България в числа: накъде върви страната

Магистрали

Кои участъци са в експлоатация, кои се строят и кои още са на хартия.

В експлоатация 921 km
В строеж 185 km
С разрешение за строеж 109 km
Проектиране 95 km
Планирана 544 km

Предвидената мрежа е около 1 853 km в 10 магистрали.

Карта на магистралите

Източник: OpenStreetMap (трасета), Уикипедия, hemus.info, reformi.org, МТС (ИТС до 2030), Mediapool (план България – Гърция – Румъния)

Опресняване: Трасетата - веднъж на ден; лотовете - ръчно, при промяна

Лотове: към 07.11.2026. Линиите на точки са ориентировъчни - новото трасе още не е избрано: при скоростните пътища това е сегашният път, а при магистралите без трасе - само посоката. Скоростните пътища са по Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г. и плана за действие с Гърция и Румъния (септември 2026 г.); стойностите и сроковете от плана - по картата на Mediapool.

ориентировъчно трасе 2028 срок за завършване

Видео от строежите

Източник: skyPoint, EyeFromSky, БГ инфраструктура, Drone Reporter, Автомагистрали, Iva Maneva, SSC Bulgaria, Infra Sky, Boyan Balev

Опресняване: На 3 часа

Видеата от дрон на каналите в YouTube, закачени към магистралата и лота по заглавието.

Железопътна мрежа

Колко от мрежата е модернизирана, какво се строи и колко бързо се движат влаковете.

Модернизирана ≈ 494 km
В строеж ≈ 241 km
Обществена поръчка ≈ 17 km
Проектиране ≈ 431 km
Немодернизирана ≈ 2 477 km

Мрежата е ≈ 3 660 km, 75% електрифицирана, ≈ 990 km (27%) са двойна линия – по Евростат 995 km, 24,7% при 40,8% средно в ЕС. В OpenStreetMap няма отметка „модернизирана“ – за такава се смята линия за 130 – 160 km/h. Километрите са по трасето на мрежата – двойната линия се брои веднъж.

Карта на ж.п. мрежата

Източник: OpenStreetMap (линии, скорости, електрификация), НКЖИ, Годишна програма 2026

Опресняване: Линиите - веднъж на ден; проектите - ръчно, при промяна

Проекти: към 08.11.2026. Гаровите коловози и индустриалните линии не са показани.

до 60 km/h ≈ 913 km (25%) 61 – 129 km/h ≈ 2 109 km (58%) поне 130 km/h ≈ 547 km (15%) без данни Теснолинейка В строеж

Видео от строежите

Източник: SSC Bulgaria, Infrasbg, Drone Reporter, skyPoint, БГ инфраструктура

Опресняване: На 3 часа

Видеата от дрон на каналите в YouTube, закачени към проекта по заглавието.

Подвижен състав

Източник: reformi.org, Уикипедия, ЦАИС ЕОП

Опресняване: Ръчно, при нова доставка или договор

Към 20.10.2026. Стойностите са по договорите, без ДДС; до 2025 г. в лева - превърнати по 1,95583.

Нов подвижен състав от 2000 г. – какво е купила „БДЖ – Пътнически превози“ след 2000 г. Цели 13 години – от 2008 до 2021 г. – не е пристигнал нито един нов влак или локомотив.

Мотрисни влакове 87 от 110
Локомотиви 25 от 25
Маневрени локомотиви – от 9
Пътнически вагони 112 от 167

Времева линия

2005 открити 13 km магистрали
2007 открити 18 km магистрали
2011 открити 19 km магистрали
2013 открити 382 km магистрали
2015 открити 184 km магистрали
2018 открити 20 km магистрали
2019 открити 20 km магистрали
2022 открити 17 km магистрали
2024 открити 22 km магистрали
2025 открити 77 km магистрали
2026 днес +50 km ж.п.
2027 +52 km магистрали +23 km ж.п.
2028 +72 km магистрали +108 km ж.п.
2029 +172 km магистрали +77 km ж.п.
2030 +58 km магистрали
2035 +16 km магистрали
Без ясен срок „след 2030“, без обявен срок или закъснели

По обявените срокове към 08.11.2026 – у нас те често се отлагат. Километрите на железниците са приръстът на модернизираната мрежа (без вече модернизираните отсечки).

Транспорт

Колко пътници и товари минават през летищата, пристанищата, по Дунав, с влак и с камион – и как е България спрямо Европа.

