Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (12.11.2026)
Магистрали
Кои участъци са в експлоатация, кои се строят и кои още са на хартия.
Предвидената мрежа е около 1 853 km в 10 магистрали.
Карта на магистралите
Източник: OpenStreetMap (трасета), Уикипедия, hemus.info, reformi.org, МТС (ИТС до 2030), Mediapool (план България – Гърция – Румъния)
Опресняване: Трасетата - веднъж на ден; лотовете - ръчно, при промяна
Лотове: към 07.11.2026. Линиите на точки са ориентировъчни - новото трасе още не е избрано: при скоростните пътища това е сегашният път, а при магистралите без трасе - само посоката. Скоростните пътища са по Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г. и плана за действие с Гърция и Румъния (септември 2026 г.); стойностите и сроковете от плана - по картата на Mediapool.
Видео от строежите
Източник: skyPoint, EyeFromSky, БГ инфраструктура, Drone Reporter, Автомагистрали, Iva Maneva, SSC Bulgaria, Infra Sky, Boyan Balev
Опресняване: На 3 часа
Видеата от дрон на каналите в YouTube, закачени към магистралата и лота по заглавието.
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (12.11.2026)
(08.11.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(14.10.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
12.10.2026 - Lot-1 на автомагистрала Русе - Велико Търново
09.10.2026 - Lot-2 на Автомагистрала Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
(10.10.2026) Строеж на "АМ Хемус" участък 3.1 от п.в. Каленик до път LOV1054 (10.08km) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра - Lot-1 (09.10.2026)
(07.10.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
(04.10.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
АМ Хемус. Лот 2. От път lll-307 до п.в. “Каленик” (03.10.2026)
(10.09.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(06.09.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
Автомагистрала Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (21.08.2026)
(21.08.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(17.08.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
(13.08.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
(04.08.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(01.08.2026) Строеж на "АМ Хемус" участък 3.1 от п.в. Каленик до път LOV1054 (10.08km) #eyefromsky
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (31.07.2026)
(27.07.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(24.07.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(07.07.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
Обход на Кресна. ЕП.5 (04.07.2026) (АМ Струма)
(02.07.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
(27.06.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(03.06.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра - Lot-1 (30.05.2026)
АМ ''Струма'' - Обходният път на Кресна 30/05/2026 Еп.2
(30.05.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
(27.05.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(23.05.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
Свлачището на АМ 'Струма" при Симитли (21.05.2026)
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (06.05.2026)
АМ Хемус. Лот 2. От път lll-307 до п.в. “Каленик” (06.05.2026)
(04.05.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра - Lot-1 (30.04.2026)
(29.04.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(24.04.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
(15.04.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(11.04.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(05.04.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
(01.04.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(28.03.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (27.03.2026)
Автомагистрала "Видин - Монтана" - Lot-3 (Ружинци - Бела) (23.03.2026)
(23.03.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.1 от п.в. Плевен до п.в. Дренов (13.7 км.) #eyefromsky
Автомагистрала Видин - Монтана - Lot-1 (23.03.2026)
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (ПВ "Ботевград") (19.03.2026)
18.03.2026 - Автомагистрала Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
АМ Хемус. Лот 2. От път lll-307 до п.в. “Каленик” (14.03.2026)
Скоростен път Ботевград-Мездра (07.03.2026)
(06.03.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
АМ ''Струма'' - Обходният път на Кресна 03/2026
Обход на Кресна. ЕП.4 (03.03.2026) (АМ Струма)
(03.03.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
АМ Хемус. Лот 2. От път lll-307 до п.в. “Каленик” (08.02.2026)
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (03.02.2026)
Обход на Кресна. ЕП.3 (25.01.2026) (АМ Струма)
АМ Хемус. Лот 2. От път lll-307 до п.в. “Каленик” (17.01.2026)
(16.01.2026) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обход на Кресна (06.01.2026)
(05.01.2026) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(02.01.2026) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
Обход на Кресна. ЕП.2 (АМ Струма) (27.12.2025)
Сателитни кадри от трасето на автомагистрала Русе - Велико Търново край село Обретник
20.12.2025 - Автомагистрала Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
(21.12.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (ПВ "Ботевград") (20.12.2025)
(19.12.2025) [ АМ Хемус ] пускане на движението на надлез II-35 на П.В Плевен #eyefromsky
п.в. Плевен на автомагистрала Хемус
Последните километри асфалт, по АМ ''Хемус'' 12/2025
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (ПВ "Ботевград") (04.12.2025)
(16.11.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
13.11.2025 - Автомагистрала Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
(13.11.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(10.11.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (07.11.2025)
(05.11.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(03.11.25) Ам Хемус и завършените последни 5 км. от П.В. Дерманци до път III-307 #eyefromsky
(25.10.25) 3/3 Шофиране по път III-305 от п.в.Дерманци на Ам Хемус до гр. Плевен (50км) #eyefromsky
(24.10.25) 2/3 Шофиране по път III-305 от п.в.Дерманци на Ам Хемус до гр. Плевен (50км) #eyefromsky
(23.10.25) 1/3 Шофиране по път III-305 от п.в.Дерманци на Ам Хемус до гр. Плевен (50км) #eyefromsky
(21.10.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
(15.10.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(14.10.2025) Шофиране по новата автомагистрала Хемус от п.в. Боаза до п.в. Дерманци #eyefromsky
(12.10.25) Строеж на АМ Хемус от П.В. Дерманци до път III-307 ( 5 км. ) #eyefromsky
(05.10.2025) Готовият ЛОТ1 на АМ Хемус" от п.в. Боаза до п.в. Дерманци (10 км.) #eyefromsky
Готовото ново трасе на АМ Хемус - Лот-1
Готовото трасе на АМ Хемус - Лот-1 (01.10.2025)
Виадукта на АМ Хемус преди етапната връзка (01.10.2025)
Етапна връзка в края на Лот-1 на АМ Хемус (01.10.2025)
Лъскат Автомагистрала Хемус - Лот-1 за пускане!
(30.09.2025) Откриване на "АМ Хемус" ЛОТ 1 п.в. Боаза-п.в. Дерманци / Opening LOT 1 of Hemus highway
(28.09.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (25.09.2025)
(22.09.2025) Строеж на "АМ Хемус" участък 3.1 от п.в. Каленик до път LOV1054 (10.08km) #eyefromsky
[18.09.2025] Автомагистрала "Хемус" [A2] - Лот-4
[18.09.2025] Автомагистрала "Хемус" [A2] - Лот-3
(19.09.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
[18.09.2025] Автомагистрала "Хемус" [A2] - Лот-2
[18.09.2025] Автомагистрала "Хемус" [A2] - Лот-1
(17.09.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(15.09.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
13.09.2025 - Автомагистрала Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
(11.09.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
АМ ''Европа'' е готова! ЛОТ-3, 16км. 09/2025
(07.09.25) Строеж на АМ Хемус от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
[A6] Цялото трасе на Автомагистрала "Европа" - Lot-3 - (27.08.2025)
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (24.08.2025)
(19.08.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(16.08.25) Строеж на АМ Хемус от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (14.08.2025)
(13.08.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(10.08.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (09.08.2025)
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (01.08.2025)
(30.07.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
(28.07.2025) Реконструкция на път III-305 от п.в. Дерманци на Ам Хемус до село Ъглен (10 км)
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, Последните 3км. 07/2025г.
(24.07.25) Строеж на АМ Хемус от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (18.07.2025)
Автомагистрала "Видин - Монтана" - Lot-3 (08.07.2025)
(06.07.25) Строеж на АМ Хемус от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
(04.07.2025) Строеж на "АМ Хемус" участък 3.1 от п.в. Каленик до път LOV1054 (10.08km) #eyefromsky
(01.07.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (28.06.2025)
Автомагистрала Видин - Монтана - Lot-1 (27.06.2025)
(26.06.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, Последните 3км. 06/2025г.
(23.06.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (19.06.2025)
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (15.06.2025)
(14.06.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(10.06.25) Строеж на АМ Хемус от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
(09.06.2025) Строеж на "АМ Хемус" ЛОТ4.2 от п.в. Дренов до п.в. Летница (14.5 км.) #eyefromsky
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (08.06.2025)
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (05.06.2025)
03.06.2025 - Автомагистрала [A7] Русе - Велико Търново (обход на Бяла)
Финален слой асфалт за ПВ ''Храбърско'' от АМ Европа 22.05.2025
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (15.05.2025)
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, Последните 3км. 05/2025г.
(12.05.2025) Строеж на АМ Хемус "участък 3.2" от път "LOV 1054" до П.В Плевен (7.06km) #eyefromsky
(10.05.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
АМ Хемус, Лот-1. “Боаза” - “Дерманци” 05/25
(06.05.25) Строеж на АМ Хемус от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (22.04.2025)
(19.04.2025) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km) #eyefromsky
[Е-79] Скоростен път Ботевград - Мездра (17.04.2025)
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, 16км. 04/2025г.
(09.04.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
[A2] АМ Хемус - Лот-1 (05.04.2025)
[A2] АМ Хемус - пътен възел "Плевен" (05.04.2025)
(06.04.25) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
🎙 Поставяне на греди на ПВ "Мрамор" на автомагистрала "Европа" - Lot-3 (04.04.2025)
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, 16км. 03/2025г.
🎙 Автомагистрала [A7] Русе - Велико Търново (обход на Бяла) (26.03.2025)
[21.03.2025] Автомагистрала Хемус [A2] - Lot-3
[21.03.2025] - АМ Хемус - Лот-2
[22.03.2025] - Автомагистрала "Европа" [A6] между Волуяк и СОП/ССТ
[22.03.2025] - АМ Хемус - Лот-1
20.03.2025 - [A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3
АМ Европа Лот 3 - Път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" (02.2025 г.)
[Е-79] Скоростен път Мездра - Ботевград (15.03.2025)
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, 16км. 05/03/2025г.
