. Източници: economic.bg, НКЖИ, Годишна програма 2026 В строеж 4,4
Пловдив – Бургас 4 проекта 68 / 352 km 19%
УчастъкСтатусkmСрок
Пловдив – Скутаре Заедно с Пловдив – Крумово: гарите Пловдив разпределителна, Крумово, Скутаре и пост Тракия, сигнализация, надлези. Старт 07.04.2022 г., срок по договора 35 месеца; „Геострой Лантания“, 132,5 млн. лв. без ДДС. Източници: railtarget.eu, gradat.bg, reformi.org, dbr.bg В строеж ≈ 16 края на 2026 (първоначално 2025)
Оризово – Михайлово Проектиране и строителство за 160 km/h, с тунел „Чирпан“ (744 m, изкопан към ноември 2025 г.; в обявлението от 2021 г. – 835 m) покрай гара Чирпан. Старт 28.05.2021 г., срок 49 месеца; „Евро жп инфраструктура“ („Инфраструктурно строителство“ и „Марко Обра публика“). Договорът е за 218 млн. лв. без ДДС (2021 г.), МТС оценява обекта на 282 млн. лв. (ноември 2025 г.). Източници: МТС, eufunds.bg, reformi.org В строеж 37 края на 2026
Ямбол – Зимница Източници: reformi.org В строеж ≈ 15 2027
Пловдив – Бургас: удвояване Идейно проектиране и ПУП за удвояване на линията. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 Проектиране ≈ 284
София – Пловдив – Свиленград Пловдив – Крумово 7 / 7 km 100%
УчастъкСтатусkmСрок
Пловдив – Крумово Заедно с Пловдив – Скутаре (един договор; общото парче Пловдив – ПОР Изток е там): ПОР Изток – Крумово и гара Крумово, сигнализация, надлези. Старт 07.04.2022 г., срок по договора 35 месеца; „Геострой Лантания“, 132,5 млн. лв. без ДДС за двата участъка. По графика на НКЖИ за 2025/2026 г. ПОР Изток – Крумово е с 40 km/h. Източници: railtarget.eu, gradat.bg, reformi.org, dbr.bg, НКЖИ, Приложение 2.3.7.1 В строеж ≈ 7 края на 2026 (първоначално 2025)
София – Перник – Радомир Перник – Радомир 0 / 17 km 0%
УчастъкСтатусkmСрок
Перник – Радомир Обявена обществена поръчка за модернизация за 462 млн. лв. Източници: utroruse.com, НКЖИ, Годишна програма 2026 Обществена поръчка 17 средата на 2029
Радомир – Гюешево – РСМ Гюешево – граница със Северна Македония 0 / 2 km 0%
УчастъкСтатусkmСрок
Гюешево – граница със Северна Македония Обявени поръчки за последните 2,4 km до границата и за реконструкция на гара Гюешево. Източници: utroruse.com Обществена поръчка 2,4 края на 2028
Видин – София 3 проекта 0 / 180 km 0%
УчастъкСтатусkmСрок
Медковец – Срацимир Поръчка в 2 позиции (Медковец – Дъбова махала и Дъбова махала – Срацимир), прогнозна стойност 724,5 млн. лв. без ДДС; оферти до февруари 2025 г. Източници: TED Обществена поръчка ≈ 68
Срацимир – Видин Поръчката за проектиране и строителство (инженеринг, ~300 млн.) е прекратена на 28.08.2026 г. – няма осигурено финансиране. Източници: TED, economic.bg Проектиране ≈ 29
Мездра – Медковец Техническа помощ за подготовка на проекта. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 Проектиране ≈ 83
София – Перник (нова линия) Волуяк – Храбърско – Перник 0 / 38 km 0%
УчастъкСтатусkmСрок
Волуяк – Храбърско – Перник Актуализация на техническия проект за нова линия. Трасето на картата е ориентировъчно. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 Проектиране ≈ 38
Пловдив – Свиленград Михайлово – Димитровград 0 / 40 km 0%
УчастъкСтатусkmСрок
Михайлово – Димитровград Техническа помощ за подготовка на проекта. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 Проектиране ≈ 40
София – Кулата Радомир – Кулата 0 / 158 km 0%
УчастъкСтатусkmСрок
Радомир – Кулата Техническа помощ за модернизация. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 Проектиране ≈ 158

Подвижен състав

Източник: reformi.org, Уикипедия, ЦАИС ЕОП

Опресняване: Ръчно, при нова доставка или договор

Към 20.10.2026. Стойностите са по договорите, без ДДС; до 2025 г. в лева - превърнати по 1,95583.

Нов подвижен състав от 2000 г. – какво е купила „БДЖ – Пътнически превози“ след 2000 г. Цели 13 години – от 2008 до 2021 г. – не е пристигнал нито един нов влак или локомотив.