Пътници на летищата12,26 млн.
Полети на ден – летище София193
Товари през пристанищата31,0 млн. т
Товари по Дунав16,2 млн. т
Пътници с влак21,0 млн.
Товари с влак13,7 млн. т
Коли на 1000 души507
Електрически сред новите коли4,9%

Енергетика

Колко ток произвежда и харчи страната в момента, откъде идва, колко изнасяме и колко струва на борсата.

Цената на тока в Европа

Колко струва токът на борсите в Европа – по държави и по ценовите зони в Скандинавия, и къде е България.

България197 €/MWh
Средно за Европа189 €/MWh
Най-скъпо273 €/MWh
Най-евтино34 €/MWh
България, ноември271 €/MWh
България, 12 месеца136 €/MWh

Икономика

Как се движи България от влизането в ЕС през 2007 г. досега – и как стои спрямо средното за Съюза.

БВП на глава68%
Реален растеж на БВП3%
Инфлация3,5%
Безработица3,5%
Държавен дълг29,9%
Бюджетен дефицит−4%
БВП на глава от 2007 г.+28 пункта
БВП на глава в регионаНаравно с Гърция

Заплати по области

Средната брутна заплата в 28-те области – колко изостават от средната за страната и догонват ли я.

Средна за страната1 438 €
Най-висока1 932 €
Най-ниска1 021 €
Под средната27 от 28 области
Ръст за година+10,4%
Най-бърз ръст+15,4%
Най-бавен ръст+7,6%
За 5 години+83,9%

Имоти

Колко поскъпват жилищата в страната и в големите градове и колко струва земеделската земя – по области, общини и спрямо Европа.

Жилищата поскъпнаха за година+15,5%
Колко по-скъпи от 2015 г.2,8 пъти
Най-бързо поскъпват вСтара Загора +15,7%
Нива, евро за декар843 €
Ливади и пасища, евро за декар145 €
Аренда на нива, евро за декар26 €
Най-скъпите ниви1 269 €/дка

Какво показват числата. За жилищата НСИ публикува индекс – с колко се променят цените на едни и същи по вид жилища, а не средна цена на квадратен метър (средните цени по градове НСИ вече не публикува). Индексът обхваща всички пазарни сделки с апартаменти и къщи – нови и съществуващи, в брой и с ипотека, без луксозните. За земята цените са в евро за декар и са само за земя, която остава за земеделие. Цени по категория (бонитет) на земята официалната статистика няма – има ги по вид: ниви, ливади и пасища.

Цени на горивата

Колко поскъпнаха бензинът, дизелът и пропан-бутанът в България спрямо другите страни от ЕС и колко струва литър.

Поскъпване за година+42,8%
Литър А951,52 €
Литър дизел1,86 €
Литър пропан-бутан0,72 €
А95 спрямо ЕС−17%
Поскъпване за месец−0,1%
Газ за колите – за година+11,3%
Място по цена на А9523 от 26 в ЕС

Битови сметки

Колко плащат домакинствата за ток, газ, вода и парно – спрямо средното за ЕС и спрямо останалите цени.

Ток0,134 €/kWh
Природен газ0,065 €/kWh
Вода в София2,11 €/м³
Парно в София87,96 €/MWh
Ток: поскъпване от 2007 г.+82%
Газ: поскъпване от 2007 г.+97%
Вода: поскъпване от 2007 г.+187%
Парно: поскъпване от 2007 г.+107%

Здраве

Как е България спрямо останалата Европа – болници, продължителност на живота, смъртност, пушене и колко плащаме от джоба си.

Продължителност на живота75,8 години
Смъртност, която може да се излекува185 на 100 хил.
Пушачи37%
Плащания от джоба34,1%
Болнични легла870 на 100 хил.
Хоспитализации32 645 на 100 хил.
Престой в болница4,5 дни
Смъртност, която може да се предотврати220 на 100 хил.

Пътни катастрофи

Колко хора загиват и се раняват по пътищата, кога стават катастрофите и къде са черните точки.

Загинали от началото на 2026447
Ранени от началото на 20267 584
Катастрофи от началото на 202632 101
Загинали на 100 000 души7,4
Най-много катастрофи17–18 ч.
Най-спокоен денНеделя
Най-опасна област22,8 на 100 000
Черна точка №1 извън населено място17 катастрофи с пострадали

Качество на въздуха

Какво мерят сега официалните станции и независимите сензори, кои градове дишат най-мръсен въздух и как се е променило през годините.