Изграждане на скоростен път Ботевград - Мездра (04.03.2025)
🎙 20.02.2025 - [A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3
(05.02.2025) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(02.02.25) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, 16км. 24/01/2025г.
🎙 [Е-79] от Ботевград до Мездра (23.01.2025)
(29.12.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
(26.12.24) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km) #eyefromsky
(23.12.24) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
🔊 Ботевград - Мездра - Лот 1 и 2 🛣
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, последните 3км. 13/12/2024
02.12.2024 - [A6] "Europe" highway - Lot-3
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 3 ПВ Бела - Ружинци (11.2024г.)
АМ Европа Лот 3 - Път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" (10.2024 г.)
07.11.2024 - [A6] "Europe" highway - Lot-3
(07.11.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(05.11.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(02.11.24) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
31.10.2024 - [A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3
28.10.2024 - Ботевград - Мездра - Лот 1 и 2
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, последните 3км. 25/10/2024
24.10.2024 - [A7] АМ Русе - Велико Търново - обход на Бяла
21.10.2024 - [A6] Lot-3 on "Europe" highway
АМ Европа Лот 3 - Път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" (09.2024г.)
АМ Европа ЛОТ 3 - п.в. Волуяк - п.в. Мрамор (09.10.2024)
АМ ''Европа'' ЛОТ-3, ПВ Волуяк 10/2024
(30.09.24) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km) #eyefromsky
(28.09.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(25.09.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(22.09.2024) Ботевград - Мездра - Лот 1 и 2
(22.09.24) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
АМ Европа ЛОТ 3 - п.в. Волуяк - п.в. Мрамор (15.09.2024)
(31.08.24) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km) #eyefromsky
29.08.2024 - Ботевград - Мездра - Лот 1 и 2 🛣
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 3 ПВ Бела - Ружинци (8.2024г.)
(27.08.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
Автомагистрала "Видин - Монтана" - Lot-3 (27.08.2024)
(24.08.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(20.08.24) Асфалтиране на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
[E-79] Изграждане на Лот-2 на Видин-Враца (19.08.2024)
(03.08.24) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km) #eyefromsky
(31.07.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.) #eyefromsky
(28.07.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(22.07.24) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.) #eyefromsky
[A3] АМ Струма край Симитли и връзката с Банско (11.07.2024)
Автомагистрала Видин - Монтана - Lot-1
(28.06.24) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km) #eyefromsky
(24.06.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.) #eyefromsky
(16.06.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
Ботевград - Мездра - Лот-2 (07.06.2024)
[A6] Автомагистрала "Европа" - Lot-3 (06.06.2024)
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 3 ПВ Бела - Ружинци (6.2024г.)
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 1 Видин - ПВ Макреш (05.2024)
Тунел "Правешки ханове" на АМ Хемус (27.05.2024)
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 5 Белотинци - Винище
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 6 Винище - Монтана
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 4 Ружинци - Белотинци
[A7] АМ Русе - Велико Търново - обход на Бяла (20.05.2024)
АМ Европа ЛОТ 3 - п.в. Храбърско (18.05.2024)
Ботевград - Мездра - Лот-2 (11.05.2024)
Lot-1 от Ботевград - Видин (11.05.2024)
(09.05.24) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(06.05.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(02.05.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.)
🚧 Автомагистрала "Европа" при Сливница (20.04.2024)
АМ Европа Лот 3 - Път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" (04.2024г.)
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 3 ПВ Бела - Ружинци (4.2024г.)
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 1 Видин - ПВ Макреш (04.2024)
АМ Европа ЛОТ 3 - п.в. Храбърско (28.03.2024)
Pепубликански път I-1 (Видин - Ботевград) Участък 2 ПВ Макреш - ПВ Бела (3.2024г)
(04.03.2024) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
Ботевград - Мездра - цялото трасе след отварянето (25.02.2024)
АМ Европа Лот 3 - Път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" (02.2024г.)
(18.02.2024) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(23.09.2023) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(01.09.2023) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(13.08.2023) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(15.07.2023) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
АМ Европа ЛОТ 3 (21.06.2023)
АМ Европа - Лот-3: Началото I Юни 2023
(12.06.2023) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(06.05.2023) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(15.04.2023) ОТНОВО в Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
Ботевград - Мездра - Лот-2 (08.03.2023)
Lot-1 от Ботевград - Видин (08.03.2023)
[A6] "Europe" highway in Bulgaria - Lot-1 (24.02.2023)
АМ Европа - Лот-1 (03.01.2023)
Ботевград - Мездра - Лот-2 (15.12.2022)
Строежът на Ботевград - Мездра - Лот-1 (15.12.2022)
Автомагистрала "Струма" Лот 3.1 - цялото трасе (04.12.2022)
Автомагистрала "Европа" 🚙 (11.2022)
28.10.2022 - [A3] Автомагистрала "Струма" Лот 3.1 - цялото трасе
Готовият Лот-10 на АМ "Хемус" при Шумен - исторически преглед (17.10.2022)
Лютидол - Мездра - Лот-2 (24.09.2022)
Строежът на Ботевград - Мездра - Лот-1 (24.09.2022)
АМ Европа - Лот-1 (от Драгоман до Калотина)
АМ "Хемус" от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово" (11.09.2022)
24.08.2022 - Строежът на Ботевград - Мездра - Лот-1
24.08.2022 - Лютидол - Мездра - Лот-2
(11.08.2022) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(08.08.2022) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
(06.08.22) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
Автомагистрала Хемус ЛОТ10 (22.07.2022)
[A6] "Europe" highway in Bulgaria - Lot-1 (19.07.2022)
Автомагистрала Хемус ЛОТ1 (06.2022)
(04.06.2022) АМ Европа - Лот-1 (от Калотина до Драгоман)
[A2] Hemus Highway Lot 10 | Магистрала Хемус Лот 10 (05.2022)
(28.04.2022) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.)
(25.04.22) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
16.04.2022 - Лютидол - Мездра - Лот-2
16.04.2022 - Строежът на Ботевград - Мездра - Лот-1
Видин-Монтана - участъци 1 и 2 (03.04.2022)
(03.04.22) АМ Хемус виадукти в строеж при км 133 и 135 в участък 3 от п.в. Каленик до п.в. Плевен
АМ Европа - Лот-1 (26.03.2022)
19.02.2022 - Автомагистрала "Струма" Лот 3.1 - цялото трасе
(23.02.2022) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(20.02.22) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
Железопътен мост на АМ Европа - Лот-1 (13.02.2022)
(07.02.22) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина (22.12.2021)
(01.01.22) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(29.12.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
(26.12.2021) АМ Хемус Строеж на двата виадукта и мостовете над р.Вит от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
22.12.2021 - Автомагистрала "Струма" Лот 3.1 - цялото трасе
АМ Европа - Лот-1 (05.12.2021)
(29.10.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(27.10.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(25.10.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.)
Автомагистрала "Струма" Лот 3.1 - северно от тунел Железница
6.10.2021 - Автомагистрала Струма - Лот 3.1 (участък 2 - южно от тунел Железница)
(02.10.2021) Лютидол - Ботевград - строеж на скоростен път (Лот-1)
02.10.2021 - Ботевград - Мездра - Лот-2
(03.10..2021) АМ Хемус Строеж на двата виадукта и мостовете над р.Вит от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
(24.09.2021) АМ Европа - Лот-1 (от Калотина до Драгоман)
(22.09.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
Изграждане на Лот-2 на Видин-Мездра (21.08.2021)
(14.09.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
Ботевград - Мездра (Лютидол) - строеж на скоростен път (Лот-1)
(11.09.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.)
(07.09.2021) Монтиране на греди на мост над река Вит на "АМ Хемус" от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
03.09.2021 - АМ "Хемус" от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово"
(05.09.2021) АМ Хемус Строеж на двата виадукта и мостовете над р.Вит от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
28.07.2021 - Ботевград - Мездра - Лот-2
(28.08.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(26.08.21) АМ Хемус виадукти в строеж при км 133 и 135 в участък 3 от п.в. Каленик до п.в. Плевен
(24.08.21) Изграждане на п.в. Плевен част от трети участък на АМ Хемус
(21.08.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(18.08.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.)
(14.08.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(12.08.2021) АМ Хемус Строеж на двата виадукта и мостовете над р.Вит от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
Виадукти по "АМ Хемус" , България 2021
27.07.2021 - АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина
(09.08.2021) Част 2 Строеж на АМ Хемус от п.в. Белокопитово до п.в. Буховци (16.32 км)
(08.08.2021) Част 1 Строеж на АМ Хемус от п.в. Белокопитово до п.в. Буховци (16.32 км)
(26.07.21) Строеж на "АМ Хемус" Виадукти в "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен
(21.07.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.2 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(19.07.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.1 от път III-307 до п.в. Угърчин (12.2 км.)