Мотрисни влакове 87 от 110
Локомотиви 25 от 25
Маневрени локомотиви – от 9
Пътнически вагони 76 от 167
Подвижен съставСтатусДоставенимлн. €Година
Siemens Desiro Classic 25 × Siemens Desiro Classic серия 10.000 Siemens Двувагонни дизелови мотрисни влакове. Източници: Уикипедия, reformi.org Снимка: Phil Richards, CC BY-SA 2.0 Доставен 2005 25 / 25 доставени Доставен 25 / 25 – 2005
Siemens Desiro 25 × Siemens Desiro серия 30.000 и 31.000 Siemens Електрически мотрисни влакове: 15 тривагонни (30.000, 2007) и 10 четиривагонни (31.000, 2008). Източници: Уикипедия, reformi.org Снимка: Falk2, CC BY-SA 4.0 Доставен 2008 25 / 25 доставени Доставен 25 / 25 – 2008
Siemens Smartron 15 × Siemens Smartron серия 80.000 Siemens Mobility Електрически локомотиви, 100 млн. лв. Източници: mediapool.bg, reformi.org Снимка: DemieK07, CC BY 4.0 Доставен 2021 15 / 15 доставени · 51,1 млн. € Доставен 15 / 15 51,1 2021
76 × Вагони от Deutsche Bahn Deutsche Bahn. Пътнически вагони втора ръка, вкл. 6 за трудноподвижни хора и велосипеди и 10 вагон-бистра; 30,5 млн. лв. с доставката. Източници: mediapool.bg, reformi.org Доставен 2024 76 / 76 доставени · 15,6 млн. € Доставен 76 / 76 15,6 2024
9 × Маневрени локомотиви ES3000 Експрес Сервиз (Русе). Акумулаторни маневрени локомотиви за неелектрифицираните депа; 10,56 млн. лв., договор от 22.02.2024 до 24.08.2026. Първите два - в депо „Надежда“ през октомври 2024 г. Източници: ЦАИС ЕОП, railway.supply Доставя се до 2026 ? / 9 доставени · 5,4 млн. € Доставя се ? / 9 5,4 до 2026
Siemens Smartron 10 × Siemens Smartron серия 80.000 Siemens Mobility Електрически локомотиви от ново поколение, договор от декември 2023 г. за 91,1 млн. лв. Източници: БДЖ, reformi.org Снимка: Kyah117, CC BY 4.0 Доставен 2026 10 / 10 доставени · 46,6 млн. € Доставен 10 / 10 46,6 2026
Škoda RegioPanter 25 × Škoda RegioPanter серия 34.000 Škoda Transportation и Škoda Vagonka Едноетажни електрически мотрисни влака, поне 300 седящи места; 20 по договора от септември 2024 г. (511,4 млн. лв. без ДДС, по Плана за възстановяване) и още 5 по споразумение от ноември 2024 г. (127,8 млн. лв.). Возят от август 2026 г. в Западна България вместо мотрисите от 1969 – 1980 г. Източници: ЦАИС ЕОП, mediapool.bg, ПИК, reformi.org Снимка: Министерство на транспорта, CC BY 4.0 Доставен 2026 25 / 25 доставени · 327 млн. € Доставен 25 / 25 327 2026
Alstom Coradia Stream 35 × Alstom Coradia Stream серия 35.000 Alstom (Булему) Шествагонни електрически мотрисни влака за 160 km/h с 15 г. поддръжка; 1,1 млрд. лв. Платени са първите 12, за другите 23 се чака финансиране - срок 30.06.2027. Возят от 1 септември 2026 г. (първите два). Източници: ЦАИС ЕОП, dennews.bg, big5.bg, reformi.org Снимка: Министерство на транспорта, CC BY 4.0 Доставя се до 2027 12 / 35 доставени · 562 млн. € 4 возят пътници Доставя се 12 / 35 4 возят пътници 562 до 2027
91 × Вагони от Deutsche Bahn серия 22-97 Deutsche Bahn. Пътнически вагони втора ръка, 23,5 млн. евро с дългосрочен заем. Първоначално до 98, след оглед - 91. Източници: economic.bg, reformi.org Договор до 2027 0 / 91 доставени · 23,5 млн. € Договор 0 / 91 23,5 до 2027

Времева линия

2005 открити 13 km магистрали
2007 открити 18 km магистрали
2011 открити 19 km магистрали
2013 открити 382 km магистрали
2015 открити 184 km магистрали
2018 открити 20 km магистрали
2019 открити 20 km магистрали
2022 открити 17 km магистрали
2024 открити 22 km магистрали
2025 открити 77 km магистрали
2026 днес +50 km ж.п.
2027 +52 km магистрали +16 km ж.п.
2028 +70 km магистрали +40 km ж.п.
2029 +172 km магистрали +77 km ж.п.
2030 +77 km магистрали
Без ясен срок „след 2030“, без обявен срок или закъснели

По обявените срокове към 19.10.2026 – у нас те често се отлагат. Километрите на железниците са приръстът на модернизираната мрежа (без вече модернизираните отсечки).

Енергетика

Колко ток произвежда и харчи страната в момента, откъде идва, колко изнасяме и колко струва на борсата.

Икономика

Как се движи България от влизането в ЕС през 2007 г. досега – и как стои спрямо средното за Съюза.

БВП на глава от населението

Източник: Евростат, prc_ppp_ind

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 09.07.2026.

по стандарт на покупателната способност, средното за ЕС = 100

68 2025 г. · % от средното за ЕС
България Гърция Румъния Хърватия ЕС = 100

Консолидиран държавен дълг

Източник: Евростат, gov_10dd_edpt1

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 22.04.2026.