Най-много дни с мръсен въздух66 дни
Градове над нормата9 от 28
Прах PM10 – средно за станциите25,2 µg/m³
Фини частици PM2.515,5 µg/m³
Азотен диоксид в София25,4 µg/m³
Най-чист въздух14,6 µg/m³
Независими сензори552

Отпадъци

Колко боклук изхвърляме, колко от него рециклираме и колко отива на депо – спрямо Европа, по области и колко плащаме за сметоизвозването.

Битови отпадъци на човек496 кг
Рециклирани битови отпадъци21,8%
На депо, на човек213 кг
Рециклирани опаковки58,3%
Най-много боклук на човек692 кг
Такса битови отпадъци431 млн. €
Депа и инсталации за битови отпадъци75
Битови отпадъци общо3,19 млн. т

Защо данните са до 2024 г. Общините отчитат годината пред НСИ в началото на следващата, а НСИ ги публикува след проверка – данните за 2024 г. излязоха на 17.02.2026 г., тези за 2025 г. се очакват в началото на 2027 г. Евростат публикува до 18 месеца след края на годината, а за опаковките – с още година закъснение. Новите години се появяват тук сами. Липсват София (столица) – НСИ не публикува данните за нея, защото са поверителни (виж „По области“).

Шум

Колко хора ги безпокои шумът от улицата и от съседите – в градовете и селата и спрямо Европа.

Безпокои ги шумът8,7%
В големите градове13,0%
В малките градове6,9%
В селата4,1%

Какво показват числата. Това е анкета, не измерване: дял от хората, които казват, че ги безпокои шум от съседите или от улицата – трафик, заведения, строежи, промишленост. От 2021 г. Евростат задава въпроса веднъж на три години – след 2023 г. следващите данни са за 2026 г. Измерен шум за цялата страна няма – само стратегическите карти за шума на големите градове, правени веднъж на пет години.

Язовири

Колко вода има в 52-та комплексни и значими язовира – за пиене, напояване и ток, всеки работен ден по данните на МОСВ.

Вода в язовирите63,7%
Питейна вода78,0%
Резервни за питейна вода47,7%
Напояване50,1%
Енергетика67,3%
Най-празен: Домлян18,9%
Пълнят се / източват се24 ↑ · 20 ↓
Искър – водата на София77,6%

Реки

Колко вода носят реките – всеки ден от хидрометричните станции на НИМХ, сравнено със средното за всяка станция.

Реките днес44%
Маловодни11 станции
Над средното11 станции
Нивото за денонощие33 ↑ · 12 ↓
Марица – най-голямата ни река49 m³/s
Искър37 m³/s
Струма38 m³/s
Най-пълноводно от 10.08.202604.11.2026

Валежи и сняг

Колко е валяло и къде има сняг – всеки ден от 166 станции на НИМХ, сравнено с нормата за месеца.

За последните 30 дни116 mm
За последните 7 дни20,1 mm
Октомври 202693% от нормата
Най-много за 30 дни228 mm
Сняг днес0 станции
Най-снежният ден от 2022 г.21.01.2024

Климат

С колко се е затоплила България от 60-те години насам – по месечните данни на НИМХ от 36 метеорологични станции от 1961 г.

По-топло с+1,8 °C
Най-топлата година2024
Лятото+2,4 °C
Зимата+2,3 °C
Години с жеги над 35 °C80% от станциите
Рекордна жега от 1961 г.44,6 °C
Най-много се е затоплилонос Емине
Валежите101%

Всяка година – една лента

Източник: НИМХ – месечни климатични данни

Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година

Всяка лента е една година от 1961 до 2025 г.: синьо – по-студено, червено – по-топло от средното за 1961 – 1990 г. Стойността е средното отклонение на станциите под 1000 m – така станциите с липсващи години не изкривяват средното. Идеята е на климатолога Ед Хокинс (warming stripes).

отклонение на средната годишна температура от 1961 – 1990 г. – посочете година

196119902025

Радиационен фон

Колко е гама-фонът в страната, около АЕЦ „Козлодуй“ и в София – средно за последните 24 часа по данните на Агенцията за ядрено регулиране.

Гама-фонът в страната0,11 µSv/h
В границите на естествения фонвсички 32 станции
Най-висок: София0,13 µSv/h
Около АЕЦ „Козлодуй“0,10 µSv/h
София0,13 µSv/h
За година≈ 1,0 mSv
Станции без данни4

Държавен бюджет

Колко събира и харчи държавата, за какво отиват парите и колко получава всяко министерство – по Закона за държавния бюджет.