(17.07.2021) АМ Хемус шофиране през трасето на участък 1 от п.в. Боаза до П.в. Дерманци
(16.07.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(30.06.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
АМ Хемус кръщаването на един виадукт
(28.06.21) АМ Хемус виадукти в строеж при км 133 и 135 в участък 3 от п.в. Каленик до п.в. Плевен
(18.06.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.3 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
14.06.2021 - АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина
(16.06.2021) АМ Хемус строеж на виадукти 7 и 8 част от "участък 2" от п.в. Дерманци до п.в. Каленик
(15.06.2021) АМ "Хемус" - Lot-5
(13.06.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(11.06.2021) АМ Хемус Строеж на двата виадукта и мостовете над р.Вит от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
Първи кадри от строителството на АМ Хемус Лот 5 Летница-Павликени | Hemus Motorway construction
(03.06.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(02.06.21) АМ Хемус виадукти в строеж при км 133 и 135 в участък 3 от п.в. Каленик до п.в. Плевен
(31.05.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
Изграждане на Макреш-Бела, част от Видин-Мездра
(29.05.2021) АМ Хемус строеж на виадукти 7 и 8 част от "участък 2" от п.в. Дерманци до п.в. Каленик
(26.05.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(24.05.2021) АМ Хемус Строеж на двата виадукта и мостовете над р.Вит от п.в. Боаза до п.в. Дерманци
Автомагистрала Видин - Монтана - Lot-1 (15.05.2021)
(18.05.2021) Строеж на най-дългия виадукт (1200 метра) на "АМ Хемус" в участък 2
(16.05.21) Шофиране по П.В.Боаза част от АМ Хемус
(10.05.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(08.05.21) АМ Хемус виадукти в строеж при км 133 и 135 в участък 3 от п.в. Каленик до п.в. Плевен
(05.05.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(4.05.21) АМ Хемус напредък в строежа на всички мостове над река Вит от п.в Боаза до п.в. Дерманци
Ботевград - Мездра - Лот-2 (17.04.2021)
(20.04.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
17.04.2021 - Ботевград - Мездра - строеж на скоростен път (лот-1)
(18.04.21) АМ Хемус напредък в строежа на всички мостове над река Вит от п.в Боаза до п.в. Дерманци
10.04.2021 - АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина
(16.04.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
(14.04.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(12.04.21) АМ Хемус Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
27.03.2021 - АМ "Хемус" от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово"
(24.03.21) "АМ Хемус" Асфалтиране на "п.в Дерманци" уч.1 от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
07.03.2021 - Ботевград - Мездра - Лот-2
(19.03.2021) Строеж "АМ Хемус" от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (Най-дългият виадукт на "АМ ХЕМУС")
(16.03.21) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
07.03.2021 - Строежът на Ботевград - Мездра - Лот-1
03.03.2021 - АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина
06.03.2021 - Автомагистрала "Струма" Лот 3.1 - северно от тунел Железница
(7.03.21) АМ Хемус Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
06.03.2021 - АМ Струма при Симитли
(01.03.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(28.02.21) АМ Хемус строеж на първите три моста над река Вит
19.12.2020 - Напредъкът по строежа на АМ Струма при Симитли
Началото на ЛОТ 3 на АМ ''ЕВРОПА'', България
(25.01.21) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(24.01.2021) Строеж и напредък на Първи и Трети мост над река Вит на АМ Хемус
(17.01.21) Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
(01.01.2021) Строеж "АМ Хемус" Участък 2.3 от П.В.Угърчин до П.в.Каленик (7 км.)
(29.12.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(28.12.2020) Строеж и напредък на Първи и Трети мост над река Вит на АМ Хемус
(25.12.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
20.12.2020 - АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина
Строеж на "АМ Хемус". Най-интересните и Неизлъчвани кадри за 2020.
19.12.2020 - АМ "Струма" Лот 3.1 - северно от тунел Железница
(24.12.20) Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
05.12.2020 - Лютидол - Мездра (Лот-2 на Ботевград-Видин) 13.3км
20км в 12 минути - строежът на Ботевград - Видин - Лот-1
(27.11.20) Асфалтиране на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(26.11.2020) Строеж и напредък на Първи и Трети мост над река Вит на АМ Хемус и монтаж на греди
21.11.2020 - АМ "Струма" Лот 3.1 - от Симитли до тунел Железница
(23.11.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(22.11.20) Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
15.11.2020 - Строежът на АМ "Европа" - Lot-1 (15.5km)
(16.11.20) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
Транспорт и монтаж на мостова греда част от АМ Хемус / Bridge Beam transportation Bulgaria
(08.11.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(06.11.20) Строеж Първи и Трети мост над река Вит на АМ Хемус от П.в.Боаза до П.в. Дерманци
Избутване на 15'000 тона мост на автомагистрала Струма
01.11.2020 - АМ "Европа" - от Сливница до Драгоман (Лот-2)
(26.10.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
25.10.2020 - Ботевград - Мездра - Лот-2
(25.10.20) Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
17.10.2020 - АМ "Хемус" от Белокопитово до ПВ "Буховци" - Лот-10
(15.10.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(14.10.20) Строеж Първи и Трети мост над река Вит на АМ Хемус от П.в.Боаза до П.в. Дерманци
12.10.2020 - Ботевград- Мездра - Лот 1
(11.10.20) Строеж "АМ Хемус" Участък 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
(07.10.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(06.10.20) Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
(30.09.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(29.09.2020) Монтаж на греди на първи Мост над река Вит в Участък 1 от АМ Хемус Боаза-Дерманци
22.09.2020 - АМ "Европа" - Lot-1 от Драгоман до Калотина
19.09.2020 - АМ "Струма" Лот 3.1 - от Симитли до тунел Железница
(23.09.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
19.09.2020 - АМ "Струма" Лот 3.1 - северно от тунел Железница
(22.09.20) Виадукти в строеж при км. 133 и км. 135 на участък 3 от АМ Хемус
(19.09.20)Строеж АМ Хемус ЛОТ 2 от път III-307 до П.в.Каленик (19.2 км.)
(16.09.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(15.09.20) АМ Хемус строеж на първи Мост над река Вит
(08.09.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
(07.09.20) Строеж на виадукт при км 135 на АМ Хемус участък 3 от П.В.Каленик до П.В. Плевен
28.08.2020 - Ботевград- Мездра - Лот 1 и 2
(27.08.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци-Целият Участък (15.26 км.)
15.08.2020 - АМ "Струма" Лот 3.1 - южно от тунел Железница
(23.08.20) Строеж на "АМ Хемус" "Участък 3" от П.В. Каленик до П.В Плевен (17.08km)
15.08.2020 - АМ "Струма" Лот 3.1 - северно от тунел Железница
3D изглед на готовата АМ Хемус от П.В.Каленик до П.В Плевен (ЧАСТ1)
08.08.2020 - Строежът на АМ "Европа" - от Драгоман до Калотина
(08.08.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци-Целият Участък (15.26 км.)
01.08.2020 - АМ "Европа" - от Сливница до Драгоман
(02.08.20) Строеж на "АМ Хемус" П.В. Каленик-П.В Плевен (17.08km)
(30.07.20) Асфалт на АМ Хемус от П.В. Белокопитово до П.В. Буховци (16.32 км.)
22.07.2020 - Мездра - Ботевград - Лот-2
18.07.2020 - АМ "Хемус" от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово"
(16.07.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци-Целият Участък (15.26 км.)
(12.07.20) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
(06.07.20) Строеж на "АМ Хемус" от П.В.Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
27.06.2020 - Строежът на АМ "Струма" Лот 3.1
27.06.2020 - Изграждане на скоростен път Мездра - Ботевград - Лот2
(29.06.20) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
19.06.2020 - АМ "Хемус" при ПВ "Боаза" и Торос
18.06.2020 - Строежът на АМ "Европа" - от Драгоман до Сливница
20.06.2020 - АМ "Хемус" от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово"
18.06.2020 - Строежът на АМ Европа - от Калотина до Драгоман
20.06.2020 - АМ "Хемус" Лот 3 - ПВ "Плевен"
(19.06.20) Строеж на "АМ Хемус" от Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(14.06.20) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
04.06.2020 - АМ "Хемус" при ПВ "Боаза" и Торос
(31.05.20) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
20.05.2020 - Строежът на АМ "Струма" Лот 3.1
12.05.2020 - Строежа на АМ "Европа" - от Калотина до Драгоман
12.05.2020 - Строежът на АМ "Европа" - от Сливница до Драгоман
(16.05.20) Строеж на "АМ Хемус" от Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(11.05.2020) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
АМ-Хемус "Пътен-възел Плевен" ( 3D-Анимация )
(26.04.20) Строеж на "АМ Хемус" от Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(Част-2) АМ-Хемус П.В Боаза-П.В Дерманци ( 3D Анимация )
(19.04.2020) Строежа на "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
11.04.2020 - АМ "Хемус" от Белокопитово до ПВ "Буховци"
10.04.2020 - АМ "Хемус" при ПВ "Боаза" и Торос
(Част 1) Как ще изглежда готовата АМ-Хемус-П.В. Боаза-П.В. Дерманци- (3D-анимация)
(29.03.20) Строежа на "АМ Хемус" от Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
14.03.2020 - Строежа на АМ "Струма" Лот 3.1
14.03.2020 - Строежът на АМ Европа - А6 - Лот 1 от Калотина до Драгоман
14.03.2020 - Строежът на АМ Европа - А6 - Лот 2
(1.03.2020) Строежа на "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен(17.08km)
16.02.2020 - АМ "Хемус" от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово"
(16.02.20) Строежа на "АМ Хемус" от Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
(15.02.2020) Строежа на "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен
25.01.2020 - Строежът на АМ Европа - А6
16.01.2020 - Строежа на АМ "Струма" и тунел "Железница" (юг) - 2/2
(19.01.20) Без почивен ден на Строежа на "АМ Хемус" от Боаза до П.В. Дерманци (15.26 км.)