% от БВП

29,9% 2025 г. · ЕС: 81,7%
България ЕС-27 Гърция Румъния Хърватия таван по Маастрихт: 60%

Инфлация

Източник: Евростат, prc_hicp_aind

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 06.02.2026.

средногодишна, по хармонизирания индекс на потребителските цени, %

3,5% 2025 г. · ЕС: 2,5%
България ЕС-27 Гърция Румъния Хърватия

Безработица

Източник: Евростат, lfsa_urgan

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 10.09.2026.

% от работната сила, 15 – 74 г.

3,5% 2025 г. · ЕС: 6%
България ЕС-27 Гърция Румъния Хърватия

Реален растеж на БВП

Източник: Евростат, nama_10_gdp

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 20.10.2026.

% спрямо предходната година

3% 2025 г. · ЕС: 1,4%
България ЕС-27

Бюджетен дефицит / излишък

Източник: Евростат, gov_10dd_edpt1

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 22.04.2026.

% от БВП, сектор „Държавно управление“; под нулата е дефицит

−3,5% 2025 г. · ЕС: −3,1%
България ЕС-27 таван по Маастрихт: −3%
Всички стойности в таблица
Година БВП на глава от населението Консолидиран държавен дълг
България / ЕС		 Инфлация
България / ЕС		 Безработица
България / ЕС		 Реален растеж на БВП
България / ЕС		 Бюджетен дефицит / излишък
България / ЕС
2007 40 16,3 / 62,4 7,6 / 2,4 6,9 / 7,5 6,7 / 3,1 0 / −0,6
2008 43 13 / 65,1 12 / 3,7 5,6 / 7,2 6,1 / 0,6 1,4 / −2,1
2009 43 13,7 / 75,7 2,5 / 0,8 6,8 / 9,1 −3,3 / −4,3 −4,4 / −6,1
2010 44 15,3 / 80,4 3 / 1,8 10,3 / 9,8 1,6 / 2,1 −3,7 / −6
2011 45 15,2 / 81,7 3,4 / 2,9 11,3 / 9,9 2,1 / 1,9 −1,7 / −4,1
2012 47 16,6 / 85 2,4 / 2,6 12,3 / 10,8 0,7 / −0,8 −0,8 / −3,7
2013 46 17 / 86,8 0,4 / 1,3 13 / 11,4 −0,5 / 0 −0,7 / −3,1
2014 48 27 / 86,9 −1,6 / 0,4 11,4 / 10,9 0,9 / 1,6 −5,4 / −2,4
2015 49 25,9 / 85,1 −1,1 / 0,1 9,2 / 10,1 3,4 / 2,4 −1,9 / −1,9
2016 51 29,1 / 84,1 −1,3 / 0,2 7,6 / 9,1 3 / 2 0,3 / −1,4
2017 52 25,1 / 81,5 1,2 / 1,6 6,2 / 8,2 2,7 / 2,9 1,6 / −0,9
2018 53 22,2 / 79,5 2,6 / 1,8 5,2 / 7,3 2,6 / 2,1 1,7 / −0,4
2019 55 20,1 / 77,5 2,5 / 1,4 4,2 / 6,7 3,3 / 1,9 2,2 / −0,5
2020 57 24,5 / 89,5 1,2 / 0,7 5 / 7,1 −2,5 / −5,5 −3,8 / −6,7
2021 59 23,8 / 86,7 2,8 / 2,9 5,2 / 7,1 6,1 / 6,4 −4 / −4,6
2022 62 22,5 / 82,4 13 / 9,2 4,2 / 6,2 3,3 / 3,6 −2,9 / −3,2
2023 63 22,9 / 80,5 8,6 / 6,4 4,3 / 6,1 2 / 0,4 −2 / −3,4
2024 66 23,8 / 80,7 2,6 / 2,6 4,2 / 6 3,3 / 1,4 −3 / −3,1
2025 68 29,9 / 81,7 3,5 / 2,5 3,5 / 6 3 / 1,4 −3,5 / −3,1

Заплати по области

Средната брутна заплата в 28-те области – колко изостават от средната за страната и догонват ли я.

Средна за страната 1 444 €
Най-висока 1 943 €
Най-ниска 1 012 €
Под средната 27 от 28 области

Средна брутна заплата, II тримесечие 2026

Източник: НСИ, средна брутна месечна заплата по области, Граници: GISCO (Евростат), NUTS 3

Опресняване: Веднъж на ден; НСИ публикува данните около 45 дни след края на тримесечието

Наетите по трудово и служебно правоотношение, без годишните премии в IV тримесечие. Последната година е с предварителни данни.

Спрямо средната за страната (1 444 €): под 75% 75 – 85% 85 – 95% 95 – 105% над 105%
1 330 1 152 1 069 1 178 1 142 1 175 1 129 1 112 1 158 1 185 1 110 1 056 1 360 1 088 1 074 1 079 1 230 1 943 1 363 1 012 1 025 1 057 1 154 1 032 1 228 1 035 1 129 1 021

Класация на областите

Източник: НСИ, средна брутна месечна заплата по области, Граници: GISCO (Евростат), NUTS 3

Опресняване: Веднъж на ден; НСИ публикува данните около 45 дни след края на тримесечието

Наетите по трудово и служебно правоотношение, без годишните премии в IV тримесечие. Последната година е с предварителни данни.