Разходи за 2026 г.35,79 млрд. €
Приходи28,46 млрд. €
Дефицит7,32 млрд. €
Лихви по дълга1,03 млрд. €
Заплати в държавния бюджет6,72 млрд. €
Капиталови разходи3,11 млрд. €
За пенсиите6,74 млрд. €
Таван на дълга37,70 млрд. €

Държавни служители

Колко души работят за държавата и общините, увеличават ли се, колко получават и колко ни струват – спрямо частния сектор и Европа.

Наети в обществения сектор601 445
Наети в частния сектор1 722 703
От тях в държавното управление113 774
Здравеопазване и социална работа219 314
Средна заплата в обществения сектор1 441 €
Средна заплата в държавното управление1 661 €
Заплатите в държавата струват12,3% от БВП
Щатни бройки в администрацията145 623

Колко са всъщност. За държавата и общините работят около 601 хил. души – всеки 4-и нает в страната. Повечето от тях са учители, лекари, медицински сестри, социални работници и служители в държавни фирми; в самата администрация (министерства, агенции, областни и общински администрации) щатните бройки са 145 623, от тях заети 133 275. В „Държавно управление“ по НСИ (с НОИ и съдебната власт, без МВР и армията) са 114 хил., а по Евростат – заедно с МВР и армията – около 218 хил. От 2019 г. наетите в обществения сектор са се увеличили с 52 хил. (+9,4%), а в частния – намалели с 146 хил. Администрацията почти не се е променила (−0,9% по НСИ, щатните бройки +4,3% от 2017 г.) – ръстът е в здравеопазването и социалните услуги (личните асистенти) и в образованието.

Банки

Колко голяма е банковата система, кои банки държат пазара и колко бързо растат кредитите на домакинствата.

Активи на банките124,4 млрд. €
Жилищни кредити21,5 млрд. €
Депозити на домакинствата59,5 млрд. €
Печалба на банките1 623 млн. €
Потребителски кредити13,8 млрд. €
Кредити на фирми31,7 млрд. €
Първите 5 банки76,2%
Най-голямата банка19,5%

Население

Колко сме, колко се раждат и умират, кои общини се обезлюдяват и как ще изглежда България през 2090 г.

Население към 31.12.20256 423 207
Родени през 202550 241
Заселени минус изселени, 2025+35 085
Деца на една жена1,72
Средна възраст47,3 г.
Промяна за 10 години−7,4%
Общини с ръст от 2011 г.14 от 265
Села без нито един жител33

Жените в политиката

Колко жени има в парламента, в общинските съвети и начело на общините – и с колко по-малко се заплаща трудът им.

Жени в парламента26%
Жени в общинските съвети27%
Кметици на общини33 от 265
Разлика в заплащането12,0%

Какво показват числата. В парламента – депутатите в началото на всяко Народно събрание (без заместилите ги по-късно), в последното – сегашният състав. В общинските съвети – избраните на изборите; през 2023 г. жените са 33% от кандидатите, 21% от водачите на листи и 27% от избраните. Разликата в заплащането е колко по-ниско е средното брутно възнаграждение на час на жените от това на мъжете (без селското стопанство и държавното управление) – не за една и съща работа, а изобщо. По области такива данни няма – нито в НСИ, нито в Евростат.

Дигитални умения и медии

Колко хора умеят да боравят с компютъра и интернет, колко добре разпознаваме фалшивите новини и доколко вярваме на медиите.

Поне основни дигитални умения38%
Не ползват интернет13%
Индекс на медийната грамотност34-о място от 41
Вярват на медиите47%

Какво показват числата. Дигиталните умения не се изпитват, а се оценяват по това, което хората казват, че са правили в интернет – търсили информация, писали съобщения, редактирали документи, сменяли настройки за поверителност, инсталирали програми. С поне основни умения е този, който се справя с поне едно нещо от всяка от петте области. Целта на ЕС е 80% до 2030 г. Хората, които не са ползвали интернет през последните 3 месеца, се броят без умения. Индексът на медийната грамотност сравнява европейските държави по качеството на образованието, свободата на медиите, доверието между хората и използването на нови начини на участие – колко устойчиви са на фалшивите новини.

Избори

Колко хора гласуват, кой печели и къде – секция по секция, по отворените данни на ЦИК.

Активност, април 202651,1%
Първа политическа сила44,6%
Партии над 4%5
Избори за парламент от 2021 г.8
Най-висока активност55,5%
Най-ниска активност29,5%
Гласували в чужбина196 281
Секции с необичаен вот17

За автора

Симеон Ставрев е софтуерен инженер с над 25 години стаж в IT сферата. Завършил е Софийската математическа гимназия. Бакалавър по информатика от Нов Български Университет.