16.01.2020 - Строежа на АМ "Струма" и тунел "Железница" (север) - 1/2
(18.01.2020) Напредък в строежа на "АМ Хемус" Лот 3-П.В. Каленик-П.В Плевен
(01.01.2020) Строеж "АМ Хемус" Лот 3-П.В. Каленик-П.В Плевен
(22.12.19) Строеж на "АМ Хемус" - Боаза - П.В. Дерманци
(08.12.2019) Строеж "АМ Хемус" Лот 3-П.В. Каленик-П.В Плевен
01.12.2019 - АМ "Хемус" при ПВ Боаза и Торос
(10.11.19) Строеж на "АМ Хемус" - Боаза - П.В. Дерманци
(09.11.19) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен
(08.11.19) Шофиране по "АМ Хемус" Ябланица-Боаза
29.10.2019 - Строежът на АМ Европа - А6
(27.10.19) Строеж "АМ Хемус" Лот 3 П.В. Каленик-П.В Плевен
(19.10.19) Строеж АМ Хемус "Пътен Възел- Плевен" - Трасиране
13.10.2019 - АМ Хемус при Торос
13.10.2019 - АМ "Хемус" при Боаза
13.10.2019 - АМ "Хемус" от ПВ "Белокопитово" до Буховци
05.10.2019 - Строежа на АМ "Струма" и тунел "Железница" - Лот 3.1
20.09.2019 - Строежа на АМ "Хемус" от Боаза до Ябланица
(31.08.2019) Шофиране по новата "АМ Хемус" Ябланица-Боаза
28.08.2019 - Строежа на АМ Европа - Лот-2
19.08.2019 - Строежа на Магистрала Струма - Лот 3.1
04.07.2019 - АМ Европа - А6 при Сливница
(08.06.2019) Строеж "Ам Хемус" Ябланица-Боаза
26.05.2019 - АМ Струма ПВ Благоевград-Юг (timelapse)
26.05.2019 - Магистрала Струма - Лот 3.1
АМ Хемус от ПВ "Буховци" до ПВ "Белокопитово"
11.05.2019 - Строежа на АМ "Хемус" от Ябланица до Боаза
28.03.2019 - Магистрала Струма - Лот 3.1
(10.02.2019) Строеж на "Ам Хемус" Ябланица-Боаза
08.12.2018 - Магистрала Струма - Лот 3.3
04.11.2018 - Магистрала Струма - Лот 3.1
01.09.2018 - Магистрала "Струма" - Лот 3.3
01.09.2018 - Магистрала "Струма" - Лот 3.1
22.07.2018 - Магистрала "Струма" - Лот 3.3
20.07.2018 - Магистрала Струма - Лот 3.1
24.05.2018 - Магистрала Хемус от Ябланица до Боаза
22.04.2018 - Скаптопара - археологически разкопки на АМ Струма Лот 3.1 при Покровник
22.04.2018 - Магистрала Струма - Лот 3.3
22.04.2018 - Магистрала Струма - Лот 3.1
03.03.2018 - Магистрала "Хемус" Лот 1
17.02.2018 - Магистрала Струма - Лот 3.1
17.12.2017 - Магистрала Струма - Лот 3.3
21.10. 2017 - Магистрала Струма - Лот 3.3
20.10.2017 - Магистрала Струма - Лот 3.1 - (2/2)
21.10. 2017 - Строежа на магистрала Струма Лот 3.1- 1/2
17.07.2017 - Магистрала Струма при Сандански
17.07.2017 - Магистрала Струма при Микрево
10.04.2017 - Магистрала Струма след Сандански
10.04.2017 - Магистрала Струма - пътен възел Сандански
10.04.2017 - Строеж на магистрала Струма при Сандански - 2/2
10.04.2017 - Строеж на магистрала Струма при Сандански - Лот3.3
08.04.2017 - Строеж на магистрала Струма между Драката и Вълково
11.04.2017 - Магистрала Струма след с. Микрево
11.04.2017 - Строежа на втория мост при село Микрево на магистрала Струма
11.04.2017 - Строежа на магистрала Струма при с. Микрево
08.04.2017 - Строежа на магистрала Струма при село Струмяни
08.04.2017 - Строежът на магистрала Струма при Долна Градешница
19.03.2017 - Строежа на магистрала Струма
Struma Highway Lot 3.3 | Магистрала Струма Лот 3.3
Struma Highway Lot 2 | Магистрала Струма Лот 2 km 326+750 - 327+320
Struma Highway Lot 2 | Магистрала Струма Лот 2 km 350+713 - 351+465
Struma Highway Lot 2 | Магистрала Струма Лот 2 km 322+247 - 322+578
А2 Хемус София – Варна 210 / 418 km 50%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| София – Ябланица Източници: Уикипедия ▶ Видео от строежа (8) | В експлоатация | 75 | |
| Ябланица – Боаза Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (7) | В експлоатация | 14 | 2019 |
| Лот 1: Боаза – Дерманци Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (92) | В експлоатация | 14 | 2025 |
| Участък 2.1: път III-307 – ПВ Угърчин Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org ▶ Видео от строежа (70) | В строеж | 12,7 | 2029 |
| Участък 2.2: ПВ Угърчин – ПВ Каленик Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org ▶ Видео от строежа (51) | В строеж | 6,5 | 2028 |
| Участък 3.1: ПВ Каленик – път LOV1054 Строителството е спирано; възобновено на 12.10.2026 г. (hemus.info). Източници: hemus.info, Уикипедия, hemus.info, reformi.org ▶ Видео от строежа (80) | В строеж | 10,2 | 2029 |
| Участък 3.2: път LOV1054 – ПВ Плевен Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org ▶ Видео от строежа (79) | В строеж | 6,9 | 2027 |
| Участък 4: ПВ Плевен – ПВ Летница Разрешения за строеж – февруари и декември 2025 г. Подучастъци 4.1 и 4.2. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, reformi.org ▶ Видео от строежа (24) | В строеж | 28,2 | 2028 |
| Участък 5: ПВ Летница – ПВ Бутово (Павликени) Разрешение за строеж – декември 2025 г.; строителството не е започнало. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, reformi.org ▶ Видео от строежа (2) | С разрешение за строеж | 23,2 | 2029 |
| Участък 6: ПВ Бутово – ПВ Куцина (Велико Търново) Разрешение за строеж – май 2026 г.; строителството не е започнало. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, reformi.org | С разрешение за строеж | 32,7 | 2029 |
| Участък 7: Велико Търново – Попово Технически проект. Подучастъци 7.1 Велико Търново – Сушица, 7.2 Сушица – Водица и 7.3 Водица – Попово. Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org | Проектиране | 44,2 | след 2030 |
| Участък 8: Попово – Лозница Технически проект. Източници: hemus.info, Уикипедия, reformi.org | Проектиране | 31,4 | след 2031 |
| Участък 9: Лозница – Буховци Разрешение за строеж – февруари 2026 г.; строителството не е започнало – стартът зависи от икономически анализ. Източници: hemus.info, Уикипедия, Симеон Ставрев, LinkedIn, reformi.org | С разрешение за строеж | 11,9 | 2029 |
| Лот 10: Буховци – Белокопитово Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (16) | В експлоатация | 17,1 | 2022 |
| Белокопитово – Шумен Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (1) | В експлоатация | 11 | 2013 – 2015 |
| Шумен – Каспичан Източници: reformi.org, Уикипедия | В експлоатация | 13 | 2005 |
| Каспичан – Варна Източници: Уикипедия | В експлоатация | 66 |
А3 Струма София – ГКПП Кулата 149 / 172 km 87%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Люлин: София – Даскалово Бившата АМ „Люлин“, днес част от „Струма“. Източници: reformi.org, Уикипедия | В експлоатация | 19 | 2011 |
| Лот 0: Даскалово – Долна Диканя Източници: reformi.org, Уикипедия | В експлоатация | 18 | 2007 |
| Лот 1: Долна Диканя – Дупница Източници: reformi.org, Уикипедия | В експлоатация | 22 | 2013 |
| Лот 2: Дупница – Благоевград Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (3) | В експлоатация | 32 | 2015 |
| Лот 3.1.1: Благоевград – Благоевград-юг Източници: reformi.org, Уикипедия | В експлоатация | 6 | 2019 |
| Лот 3.1.2: Благоевград-юг – Симитли С тунел „Железница“. Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (12) | В експлоатация | 8 | 2024 |
| Лот 3.1: Симитли – Крупник Липсващите 2,7 km от Лот 3.1 – ново ляво платно към София покрай Градевска река и реконструкция на пътен възел Симитли-изток. Договор за проектиране и строителство с ДЗЗД „АМ Струма 3.1“ от 06.10.2026 г. за 89,9 млн. евро без ДДС – 240 дни проектиране и 365 дни строителство; срокът тръгва след осигурено финансиране. Източници: economic.bg | Проектиране | 2,7 | 2028 |
| Лот 3.2.1: Крупник – Кресна ориентировъчно трасе Стойност: 1,83 млрд. € Трасето през Кресненското дефиле е в процедура; в OSM има само късо парче, затова линията е ориентировъчна, по точките. По плана с Гърция и Румъния – двете платна поотделно, по 913 млн. €: Кулата – София до 2031 г., София – Кулата до 2035 г. Източници: Уикипедия, mediapool.bg | Проектиране | 16,3 | 2031 (към София) и 2035 (към Кулата) |
| Лот 3.2.2: обход на Кресна Разрешение за строеж – ноември 2025 г. В OSM е само последният километър – на картата е по точките. Източници: Уикипедия ▶ Видео от строежа (13) | В строеж | 4 | декември 2027 |
| Лот 3.3: Кресна – Сандански Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (7) | В експлоатация | 20 | 2018 |
| Лот 4: Сандански – ГКПП Кулата Предстои разширение преди ГКПП „Кулата“ – 2 km, 15 млн. €, до 2030 г. (по плана с Гърция и Румъния). Източници: reformi.org, Уикипедия | В експлоатация | 24 | 2015 |
А5 Черно море Варна – Бургас 8 / 115 km 7%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Участък при Варна Източници: Уикипедия | В експлоатация | 8 | |
| Варна – Бургас ориентировъчно трасе Стойност: 2,93 млрд. € Няма одобрено трасе – линията е ориентировъчна, покрай път I-9 през Бяла, Обзор и Ахелой. Източници: Уикипедия, mediapool.bg | Планирана | 107 | след 2030 |
Видин – Монтана 14 / 96 km 15%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Лот 1: Видин – ПВ Макреш 29,6 km, от които 24,5 km в магистрален габарит. Източници: Уикипедия, bnrnews.bg ▶ Видео от строежа (6) | В строеж | 30 | юли 2027 |
| Лот 2: ПВ Макреш – ПВ Бела Източници: reformi.org, Уикипедия ▶ Видео от строежа (4) | В експлоатация | 14 | 2024 |