€ на месец, II тримесечие 2026; вдясно – ръстът за година. Изберете област за графиката.

средната за страната

Благоевград и страната

Източник: НСИ, средна брутна месечна заплата по области, Граници: GISCO (Евростат), NUTS 3

Опресняване: Веднъж на ден; НСИ публикува данните около 45 дни след края на тримесечието

Наетите по трудово и служебно правоотношение, без годишните премии в IV тримесечие. Последната година е с предварителни данни.

средна брутна месечна заплата по тримесечия, €

70% от средната за страната през II тримесечие 2026
Благоевград Страната

Битови сметки

Колко плащат домакинствата за ток, газ, вода и парно – спрямо средното за ЕС и спрямо останалите цени.

Ток

Източник: Евростат, nrg_pc_204

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува цените два пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 19.10.2026.

€ за kWh с всички данъци и такси, домакинства с 2 500 – 5 000 kWh на година

0,134€/kWh I полугодие 2026 · ЕС: 0,283 € · 47% от цената в ЕС
България ЕС-27

Природен газ

Източник: Евростат, nrg_pc_202

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува цените два пъти в годината

Последна промяна в Евростат: 19.10.2026.

€ за kWh с всички данъци и такси, домакинства с 20 – 200 GJ на година

0,065€/kWh I полугодие 2026 · ЕС: 0,110 € · 59% от цената в ЕС
България ЕС-27

Колко са поскъпнали

Източник: Евростат, prc_hicp_aind

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните индекси веднъж в годината

Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), средногодишен, за България: ток CP0451, газ CP0452, вода CP0441, топлинна енергия CP0455, всички стоки и услуги CP00. Сметнат наново с 2007 г. = 100.

индекс на цените за домакинствата, 2007 г. = 100; над пунктира – по-скъпо, отколкото в 2007 г.

Ток +82% Газ +97% Вода +187% Парно +107% Всички цени +74% от 2007 до 2025 г.

Вода по градове

Източник: КЕВР, решение от 01.01.2026

Опресняване: Ръчно, при ново решение на КЕВР (обикновено от 1 януари за водата и от 1 юли за парното)

Проверено на 19.10.2026. Цената за битови потребители в съответния град.

€ за м³ с ДДС – доставяне, отвеждане и пречистване

  • Варна 3,03 € +7%
  • Русе 2,90 € +9%
  • Плевен 2,76 € +7%
  • Стара Загора 2,73 € +3%
  • Бургас 2,70 € +1%
  • София 2,11 € +12%
  • Пловдив 1,91 € +4%

Вдясно – промяната спрямо предишната цена.

Парно по градове

Източник: КЕВР, решение от 01.07.2026

Опресняване: Ръчно, при ново решение на КЕВР (обикновено от 1 януари за водата и от 1 юли за парното)

Проверено на 19.10.2026. Пределна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода; без такса за дялово разпределение.

€ за MWh с ДДС – топлофикациите, цена за домакинства

  • Разград 88,97 € +5%
  • София 87,96 € +5%
  • Велико Търново 86,99 € +5%
  • Варна 85,96 € +5%
  • Пловдив 85,12 € +4%
  • Перник 72,24 € +4%
  • Враца 66,84 € +4%
  • Сливен 63,31 € +5%
  • Русе 62,88 € +5%
  • Плевен 60,31 € +5%
  • Бургас 54,60 € +4%

Вдясно – промяната спрямо предишната цена.