На 29 октомври 2023 е избран за втори мандат като общински съветник в Столичен общински съвет. Член е на постоянните „Комисия по транспорт и пътна безопасност“ и „Комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори“. В предишния мандат е бил член и на „Комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране“.

Симеон Ставрев, БНР

Симеон Ставрев. Снимка: БНР

Източници на данните

Картите на магистралите и железниците са от OpenStreetMap, а лотовете и сроковете - от reformi.org, НКЖИ и Уикипедия. Подвижният състав е от reformi.org и Уикипедия, а снимките - от Уикимедия Общомедия. Трафикът в реално време е от тол системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ (времето по пътищата - от Open-Meteo, а зарядните станции - от OpenStreetMap), а влаковете в реално време и разписанието на влаковете - от данните на БДЖ – Пътнически превози в Националната точка за достъп, а локомотивите и мотрисите на влаковете в движение - от радара на БДЖ. Транспортът е от Евростат, а полетите на летище София - от Eurocontrol. Пътните катастрофи са от отворените данни на МВР. Данните за електроенергийната система са от ЕСО, а цените на тока на борсата - от IBEX; цените в Европа - от Ember (по данни на ENTSO-E) и Nord Pool. Икономиката, здравеопазването и цените на тока и газа са от Евростат, заплатите - от НСИ, държавните служители - от НСИ и Евростат, а цените на водата и парното - от решенията на КЕВР. Цените на горивата са от седмичния бюлетин на Европейската комисия и Евростат. Отчетите на банките и статистиката на небанковите кредитори са от БНБ, а държавният бюджет - от закона за бюджета в „Държавен вестник“. Населението е от НСИ, Евростат и ГРАО, а изборите - от отворените данни на ЦИК. Качеството на въздуха е от станциите на ИАОС през Европейската агенция за околна среда и от независимите сензори на sensor.community, а отпадъците - от Евростат и НСИ, а шумът - от анкетата EU-SILC на Евростат. Водата в язовирите е от ежедневния бюлетин на МОСВ, а радиационният фон - от Агенцията за ядрено регулиране. Подложката на картите е от CARTO и OpenStreetMap, а границите на областите и общините - от GISCO (© EuroGeographics). Иконките на разделите са от thiings.co, а иконките на картите са пътен знак Д5 и символ на влак от Уикимедия, CC BY-SA 4.0.
Гербът на България

За проекта

Радар 359 събира официални данни за България на едно място - магистрали и железници, трафик и влакове в реално време, разписание на влаковете, транспорт, енергетика, икономика, заплати, горива, битови сметки, бюджет, държавни служители, банки, здравеопазване, пътни катастрофи, население, избори, въздух, отпадъци, язовири и радиационен фон. Не казваме какво да мислите. Показваме къде сме, къде бяхме и накъде вървим.

Защо 359? 359 е телефонният код на България. И е число, а с числа работим. И още: 359 е един градус под 360. Радарът обикаля пълен кръг, за да види всичко, а този един градус напомня, че картината никога не е завършена и винаги има какво да се следи, подобрява и измерва.

Всеки показател е с посочен източник. Ако данните са неудобни, те остават. Ако има грешка, я поправяме.

Идеята и реализацията са на Симеон Ставрев. Сайтът е направен без финансиране и само с доброволен труд. Данните за енергетиката, трафика и влаковете се обновяват на всеки 5 минути, а другите - при публикуването им от институциите.

Обратна връзка

Ако искате да се свържете с мен с идеи, препоръки, неточности или нещо друго, можете да ми пишете на [email protected] или на профилите ми в социалните мрежи. Линкове към тях има в моя уебсайт stavrev.net.

Smart Sofia

София на един клик разстояние
Smart Sofia е проект на Симеон Ставрев - за София. Обединява на едно място информация за града - градски транспорт на живо, трафик, свободни паркоместа, чистота на въздуха, аварии, сметосъбиране, детски градини и училища, спорт, култура и бюджета на Столична община. Данните за градския транспорт се обновяват в реално време, а другите - на всеки 15 минути.

Магистрала Хемус

Докъде е стигнала магистралата
Магистрала Хемус е проект на Симеон Ставрев - за АМ „Хемус“. Събира на едно място всичко за магистралата - карта на участъците и сроковете, напредъка на строежа, трафик и пътна обстановка в реално време, катастрофи, статистика, финансиране, новини и видео от строежа. Трафикът се обновява на всеки 5 минути, а новините - на всеки 30 минути.