| Лот 3: ПВ Бела – ПВ Ружинци Източници: Уикипедия, bnrnews.bg ▶ Видео от строежа (7) | В строеж | 11 | януари 2027 |
| Лот 4: ПВ Ружинци – ПВ Белотинци Разрешение за строеж – 7 юни 2024 г. Строителството е спряно с акт 10 от 22 януари 2025 г. (археологически обект, инженерни мрежи). Източници: Уикипедия, bnrnews.bg ▶ Видео от строежа (1) | С разрешение за строеж | 15 | декември 2029 |
| Лот 5: ПВ Белотинци – ПВ Винище Разрешение за строеж – 7 юни 2024 г. Строителството е спряно с акт 10 от 22 януари 2025 г. (археологически обект, инженерни мрежи). Източници: Уикипедия, bnrnews.bg ▶ Видео от строежа (1) | С разрешение за строеж | 12 | декември 2029 |
| Лот 6: ПВ Винище – обход на Монтана Разрешение за строеж – 7 юни 2024 г. Строителството е спряно с акт 10 от 22 януари 2025 г. (археологически обект, инженерни мрежи). Източници: Уикипедия, bnrnews.bg ▶ Видео от строежа (1) | С разрешение за строеж | 14 | декември 2029 |
Русе – Велико Търново 0 / 133 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Лот 1: Русе – Бяла Първа копка – 27 май 2026 г. По плана с Гърция и Румъния Бяла – Русе е 1,02 млрд. €. Източници: Уикипедия ▶ Видео от строежа (1) | В строеж | 40 | юни 2029 |
| Лот 2: обход на Бяла Първа копка – 3 декември 2023 г. Източници: Уикипедия ▶ Видео от строежа (10) | В строеж | 35 | юни 2028 |
| Бяла – Велико Търново Стойност: 1,80 млрд. € Обмисля се концесия за участъка от Бяла до АМ „Марица“ – заедно с продължението към Маказа. Източници: Уикипедия, mediapool.bg | Планирана | 58 | около 2030 |
Рила ГКПП Гюешево – АМ Тракия / АМ Хемус 0 / 170 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Гюешево – Тракия / Хемус ориентировъчно трасе Няма одобрено трасе – линията е ориентировъчна, през Кюстендил, Дупница, Самоков, Ихтиман и Елин Пелин. Източници: Уикипедия | Планирана | 170 | след 2030 |
Велико Търново – Маказа Велико Търново – ГКПП Маказа 0 / 209 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Велико Търново – Николаево (през Прохода на Републиката) ориентировъчно трасе Продължение на АМ „Русе – Велико Търново“ на юг през Стара планина. Няма избрано трасе – линията е ориентировъчна, по картата на Mediapool. По плана с Гърция и Румъния Велико Търново – Николаево – АМ „Марица“ е 3,4 млрд. €, обмисля се концесия. Източници: mediapool.bg | Планирана | 48 | |
| Николаево – АМ „Марица“ ориентировъчно трасе Покрай Стара Загора и през АМ „Тракия“. Няма избрано трасе – линията е ориентировъчна. Източници: mediapool.bg | Планирана | 67 | |
| АМ „Марица“ – Кърджали – Маказа ориентировъчно трасе По Интегрираната транспортна стратегия това е скоростен път по I-5 след 2030 г.; по плана с Гърция и Румъния – продължение на магистралата до ГКПП „Маказа“. Отделно АПИ избира изпълнител за южния обход на Хасково (10,5 km, 90 km/h) и проектира четирилентов път с кръгови кръстовища в Кърджали. Линията е ориентировъчна. Източници: mediapool.bg, experience.arcgis.com, capital.bg, bta.bg | Планирана | 94 | след 2030 |
Завършени А1 Тракия, А4 Марица, А6 Европа 540 km 100%
| Магистрала | km | Завършена |
|---|---|---|
| А1 Тракия София – Бургас | 360 | 15.07.2013 |
| А4 Марица АМ Тракия (Оризово) – ГКПП Капитан Андреево | 117 | 29.10.2015 |
| А6 Европа ГКПП Калотина – София | 63 | 14.09.2025 |
Монтана – Ботевград Монтана – АМ Хемус (Ботевград) 10 / 99 km 10%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Монтана – Враца (с обход на Враца) ориентировъчно, по сегашния път Четирилентов път за 90 km/h. Избор на трасе и проектна подготовка (ОВОС, археологически проучвания по вариантите). На картата – сегашният път I-1. Източници: paragraf.bg, novinitem.com, experience.arcgis.com | Проектиране | 54 | около 2030 |
| Враца – Мездра Сегашният четирилентов път I-1. Източници: openstreetmap.org | В експлоатация | 10 | |
| Мездра – Ботевград Около 33 km, строи се от 2019 г. Мездра – Лютидол (13 km) е пуснат с временна организация през юли 2025 г., пътен възел „Ботевград“ е завършен през юли 2026 г.; остават свлачища и разрешенията за ползване. Източници: mediapool.bg, capital.bg, news.bg ▶ Видео от строежа (50) | В строеж | 35 | 2027 |
София – Монтана 0 / 95 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| София – Монтана с тунел под Петрохан ориентировъчно, по сегашния път Ново трасе от около 100 km с тунел от 10 или 14 km (два варианта; най-краткият отпадна). ОВОС – решение към средата на 2027 г. На картата – сегашният път II-81 през прохода. Източници: capital.bg, dnevnik.bg, experience.arcgis.com | Планирана | 95 |
Велико Търново – Габрово – Стара Загора Велико Търново – АМ Тракия (Стара Загора) 0 / 135 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Велико Търново – Габрово ориентировъчно, по сегашния път По Интегрираната транспортна стратегия – за 2026–2030 г., без проект. На картата – сегашният път I-5. Източници: experience.arcgis.com | Планирана | 31 | |
| Западен обход на Габрово Стойност: 237 млн. € Около 20 km ново трасе западно от града – до началото на участъка с тунела под Шипка. Без срок. По плана с Гърция и Румъния обходът на Габрово е 237 млн. €. Източници: experience.arcgis.com | Планирана | 19 | |
| Обход на Габрово: км 20+125 – км 22+700 Първият участък от проекта с тунела под Шипка (ДЗЗД „Консорциум ПСВТ“). Разрешението за строеж е в сила от декември 2025 г. Източници: api.bg, borbabg.com | С разрешение за строеж | 3 | 2030 |
| Тунел под връх Шипка: км 22+700 – км 30+673 Техническият проект – до края на третото тримесечие на 2026 г. Тунел „Шипка“ е около 3,2 km (км 24+400 – 27+620). Финансиране по „Транспортна свързаност 2021–2027“. Източници: api.bg, borbabg.com | Проектиране | 8 | 2030 |
| Шипка – Казанлък – Стара Загора ориентировъчно, по сегашния път По Интегрираната транспортна стратегия – за 2026–2030 г., без проект. На картата – сегашният път I-5. Източници: experience.arcgis.com | Планирана | 74 |
Русе – Разград – АМ Хемус Русе – АМ Хемус (Търговище) 0 / 92 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Русе – Разград ориентировъчно, по сегашния път Цялата връзка е около 97 km за 468 млн. € (по плана с Гърция и Румъния). Няма избрано трасе. На картата – сегашният път I-2. Източници: mediapool.bg | Планирана | 61 | |
| Разград – АМ Хемус ориентировъчно, по сегашния път Към АМ „Хемус“ при Търговище. Няма избрано трасе. На картата – сегашният път II-49. Източници: mediapool.bg | Планирана | 31 |
Варна – Добрич – Кардам Варна – ГКПП Кардам 0 / 76 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Варна – Добрич – Кардам ориентировъчно, по сегашния път Стойност: 463 млн. € Връзката с Констанца. По картата на Mediapool има варианти на трасето – към Кардам и покрай брега към Дуранкулак. На картата – сегашният път II-29. Източници: mediapool.bg | Планирана | 76 |
Ямбол – Лесово АМ Тракия (Ямбол) – ГКПП Лесово 0 / 71 km 0%
| Участък | Статус | km | Пуснат / срок |
|---|---|---|---|
| Ямбол – Елхово – Лесово ориентировъчно, по сегашния път Индикативно трасе в плана с Гърция и Румъния – без стойност и срок. На картата – сегашният път I-7 през Елхово. Източници: mediapool.bg | Планирана | 71 |
Трафик в реално време
Колко коли и камиони минават по републиканските пътища в момента и къде е най-натоварено – по контролните точки на тол системата.
Данните за трафика не се заредиха.
За последните 15 минути МПС
За последния час МПС
Камиони %
Най-натоварено МПС/чНатоварването по контролни точки
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление, Open-Meteo (времето)
Опресняване: Трафикът - на 5 минути (АПИ обновява на 15 минути, с около 15 минути закъснение); времето - веднъж на час
Магистралите са оцветени по най-близката контролна точка на същата магистрала (до 40 km); в сиво - без точка наблизо. Другите пътища - самите точки. Времето: иконката и температурата сега в областните градове, по проходите и в тунелите; в оранжево - опасност в следващите 12 часа (сняг, поледица - валеж при до 1 °C, мъгла - видимост под 200 m, вятър с пориви над 70 km/h, дъжд над 5 mm за час); с клик - подробно. Прогнозата е по модел, не от станция на пътя.
МПС в час в двете посоки – магистралите са оцветени по най-близката контролна точка (белите кръгчета), другите пътища – по-голям кръг, повече коли; изберете точка или участък за посоките, класовете и скоростта. Отгоре – времето сега и опасностите в следващите 12 часа
Най-натоварените места
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление
Опресняване: На 5 минути; АПИ обновява данните на 15 минути, с около 15 минути закъснение
Преминаванията през стационарните контролни точки на тол системата (рамките над пътя) – не са всички пътища, а основно републиканските. Едно МПС се брои на всяка точка, през която мине. Камиони – товарните над 3,5 т; леки – вкл. мотори и коли с ремарке.