Всички стойности в таблица
Полугодие Ток, €/kWh
България / ЕС		 Природен газ, €/kWh
България / ЕС
I полугодие 2026 0,134 / 0,283 0,065 / 0,110
II полугодие 2025 0,136 / 0,290 0,065 / 0,123
I полугодие 2025 0,130 / 0,288 0,077 / 0,114
II полугодие 2024 0,122 / 0,289 0,065 / 0,124
I полугодие 2024 0,119 / 0,292 0,062 / 0,110
II полугодие 2023 0,119 / 0,285 0,070 / 0,114
I полугодие 2023 0,114 / 0,289 0,088 / 0,116
II полугодие 2022 0,115 / 0,277 0,117 / 0,113
I полугодие 2022 0,109 / 0,249 0,076 / 0,085
II полугодие 2021 0,109 / 0,242 0,071 / 0,078
I полугодие 2021 0,102 / 0,220 0,037 / 0,064
II полугодие 2020 0,098 / 0,215 0,035 / 0,070
I полугодие 2020 0,100 / 0,214 0,040 / 0,065
II полугодие 2019 0,096 / 0,217 0,044 / 0,073
I полугодие 2019 0,100 / 0,217 0,045 / 0,067
II полугодие 2018 0,101 / 0,215 0,044 / 0,072
I полугодие 2018 0,098 / 0,210 0,038 / 0,063
II полугодие 2017 0,098 / 0,209 0,038 / 0,068
I полугодие 2017 0,096 / 0,209 0,033 / 0,062
II полугодие 2016 0,094 / 0,207 0,031 / 0,068
I полугодие 2016 0,096 / 0,205 0,037 / 0,064
II полугодие 2015 0,096 / 0,209 0,039 / 0,073
I полугодие 2015 0,094 / 0,208 0,048 / 0,067
II полугодие 2014 0,090 / 0,208 0,048 / 0,074
I полугодие 2014 0,083 / 0,206 0,049 / 0,069
II полугодие 2013 0,088 / 0,206 0,052 / 0,075
I полугодие 2013 0,092 / 0,204 0,051 / 0,069
II полугодие 2012 0,096 / 0,200 0,056 / 0,074
I полугодие 2012 0,085 / 0,192 0,049 / 0,066
II полугодие 2011 0,087 / 0,189 0,047 / 0,069
I полугодие 2011 0,083 / 0,186 0,043 / 0,061
II полугодие 2010 0,083 / 0,178 0,043 / 0,062
I полугодие 2010 0,081 / 0,173 0,037 / 0,056
II полугодие 2009 0,082 / 0,168 0,035 / 0,056
I полугодие 2009 0,082 / 0,167 0,047 / 0,063
II полугодие 2008 0,082 / 0,168 0,039 / 0,067
I полугодие 2008 0,071 / 0,160 0,035 / 0,058
II полугодие 2007 0,072 / 0,154 0,032 / 0,057
Година Ток
индекс, 2007 = 100		 Газ
индекс, 2007 = 100		 Вода
индекс, 2007 = 100		 Парно
индекс, 2007 = 100		 Всички цени
индекс, 2007 = 100
2025 181,5 197,0 286,9 207,4 174,2
2024 163,8 175,6 274,0 212,8 168,3
2023 159,0 202,5 225,6 203,6 164,0
2022 153,0 318,7 190,0 170,1 151,0
2021 147,3 152,0 174,0 141,0 133,7
2020 142,1 109,9 175,2 132,3 129,9
2019 138,2 130,8 167,0 149,6 128,4
2018 134,9 121,5 158,9 133,7 125,3
2017 132,2 112,0 149,9 119,8 122,1
2016 130,2 101,9 145,7 108,3 120,7
2015 130,4 127,6 144,3 124,1 122,3
2014 120,6 144,8 144,1 129,3 123,6
2013 124,8 150,9 144,0 129,2 125,6
2012 127,1 157,8 139,4 138,7 125,1
2011 118,0 135,1 134,2 123,5 122,2
2010 115,8 120,6 132,6 113,5 118,2
2009 116,7 98,6 124,7 112,9 114,7
2008 111,2 111,4 112,8 103,6 111,9
2007 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0

Банки

Колко голяма е банковата система, кои банки държат пазара и колко бързо растат кредитите на домакинствата.

Активи на банките 121,0 млрд. €
Жилищни кредити 20,4 млрд. €
Депозити на домакинствата 58,6 млрд. €
Печалба на банките 1 079 млн. €

Пазарни дялове по активи

Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките

Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му

Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.

II тримесечие 2026; вдясно – активите в млрд. €

76,4% от активите са в първите 5 банки (66,6% през III тримесечие 2021)
  1. 1 Банка ДСК 19,8% 24,0
  2. 2 ОББ 19,4% 23,5
  3. 3 УниКредит Булбанк 17,1% 20,7
  4. 4 Юробанк (Пощенска) 12,1% 14,6
  5. 5 Fibank 8,0% 9,7
  6. 6 ЦКБ 4,6% 5,6
  7. 7 ББР 2,8% 3,4
  8. 8 ПроКредит Банк 2,2% 2,7
  9. 9 Алианц Банк 2,1% 2,6
  10. 10 TBI Bank 1,9% 2,3
  11. 11 Инвестбанк 1,7% 2,0
  12. 12 Интернешънъл Асет Банк 1,5% 1,9
  13. 13 Общинска банка 1,3% 1,6
  14. 14 БАКБ 1,3% 1,6
  15. 15 Търговска банка Д 1,0% 1,2
  16. 16 Ситибанк – клон 0,9% 1,1
  17. 17 ИНГ Банк – клон 0,8% 1,0
  18. 18 Тексим Банк 0,4% 0,5
  19. 19 БНП Париба – клон 0,3% 0,4
  20. 20 Зираат банк – клон 0,3% 0,4
  21. 21 Токуда банк 0,2% 0,3
  22. 22 Аскори – клон 0,1% 0,1
  23. 23 Bigbank – клон 0,1% 0,1

Кредити на домакинствата и фирмите

Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките

Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му

Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.

всички банки, млрд. € в края на тримесечието

Жилищни Потребителски На фирми

Колко бързо растат

Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките

Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му

Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.

годишно изменение, % спрямо същото тримесечие година по-рано

Жилищни Потребителски Депозити на домакинствата

Банките една по една, II тримесечие 2026

Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките

Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му

Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.

Банка
Банка ДСК 23 992 19,8% +24,0% 15 187 9 701 18 729 292 20,7%
ОББ 23 509 19,4% +14,6% 12 790 6 704 15 988 140 11,9%
УниКредит Булбанк 20 696 17,1% +9,0% 13 702 3 967 15 946 269 22,1%
Юробанк (Пощенска) 14 601 12,1% +17,4% 9 671 5 746 11 641 114 14,1%
Fibank 9 671 8,0% +19,5% 5 109 2 055 7 285 67 13,9%
ЦКБ 5 569 4,6% +15,6% 1 999 920 4 913 27 9,8%
ББР 3 373 2,8% +108,1% 1 226 4 245 12 0,9%
ПроКредит Банк 2 691 2,2% +9,1% 2 057 375 2 325 17 14,6%
Алианц Банк 2 552 2,1% +10,9% 1 526 886 2 265 13 11,6%
TBI Bank 2 322 1,9% +19,6% 1 807 1 498 1 702 42 23,6%
Инвестбанк 2 005 1,7% +3,7% 1 049 168 1 689 28 22,1%
Интернешънъл Асет Банк 1 870 1,5% +19,2% 513 86 1 642 14 15,3%
Общинска банка 1 615 1,3% +13,1% 506 132 1 396 11 15,5%
БАКБ 1 553 1,3% +7,0% 1 089 341 1 294 10 9,8%
Търговска банка Д 1 205 1,0% +7,5% 695 177 1 049 7 10,2%
Ситибанк – клон 1 110 0,9% −2,3% 272 0 945 7 –
ИНГ Банк – клон 1 018 0,8% +50,0% 403 0 738 −1 –
Тексим Банк 483 0,4% +27,0% 153 41 421 3 10,6%
БНП Париба – клон 404 0,3% +24,6% 85 0 385 0 –
Зираат банк – клон 357 0,3% +30,1% 250 7 276 6 –
Токуда банк 257 0,2% −1,7% 142 27 222 1 6,0%
Аскори – клон 98 0,1% +2,0% 101 0 1 1 –
Bigbank – клон 70 0,1% +104,8% 11 11 75 −1 –

Подреждане – с клик върху заглавието на колона. Печалбата е от началото на годината (I полугодие 2026), в млн. €; възвръщаемостта е превърната за цяла година. Клоновете на чуждестранни банки нямат собствен капитал и възвръщаемостта им не се смята.

Здраве

Как е България спрямо останалата Европа – болници, продължителност на живота, смъртност, пушене и колко плащаме от джоба си.

Болници

Източник: Евростат, hlth_co_disch2, Евростат, hlth_rinpat2, Евростат, tps00046, Евростат, hlth_co_inpagg

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината

До 2021 г. изписаните пациенти са от стария набор на Евростат (hlth_co_disch2), от 2022 г. – от новия (hlth_rinpat2). Средният престой е за активно лечение. Евростат няма средно за ЕС за изписаните и престоя – за сравнение е медианата на страните от ЕС. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.

32 645 изписани от болница на 100 000 души (2023 г.) – най-високо в ЕС (1-во от 31 държави в Европа); медианата в ЕС – 14 423
България Медианата в ЕС
  1. 1 България 32 645 −731
  2. 2 Германия 21 980 +650
  3. 3 Австрия 20 672 +120
  4. 4 Румъния 18 608 +2 512
  5. 5 Литва 17 429 +2 160
  6. 6 Латвия 16 685 +353
  7. 7 Чехия 16 188 −92
  8. 8 Словакия 16 092 +870
  9. 9 Полша 15 793
  10. 10 Унгария 15 777 +1 425
  11. 11 Швейцария 15 539 −44
  12. 12 Франция 15 400 +70
  13. 13 Хърватия 15 307 +586
  14. 14 Словения 14 702 +44
  15. 15 Норвегия 14 459 −254
  16. 16 Белгия 14 423 +140
  17. 17 Естония 12 880 +68
  18. 18 Дания 12 647
  19. 19 Финландия 12 646
  20. 20 Сърбия 12 416 +925
  21. 21 Ирландия 12 277 +538
  22. 22 Малта 12 138 −146
  23. 23 Гърция 12 110
  24. 24 Швеция 11 590 −130
  25. 25 Кипър 11 307 +938
  26. 26 Люксембург 11 120 +197
  27. 27 Италия 10 004 +355
  28. 28 Испания 9 960 +120
  29. 29 Нидерландия 7 665 +30
  30. 30 Португалия 6 728 −230
  31. 31 Лихтенщайн 4 510 −258

Вдясно – промяната спрямо 2022 г. В сиво – държавите извън ЕС.

Продължителност на живота

Източник: Евростат, demo_mlexpec

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината

Очакваната средна продължителност на живота при раждане – мъже и жени заедно. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.

75,8 години – очаквана продължителност на живота при раждане (2024 г.) – най-ниско в ЕС (35-то от 37 държави в Европа); средно за ЕС – 81,5
България ЕС-27
  1. 1 Лихтенщайн 84,2 +0,4
  2. 2 Швейцария 84,2 +0,1
  3. 3 Испания 84,0 +0,2
  4. 4 Швеция 83,8 +0,6
  5. 5 Италия 83,7 +0,4
  6. 6 Кипър 83,5 +0,5
  7. 7 Люксембург 83,2 +0,1
  8. 8 Норвегия 83,2 +0,2
  9. 9 Ирландия 83,1 +0,4
  10. 10 Франция 83,0 +0,1
  11. 11 Малта 83,0 −0,1
  12. 12 Исландия 82,8 +0,4
  13. 13 Португалия 82,5 +0,2
  14. 14 Белгия 82,4 +0,1
  15. 15 Финландия 82,2 +0,6
  16. 16 Австрия 82,1 +0,2
  17. 17 Словения 82,1 +0,3
  18. 18 Дания 82,0 +0,3
  19. 19 Гърция 81,9 +0,2
  20. 20 Нидерландия 81,9 +0,1
  21. ЕС-27 81,5 +0,3
  22. 21 Германия 81,2 +0,3
  23. 22 Албания 80,4
  24. 23 Чехия 80,1 +0,3
  25. 24 Естония 79,4 +0,5
  26. 25 Турция 79,0 +1,7
  27. 26 Хърватия 78,9 +0,4
  28. 27 Полша 78,5 +0,3
  29. 28 Словакия 78,4 +0,3
  30. 29 Черна гора 77,6 0,0
  31. 30 Литва 77,5 +0,1
  32. 31 Унгария 76,8 +0,1
  33. 32 Румъния 76,5 +0,2
  34. 33 Латвия 76,4 +0,8
  35. 34 Сърбия 76,2 0,0
  36. 35 България 75,8 +0,1
  37. 36 Грузия 74,9 +1,2
  38. 37 Молдова 72,0 +0,3