МПС в час в двете посоки; изберете място, за да го видите на картата
Магистралите в реално време
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление
Опресняване: На 5 минути; АПИ обновява данните на 15 минути, с около 15 минути закъснение
Преминаванията през стационарните контролни точки на тол системата (рамките над пътя) – не са всички пътища, а основно републиканските. Едно МПС се брои на всяка точка, през която мине. Камиони – товарните над 3,5 т; леки – вкл. мотори и коли с ремарке.
средно на контролна точка за последния час: МПС в час в двете посоки, средна скорост на леките и дял на камионите
Последните 24 часа
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление
Опресняване: На 5 минути; АПИ обновява данните на 15 минути, с около 15 минути закъснение
Преминаванията през стационарните контролни точки на тол системата (рамките над пътя) – не са всички пътища, а основно републиканските. Едно МПС се брои на всяка точка, през която мине. Камиони – товарните над 3,5 т; леки – вкл. мотори и коли с ремарке.
преминавания през всички контролни точки за всеки 15 минути; пунктирът – същите часове преди седмица
Ремонти по пътищата
Къде по републиканските пътища е затворено или стеснено заради ремонт, авария или друго и какво предстои – по данни на АПИ.
Действащи ограничения
Затворени участъци
По магистралите
ПредстоящиРемонти и ограничения
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“ (карта „Пътна обстановка“)
Опресняване: На 15 минути
Затварянията и ограниченията, които АПИ въвежда в системата си: ремонти, поддръжка, свлачища, препятствия, събития. Червено – пътят (или посоката) е затворен, оранжево – затворена лента или платно, пропускателен режим, жълто – стеснение, отклонени ленти, аварийна лента или само ограничение на скоростта, лилаво – затворено само за камионите над някакво тегло (често постоянно – слаб мост, тесен път; скрити по подразбиране). Пунктирът – предстоящо. Улиците в населените места (общинските) не са тук.
Изберете участък за подробности и срока
По магистралите
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“ (карта „Пътна обстановка“)
Опресняване: На 15 минути
Затварянията и ограниченията, които АПИ въвежда в системата си: ремонти, поддръжка, свлачища, препятствия, събития. Червено – пътят (или посоката) е затворен, оранжево – затворена лента или платно, пропускателен режим, жълто – стеснение, отклонени ленти, аварийна лента или само ограничение на скоростта, лилаво – затворено само за камионите над някакво тегло (често постоянно – слаб мост, тесен път; скрити по подразбиране). Пунктирът – предстоящо. Улиците в населените места (общинските) не са тук.
по посоки; изберете участък, за да го видите на картата
Затворени пътища
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“ (карта „Пътна обстановка“)
Опресняване: На 15 минути
Затварянията и ограниченията, които АПИ въвежда в системата си: ремонти, поддръжка, свлачища, препятствия, събития. Червено – пътят (или посоката) е затворен, оранжево – затворена лента или платно, пропускателен режим, жълто – стеснение, отклонени ленти, аварийна лента или само ограничение на скоростта, лилаво – затворено само за камионите над някакво тегло (често постоянно – слаб мост, тесен път; скрити по подразбиране). Пунктирът – предстоящо. Улиците в населените места (общинските) не са тук.
без забраните само за камиони; изберете участък, за да го видите на картата
Камери за средна скорост
Къде тол камерите мерят средната скорост, какво е ограничението по всяка отсечка и колко бързо се кара при камерите в момента – по данни на Националното тол управление.
Сертифицирани отсечки
Километри под контрол
Над ограничението сега
Превишения на денОтсечките и камерите
Източник: Национално тол управление (сертифицирани отсечки и карта)
Опресняване: Веднъж на ден
Отсечките, сертифицирани от Българския институт по метрология за секционен контрол: камерите в началото и в края мерят времето, за което колата минава отсечката, и смятат средната скорост. Превишенията НТУ предава на МВР, което налага глобите. Отсечката, за която „предстои последваща метрологична проверка“ (например заради ремонт), временно не мери. Ограничението е по категории: за леките (А, А2, В), за B1, за BE, C1, D (автобуси и др.) и за C и CE (камионите).
Изберете отсечка или камера за ограниченията, посоките и скоростта сега
Всички отсечки
Източник: Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление
Опресняване: На 5 минути; АПИ обновява данните на 15 минути, с около 15 минути закъснение
Камерите за средна скорост са контролните точки на тол системата. Тук е средната скорост на преминалите през самата камера за последния час (моментната скорост при рамката), а не средната по отсечката – тази НТУ не публикува. Сравнението е с ограничението за леките коли по отсечката.
ограничението за леките, дължината, най-краткото време без нарушение и средната скорост на леките при двете камери за последния час (по посоки); изберете ред, за да видите отсечката на картата
| Отсечка | Ограничение | Дължина | Поне | Сега при камерите |
|---|
Превишенията по дни
Източник: Национално тол управление (графиката на превишенията)
Опресняване: Веднъж на ден; НТУ е публикувало данните от 07.09.2025 до 31.12.2025
Отчетените случаи на превишена средна скорост по дни и броят сертифицирани отсечки (по посоки) – както ги дава НТУ. Не всеки случай става фиш: МВР проверява и налага глобите.
отчетени случаи на превишена средна скорост (стълбовете) и брой сертифицирани отсечки по посоки (линията)
Моментната скорост (в една точка) с глоба мерят камерите на МВР – стационарните и мобилните (на триножник или в кола). МВР не публикува общ списък с местата им: областните дирекции пускат отделни списъци с пътя и километъра, без координати. Затова тук ги няма.
Зарядни станции
Къде може да се зареди електромобил, колко от станциите са бързи и докъде стигат по магистралите. Към 20.11.2026 г.
Зарядни станции9051 961 точки за зареждане; 14,1 на 100 000 души
Бързи – от 50 kW46251% от станциите
Свръхбързи – от 150 kW241най-мощната – 720 kW; 2 с MCS за камиони
Най-дълго без бързо зареждане105 kmпо А2 Хемус без бърза станция; ЕС изисква поне на всеки 60 kmСтанциите на картата
Източник: OpenStreetMap (amenity=charging_station)
Опресняване: Веднъж на ден
Станциите, нанесени в OpenStreetMap от доброволци и от операторите – картата може да не е пълна, а някои станции да са без мощност. Само публичните (без частните и тези само за велосипеди). Бърза – от 50 kW, свръхбърза – от 150 kW (най-голямата мощност на гнездата ѝ). Точките за зареждане – колко коли могат да зареждат едновременно (capacity), иначе гнездата. Бързите станции до 3 km по права линия от трасето се броят за станции по магистралата (може да са в близкото населено място, а не на самата магистрала). Разстоянието е по километража на магистралата – до най-близката такава станция; най-голямото – между две поредни или от началото/края на действащия участък. Регламентът на ЕС за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR) изисква до края на 2025 г. бърза станция поне на всеки 60 km по основната трансевропейска мрежа (TEN-T) – значи не повече от 30 km до най-близката.
станциите – по най-голямата мощност; магистралите – по разстоянието до най-близката бърза станция по трасето (ЕС изисква до 30 km); изберете станция за гнездата, оператора и адреса
По магистралите
Източник: OpenStreetMap (amenity=charging_station)
Опресняване: Веднъж на ден
Станциите, нанесени в OpenStreetMap от доброволци и от операторите – картата може да не е пълна, а някои станции да са без мощност. Само публичните (без частните и тези само за велосипеди). Бърза – от 50 kW, свръхбърза – от 150 kW (най-голямата мощност на гнездата ѝ). Точките за зареждане – колко коли могат да зареждат едновременно (capacity), иначе гнездата. Бързите станции до 3 km по права линия от трасето се броят за станции по магистралата (може да са в близкото населено място, а не на самата магистрала). Разстоянието е по километража на магистралата – до най-близката такава станция; най-голямото – между две поредни или от началото/края на действащия участък. Регламентът на ЕС за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR) изисква до края на 2025 г. бърза станция поне на всеки 60 km по основната трансевропейска мрежа (TEN-T) – значи не повече от 30 km до най-близката.
най-голямото разстояние без бърза станция (ЕС изисква поне на всеки 60 km); вдясно – бързите станции по нея и каква част от трасето е на над 30 km от най-близката
- А2 Хемус 105 km 21 30%
- А1 Тракия 101 km 25 13%
- А4 Марица 70 km 10 32%
- А6 Европа 36 km 11 0%
- А3 Струма 35 km 28 0%
- Видин – Монтана 14 km 0 100%
- А5 Черно море 8 km 0 100%
Операторите
Източник: OpenStreetMap (amenity=charging_station)
Опресняване: Веднъж на ден
Станциите, нанесени в OpenStreetMap от доброволци и от операторите – картата може да не е пълна, а някои станции да са без мощност. Само публичните (без частните и тези само за велосипеди). Бърза – от 50 kW, свръхбърза – от 150 kW (най-голямата мощност на гнездата ѝ). Точките за зареждане – колко коли могат да зареждат едновременно (capacity), иначе гнездата. Операторът – по марката (brand), иначе operator или network в OSM; различните изписвания са събрани.