Вдясно – промяната спрямо 2023 г. В сиво – държавите извън ЕС.

Смъртност, която може да се избегне

Източник: Евростат, hlth_cd_apr

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината

Починали под 75 г. на 100 000 души, стандартизиран коефициент (сравним между държави с различна възраст на населението). Лечима – от болести, при които навременното лечение спасява живота; предотвратима – от причини, които се избягват с профилактика: тютюн, алкохол, катастрофи, ваксини. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.

185 починали на 100 000 души от болести, които е можело да бъдат излекувани навреме (2023 г.) – 3-то място от 27 в ЕС (4-то от 35 държави в Европа); средно за ЕС – 87
България ЕС-27
  1. 1 Молдова 294 −6
  2. 2 Румъния 200 −15
  3. 3 Латвия 189 −11
  4. 4 България 185 −9
  5. 5 Грузия 176
  6. 6 Унгария 172 −6
  7. 7 Сърбия 171 −8
  8. 8 Литва 163 −20
  9. 9 Словакия 161 −15
  10. 10 Турция 147 +1
  11. 11 Полша 133 −7
  12. 12 Хърватия 126 −7
  13. 13 Естония 116 −10
  14. 14 Чехия 107 −6
  15. ЕС-27 87 −3
  16. 15 Гърция 84 −1
  17. 16 Германия 83 0
  18. 17 Малта 74 −12
  19. 18 Португалия 74 0
  20. 19 Австрия 68 −1
  21. 20 Финландия 68 −3
  22. 21 Ирландия 68 −3
  23. 22 Словения 67 +3
  24. 23 Дания 66 +2
  25. 24 Кипър 63 −8
  26. 25 Италия 62 −2
  27. 26 Испания 60 −2
  28. 27 Нидерландия 60 +1
  29. 28 Белгия 59 −3
  30. 29 Франция 59 −1
  31. 30 Швеция 58 −1
  32. 31 Исландия 58 −2
  33. 32 Норвегия 55 −2
  34. 33 Люксембург 52 −9
  35. 34 Швейцария 43 −4
  36. 35 Лихтенщайн 31 −19

Вдясно – промяната спрямо 2022 г. В сиво – държавите извън ЕС.

Пушене

Източник: Евростат, ilc_hch22, Евростат, sdg_03_30

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината

EU-SILC пита за всички продукти с тютюн и никотин всеки ден, Евробарометърът – дали човек пуши; затова числата им са различни. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.

26,3% от българите над 16 г. употребяват всеки ден цигари, електронни цигари, нагреваем тютюн или никотинови паучове (2025 г.) – най-високо в ЕС (3-то от 31 държави в Европа); средно за ЕС – 16,5%
  1. 1 Турция 29,6% +1,4
  2. 2 Сърбия 26,6% +1,8
  3. 3 България 26,3% +0,3
  4. 4 Швеция 23,9% +1,0
  5. 5 Норвегия 23,8% +0,5
  6. 6 Хърватия 23,6% +2,7
  7. 7 Гърция 22,6% −1,6
  8. 8 Кипър 22,6% −0,7
  9. 9 Австрия 19,6% −1,1
  10. 10 Естония 19,1% −0,1
  11. 11 Франция 19,0% 0,0
  12. 12 Латвия 19,0% +0,1
  13. 13 Унгария 18,9% −1,1
  14. 14 Литва 18,6% +2,7
  15. 15 Чехия 18,0% −0,6
  16. 16 Малта 17,8% −0,9
  17. 17 Румъния 17,6% −0,3
  18. 18 Словения 17,3% −0,6
  19. 19 Дания 16,6% −0,4
  20. ЕС-27 16,5% −1,0
  21. 20 Словакия 16,3% −1,8
  22. 21 Финландия 15,6% +1,4
  23. 22 Италия 15,5% −0,3
  24. 23 Полша 15,5% −1,0
  25. 24 Албания 15,5% +0,4
  26. 25 Португалия 15,2% +1,1
  27. 26 Испания 15,0% −2,1
  28. 27 Германия 14,9%
  29. 28 Люксембург 13,8% −2,1
  30. 29 Белгия 13,6% −0,6
  31. 30 Ирландия 11,7% +2,4
  32. 31 Нидерландия 9,9% −1,1

Вдясно – промяната спрямо 2022 г. в процентни пунктове. В сиво – държавите извън ЕС.