брой станции; вдясно – колко от тях са бързи
- 1 Fines Charging 449 318
- 2 Electrip 110 69
- 3 без оператор в OSM 105 1
- 4 Eldrive 92 58
- 5 GigaCharger 34
- 6 Община Варна 14
- 7 Electrocharge 11
- 8 Kaufland 9 1
- 9 EVPoint 8 1
- 10 Elfinity 8 1
- 11 Wink Charging 6
- 12 Bess Charge 6 2
- 13 eMotion 4 1
- 14 EVN 4 2
- 15 Tesla Supercharger 3 3
По области
Източник: OpenStreetMap (amenity=charging_station)
Опресняване: Веднъж на ден
Станциите, нанесени в OpenStreetMap от доброволци и от операторите – картата може да не е пълна, а някои станции да са без мощност. Само публичните (без частните и тези само за велосипеди). Бърза – от 50 kW, свръхбърза – от 150 kW (най-голямата мощност на гнездата ѝ). Точките за зареждане – колко коли могат да зареждат едновременно (capacity), иначе гнездата. Населението – Евростат (demo_r_pjanaggr3, към 1 януари на последната година), както в Пътни катастрофи.
станции на 100 000 души; страната – 14,1; вдясно – станциите и бързите от тях
-
1
Смолян
26,5
24
13
-
2
Благоевград
24,1
69
42
-
3
Русе
19,9
37
20
-
4
Бургас
19,0
74
35
-
5
Хасково
17,8
37
23
-
6
София (столица)
17,4
225
59
-
7
Добрич
17,2
25
13
-
8
София
15,6
35
22
-
9
Пазарджик
15,2
34
20
-
10
Силистра
15,0
14
4
-
11
Велико Търново
13,0
26
16
-
12
Варна
13,0
57
20
-
13
Габрово
12,8
12
10
-
14
Видин
12,8
9
7
-
15
Ловеч
12,6
14
10
-
16
Перник
11,8
13
10
-
17
Пловдив
11,5
73
46
-
18
Стара Загора
10,4
30
19
-
19
Разград
10,1
10
6
-
20
Търговище
8,4
8
7
-
21
Сливен
8,3
14
11
-
22
Монтана
8,0
9
5
-
23
Кюстендил
7,5
8
7
-
24
Ямбол
6,6
7
7
-
25
Плевен
6,0
13
9
-
26
Кърджали
6,0
9
9
-
27
Шумен
5,4
8
5
-
28
Враца
4,8
7
6
Железопътна мрежа
Колко от мрежата е модернизирана, какво се строи и колко бързо се движат влаковете.
Мрежата е ≈ 3 660 km, 75% електрифицирана, ≈ 990 km (27%) са двойна линия – по Евростат 995 km, 24,7% при 40,8% средно в ЕС. В OpenStreetMap няма отметка „модернизирана“ – за такава се смята линия за 130 – 160 km/h. Километрите са по трасето на мрежата – двойната линия се брои веднъж.
Карта на ж.п. мрежата
Източник: OpenStreetMap (линии, скорости, електрификация), НКЖИ, Годишна програма 2026
Опресняване: Линиите - веднъж на ден; проектите - ръчно, при промяна
Проекти: към 08.11.2026. Гаровите коловози и индустриалните линии не са показани.
Европейската комисия иска да свърже столиците с високоскоростни влакове – София с Атина, Букурещ и Будапеща. В България обаче няма линии за над 200 km/h по плана – всички участъци се модернизират за до 160 km/h. Пунктирът е планът на България, Гърция и Румъния за коридора Егейско море – Дунав – Черно море.
| С влак | Сега | По плана |
|---|---|---|
| София – Атина | няма пряк влак, автобус 11:30 – 13:30 | 6:00 ч до 2035 г. |
| София – Солун | няма пряк влак, автобус 4:45 – 6:00 | 2:00 ч до 2040 г. |
| София – Букурещ | 10:11 ч 1 влак на ден | 6:05 ч до 2040 г. |
| София – Будапеща | няма пряк влак, автобус от 11:40 | 6:00 ч до 2040 г. |
Видео от строежите
Източник: SSC Bulgaria, Infrasbg, Drone Reporter, skyPoint, БГ инфраструктура
Опресняване: На 3 часа
Видеата от дрон на каналите в YouTube, закачени към проекта по заглавието.
Модернизация на ЖП участък Костенец-Септември (07.11.2026)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 20.10.2026г
Ремонт на коловозно развитие на Централна гара София 11/2026
ЖП Възел Пловдив (24.10.2026)
Строеж на ЖП линията Костинброд - Драгоман 10/2026
Строежът на новата ЖП гара Сливница 🚝 10/2026
🚆 ЛОТ 1 – Новите ЖП тунели от Елин Пелин - Вакарел 09/2026
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 01.09. 2026г
Модернизация на жп участък: тунел Чирпан - Свобода - (10.08.2026)
Тунел "Чирпан" и реконструкция на главна ЖП линия N8
Мащабният к-кс зад Централна ЖП гара София 05/2026
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 27.04.2026г
Строеж на ЖП линията Костинброд - Драгоман 04/2026
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 17.03.2026г
Модернизация на жп участък Веринско - Ихтиман (07.02.2026)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 02.12.2025г
Строежът на новата ЖП гара Сливница 🚝 11/2025
Тунел "Чирпан" (24.11.2025)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 30.10.2025г
Пробив на Тунел ЧИРПАН 04.11.2025г.
Модернизация на жп участък: тунел Чирпан - Михайлово - (02.11.2025)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 23.09.2025г
Строеж на ЖП линията Петърч-Драгоман 09/2025
Модернизация на жп участък Волуяк - Петърч (26.08.2025)
Модернизация на жп участък Петърч - Драгоман (25.08.2025)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 21.07.2025г
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово - тунел Чирпан (21.07.2025)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 26.06.2025г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 02.06.2025г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 29.04.2025г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 13.03.2025г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 13.02.2025г
Модернизация на жп участък Волуяк - Петърч (16.11.2024)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 06.11.2024г
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово - тунел Чирпан (09.11.2024)
30.10.2024 - Реконструкция железопътната линия Драгоман - Петърч
Модернизация на жп участък Костинброд - Петърч и още нещо (03.11.2024)
30.10.2024 - Ремонт на железопътната инфраструктура в Драгоман
Модернизация на жп участък Оризово - Михайлово (27.10.2024)
Модернизиране на жп участък Оризово-Михайлово 24.09.2024г
(23.09.2024) Реконструкция железопътната линия Петърч - Драгоман
12.09.2024 - Модернизация на железопътната линия Костенец - Белово 🚂
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 03.09.2024
04.09.2024 - Модернизация на железопътната линия - Елин Пелин - Костенец 🚂
Модернизация на жп участък Оризово - Михайлово (31.07.2024)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 23.07.2024г
Строежът на новата ЖП гара Сливница 🚝 07/2024
Реконструкция железопътната линия Петърч - Драгоман (26.06.2024)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 17.06.2024г
Модернизация на ЖП участък Елин Пелин - Ихтиман - Костенец. (21.04.2024)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 11.03.2024г
Модернизация на жп участък сп. Немирово - Белово (17.02.2024)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 25.01.2024
ЖП гара Драгоман
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 23.10.2023г.
Строежа на новата ЖП гара Сливница 10/2023
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 26.09.2023г.
Модернизация на жп участък Оризово - Чирпан(16.09.2023)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 22.08.2023г
Модернизация на жп участък Пловдив - Скутаре(12.08.2023)
Модернизация на жп участък Сливница - Алдомировци(02.08.2023)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 13. 07. 2023г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 07.06.2023г.
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 15.05.2023г
Модернизация на жп участък Оризово - Чирпан(07.05.2023)
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 30.03.2023г.
Модернизация на жп участък Чирпан - Оризово(17.03.2023)
ЖП гара Ихтиман 🚉
Модернизиране на жп участък Оризово Михайлово 18.02.2023г.
Модернизация на жп участък Оризово - Чирпан (27.12.2022)
Модернизация на жп участък Ихтиман - Немирово (12.2022)
Пускане на влак в участъка Оризово - Михайлово, ремонтни дейности на ЖП гара Чирпан - 09.12.2022г.
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 11.11.2022г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 08.10.2022г.
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово, жп гара Оризово в посока гара Чирпан 12.09.2022г.
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 08.08. 2022г.
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово участътък Оризово - Чирпан (19.07.2022)
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово - тунел Чирпан (13.07.2022)
Модернизиране на железопътен път Оризово - Михайлово 01.07.2022г.
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово участътък Оризово - Чирпан (02.07.2022)
Ремонтни дейности жп гара Чирпан 06 06 2022г
Ремонт на коловозите на Централна гара - София (05.2022)
Ремонтни дейности на жп гара Чирпан 29.04.2022г
Ремонтни дейности на жп гара Чирпан, укрепване, полагане и нивелация на релсов път 25 03 2022г
Модернизиране на жп участък Оризово - Михайлово 02.03.2022г
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово (04.03.2022)
Полагане и нивелация на релсов път на жп гара Чирпан 02.03.2022г
Пускане на влак на жп гара Чирпан
Модернизиране на жп участък Оризово- Михайлово (жп гара Оризово) 18.02.2022г
Монтаж на стрелки и полагане на релсов път на жп гара Чирпан 29.01.2022г.