Плащания от джоба

Източник: Евростат, tepsr_sp310

Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината

Плащанията на домакинствата директно – доплащания, лекарства, частни прегледи – като дял от текущите разходи за здраве. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.

34,1% от разходите за здраве се плащат директно от джоба на хората (2024 г.) – 2-ро място от 27 в ЕС (2-ро от 32 държави в Европа); средно за ЕС – 15,1%
България ЕС-27

Място на България в ЕС: 2016: 3-то · 2017: 2-ро · 2018: 2-ро · 2019: 1-во · 2020: 1-во · 2021: 1-во · 2022: 1-во · 2023: 1-во · 2024: 2-ро (от най-високото; при равни стойности – общо място)

  1. 1 Гърция 34,2% −0,1
  2. 2 България 34,1% −1,4
  3. 3 Латвия 32,0% −3,5
  4. 4 Босна и Херцеговина 31,3% +0,3
  5. 5 Литва 29,7% −1,3
  6. 6 Малта 29,6% −1,3
  7. 7 Португалия 28,7% −0,7
  8. 8 Молдова 25,8% −1,7
  9. 9 Италия 23,0% −0,7
  10. 10 Унгария 22,8% −0,3
  11. 11 Румъния 22,0% −1,0
  12. 12 Белгия 21,8% −0,3
  13. 13 Швейцария 21,5% 0,0
  14. 14 Испания 21,5% +0,6
  15. 15 Естония 21,1% −1,0
  16. 16 Словакия 20,2% +0,1
  17. 17 Лихтенщайн 19,7% 0,0
  18. 18 Кипър 17,0% −0,5
  19. 19 Австрия 16,7% −0,1
  20. 20 Полша 16,6% +0,7
  21. ЕС-27 15,1% −0,1
  22. 21 Исландия 14,7% 0,0
  23. 22 Дания 14,6% +0,1
  24. 23 Финландия 14,5% +0,2
  25. 24 Чехия 13,6% −1,0
  26. 25 Словения 12,9% +0,5
  27. 26 Швеция 12,8% +0,1
  28. 27 Нидерландия 11,9% −0,3
  29. 28 Германия 11,1% −0,2
  30. 29 Ирландия 10,6% −0,5
  31. 30 Франция 10,2% 0,0
  32. 31 Люксембург 8,8% 0,0
  33. 32 Хърватия 8,6% −0,9

Вдясно – промяната спрямо 2023 г. в процентни пунктове. В сиво – държавите извън ЕС.

Държавен бюджет

Колко събира и харчи държавата, за какво отиват парите и колко получава всяко министерство – по Закона за държавния бюджет.

Източник: Закона за държавния бюджет, „Държавен вестник“

Опресняване: На ръка, когато се приеме нов закон

Законът, както е приет – без по-късните промени и без изпълнението. Бюджетите на пенсиите (ДОО) и на здравната каса са отделни закони – тук е само трансферът към тях от държавния бюджет.

Зареждане на бюджета за 2026 г.…

За автора

Симеон Ставрев е софтуерен инженер с над 25 години стаж в IT сферата. Завършил е Софийската математическа гимназия. Бакалавър по информатика от Нов Български Университет.

На 29 октомври 2023 е избран за втори мандат като общински съветник в Столичен общински съвет. Член е на постоянните „Комисия по транспорт и пътна безопасност“ и „Комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори“. В предишния мандат е бил член и на „Комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране“.

Автор е и на Smart Sofia.

Семеен, с едно дете.

Симеон Ставрев, БНР

Симеон Ставрев. Снимка: БНР

За проекта

Радар 359 събира официални данни за България на едно място - магистрали и железници, енергетика, икономика, заплати, битови сметки, банки, здравеопазване и бюджет. Не казваме какво да мислите. Показваме къде сме, къде бяхме и накъде вървим.

Защо 359? 359 е телефонният код на България. И е число, а с числа работим. И още: 359 е един градус под 360. Радарът обикаля пълен кръг, за да види всичко, а този един градус напомня, че картината никога не е завършена и винаги има какво да се следи, подобрява и измерва.

Всеки показател е с посочен източник. Ако данните са неудобни, те остават. Ако има грешка, я поправяме.

Идеята и реализацията са на Симеон Ставрев. Сайтът е направен без финансиране и само с доброволен труд. Данните за енергетиката се обновяват на всеки 5 минути, а другите - при публикуването им от институциите.

Източници на данните

Картите на магистралите и железниците са от OpenStreetMap, а лотовете и сроковете - от reformi.org, НКЖИ и Уикипедия. Подвижният състав е от reformi.org и Уикипедия. Данните за електроенергийната система са от ЕСО, а цените на тока на борсата - от IBEX. Икономиката, здравеопазването и цените на тока и газа са от Евростат, заплатите - от НСИ, а цените на водата и парното - от решенията на КЕВР. Отчетите на банките са от БНБ, а държавният бюджет - от закона за бюджета в „Държавен вестник“. Иконките на картите са пътен знак Д5 и символ на влак от Уикимедия, CC BY-SA 4.0.

Обратна връзка

Ако искате да се свържете с мен с идеи, препоръки, неточности или нещо друго, можете да ми пишете на [email protected] или на профилите ми в социалните мрежи. Линкове към тях има в моя уебсайт stavrev.net.
Гербът на България