Пускане на осветление на Перон1 и Перон2 на жп гара Чирпан
Монтаж на контактна мрежа и полагане на кабели на жп гара Чирпан 15.01.2022г
Полагане и нивелация на релсов път, и монтаж на навеси на жп гара Чирпан 04.01.2022г
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово (25.12.2021)
Ремонт на гарите Оризово и Чирпан - част от Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово (12.2021)
Ремонтни дейности жп участък Оризово - Михайлово 1част
Модернизация на гара Чирпан
Модернизация на жп линията Оризово - Михайлово (12.11.2021)
Модернизация на железопътната линия - Елин Пелин - Костенец (лот-1)
Първа копка на Гара Чирпан
София – Пловдив 4 проекта 82 / 95 km 87%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Елин Пелин – Костенец Модернизация за 160 km/h и 5 гари. Над 80% от обхвата е в изпълнение; през септември 2026 г. министърът на транспорта поиска трайно решение за тунел № 2. Източници: НКЖИ, договор, fakti.bg, НКЖИ, Годишна програма 2026 ▶ Видео от строежа (7) | В строеж | 51 | 2029 (тунел № 2 – 2032) |
| Костенец – Септември Двойна електрифицирана линия за 160 km/h, нова гара Костенец, 3 тунела (4,6 km). Строителството беше замразено през 2024 г. и подновено през март 2025 г. Източници: btvnovinite.bg, bntnews.bg, Областна администрация Пазарджик ▶ Видео от строежа (3) | В строеж | 24,5 | 2029 |
| София – Искър От Централна гара през Подуяне до гара Искър (км 0+780 – км 7+700). Изпълнител – държавното дружество ТСВ, над 32,3 млн. евро; договор от 30.03.2023 г. за 24 месеца. Източници: economic.bg, ЦАИС ЕОП, Симеон Ставрев | В строеж | 6,9 | 2028 |
| Искър – Елин Пелин От км 10+050 до км 22+846. Линията е до голяма степен модернизирана (160 km/h, обновена гара Казичене) от първия изпълнител; остават реконструкцията на гара Искър и довършителни работи. Нова поръчка за 38,3 млн. евро в 2 позиции: гара Искър (км 7+700 – км 10+050, 30,1 млн. евро, 39 месеца) и довършване на участъка (8,2 млн. евро, 18 месеца). След няколко отлагания офертите са отворени на 10.11.2026 г. – 7 за гарата и 4 за участъка (сред тях „Щрабаг“ и чешката Monzas); ценовите още не са известни. Договорът за целия участък София – Елин Пелин е прекратен през 2022 г., следващата поръчка – в началото на 2024 г. Източници: economic.bg, Economic.bg | Обществена поръчка | 12,8 |
София – Драгоман – граница със Сърбия 2 проекта 43 / 43 km 100%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| София – Волуяк Двойна линия за 160 km/h с трети коловоз, коловозното развитие на Централна гара София, нова гара Обеля, ERTMS; 104,2 млн. евро. Договорите („ЗГОП България“ и „ИРТМС КА Волуяк“) са от 30.10.2020 г. за 42 месеца (първоначален срок август 2025 г.), оскъпени с 20,7 млн. евро без ДДС. Част от коловозите на Централна гара са затворени от май 2024 г., влаковете за Северна България тръгват от София Север. Източници: НКЖИ, Симеон Ставрев, frognews.bg, dbr.bg ▶ Видео от строежа (3) | В строеж | 10 | 2029 (Централна гара – 2028) |
| Волуяк – Драгоман За 160 km/h, пътуването София – Драгоман от 62 на 32 минути. Волуяк – Петърч: удвояване на 12 km („Вистра“, първа копка 18.09.2024 г.); Петърч – Драгоман: удвояване на 17 km и модернизация на 6,5 km („Терна“). Строителството продължава по всички ключови отсечки (юли 2026 г.). Източници: НКЖИ, eufunds.bg, euronews.bg, Комитет за наблюдение на ПТС ▶ Видео от строежа (17) | В строеж | 33,3 | 2028 |
Карнобат – Синдел 2 проекта 4 / 118 km 4%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Лозарево – Прилеп Удвояване и електрификация от км 18+663 до км 23+108, с тунел „Лозарево“ (2,8 km) – започнат през 1987 г., рестартиран през 2023 г. Довършването започна през октомври 2024 г. за около 3 години; през април 2026 г. оставаха 90 m до пробива. Ако няма геоложки изненади – готов до края на 2027 г., но в същата статия се споменава и „най-късно до 2030 г.“. Договорът за участъка е за 49,7 млн. евро без ДДС с ДЗЗД „Лозарево 2023“ („Инфраструктурно строителство“, „Трансстрой Варна“, „Инжстройинженеринг“); тунелът се изпълнява от обединение начело с „ГБС-Глобъл Кънстръкшън“. През ноември 2026 г. второто изменение на „Транспортна свързаност“ пренасочва 59 млн. евро общо за този участък и за Перник – Радомир. Източници: economic.bg, НКЖИ, Годишна програма 2026, Уикипедия, 24 часа, Mediapool, Mediapool | В строеж | 4,4 | края на 2027 г. |
| Карнобат – Синдел: удвояване Удвояване на цялата линия – връзката между пристанищата Бургас и Варна и към Русе. Прогнозна стойност над 587 млн. € (по плана за действие с Гърция и Румъния). Засега се строи само участъкът с тунела „Лозарево“ (над 130 млн. € от еврофондовете). Източници: Mediapool | Проектиране | ≈ 114 |
Пловдив – Бургас 4 проекта 68 / 352 km 19%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Пловдив – Скутаре Заедно с Пловдив – Крумово: гарите Пловдив разпределителна, Крумово, Скутаре и пост Тракия, сигнализация, надлези. Старт 07.04.2022 г., срок по договора 35 месеца; „Геострой Лантания“, 132,5 млн. лв. без ДДС. Източници: railtarget.eu, gradat.bg, reformi.org, dbr.bg ▶ Видео от строежа (2) | В строеж | ≈ 16 | края на 2026 (първоначално 2025) |
| Оризово – Михайлово Проектиране и строителство за 160 km/h, с тунел „Чирпан“ (744 m, изкопан към ноември 2025 г.; в обявлението от 2021 г. – 835 m) покрай гара Чирпан. Старт 28.05.2021 г., срок 49 месеца; „Евро жп инфраструктура“ („Инфраструктурно строителство“ и „Марко Обра публика“). Договорът е за 218 млн. лв. без ДДС (2021 г.), МТС оценява обекта на 282 млн. лв. (ноември 2025 г.). Източници: МТС, eufunds.bg, reformi.org ▶ Видео от строежа (68) | В строеж | 37 | края на 2026 |
| Ямбол – Зимница Модернизация за до 160 km/h – премахва ограничението от 80 km/h в кривата преди гара Завой. Поръчката (над 23,5 млн. лв., 555 дни) беше обявена за пети път; през ноември 2025 г. кандидатстваха пет компании и обединения. Източници: reformi.org, ЕС фондове, Пловдив – Бургас, фаза 2, Ера ТВ | В строеж | ≈ 15 | 2027 |
| Пловдив – Бургас: удвояване Идейно проектиране и ПУП за удвояване на линията. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 | Проектиране | ≈ 284 |
София – Пловдив – Свиленград Пловдив – Крумово 7 / 7 km 100%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Пловдив – Крумово Заедно с Пловдив – Скутаре (един договор; общото парче Пловдив – ПОР Изток е там): ПОР Изток – Крумово и гара Крумово, сигнализация, надлези. Старт 07.04.2022 г., срок по договора 35 месеца; „Геострой Лантания“, 132,5 млн. лв. без ДДС за двата участъка. По графика на НКЖИ за 2025/2026 г. ПОР Изток – Крумово е с 40 km/h. Източници: railtarget.eu, gradat.bg, reformi.org, dbr.bg, НКЖИ, Приложение 2.3.7.1 ▶ Видео от строежа (1) | В строеж | ≈ 7 | края на 2026 (първоначално 2025) |
София – Перник – Радомир Перник – Радомир 0 / 17 km 0%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Перник – Радомир Обявена обществена поръчка за модернизация за 462 млн. лв. Спечелена е от обединение, свързано с Христо Ковачки, но е обжалвана и към ноември 2026 г. договор няма. Проектът беше изваден от програма „Транспортна свързаност“ от правителството на Желязков; второто изменение на програмата (ноември 2026 г.) пренасочва 59 млн. евро общо за този участък и за Лозарево – Прилеп. Източници: utroruse.com, НКЖИ, Годишна програма 2026, Mediapool | Обществена поръчка | 17 | средата на 2029 |
Радомир – Гюешево – РСМ Гюешево – граница със Северна Македония 0 / 2 km 0%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Гюешево – граница със Северна Македония Обявени поръчки за последните 2,4 km до границата и за реконструкция на гара Гюешево. Източници: utroruse.com | Обществена поръчка | 2,4 | края на 2028 |
Видин – София 4 проекта 44 / 156 km 28%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Медковец – Дъбова махала Договор за проектиране и строителство с ДЗЗД „Медковец ВО 2025“ от 01.10.2025 г. за 173,3 млн. лв. без ДДС – 9 месеца проектиране и 22 месеца строителство. Тунел от 325 m; 160 km/h за пътнически влакове (сега – до 70 km/h). Източници: НКЖИ, economic.bg | В строеж | 13 | 2028 |
| Дъбова махала – Срацимир Договор за проектиране и строителство с ДЗЗД „ЖП Медковец – Срацимир“ (ГБС „Инфраструктурно строителство“ и Дуйгу) от 22.08.2025 г. за 597,6 млн. лв. без ДДС – 9 месеца проектиране и 28 месеца строителство. Проектирането е към края. Нови гари Дъбова махала, Воднянци и Срацимир; 160 km/h. Източници: transportal.bg, economic.bg | В строеж | 31 | 2028 |
| Срацимир – Видин Поръчката за проектиране и строителство (инженеринг, ~300 млн.) е прекратена на 28.08.2026 г. – няма осигурено финансиране. Източници: TED, economic.bg | Проектиране | ≈ 29 | |
| Мездра – Медковец Техническа помощ за подготовка на проекта. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 | Проектиране | ≈ 83 |
София – Перник (нова линия) Волуяк – Храбърско – Перник 0 / 38 km 0%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Волуяк – Храбърско – Перник Актуализация на техническия проект за нова линия. Трасето на картата е ориентировъчно. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 | Проектиране | ≈ 38 |
Пловдив – Свиленград Михайлово – Димитровград 0 / 40 km 0%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Михайлово – Димитровград Техническа помощ за подготовка на проекта. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 | Проектиране | ≈ 40 |
София – Кулата Радомир – Кулата 0 / 158 km 0%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Радомир – Кулата Техническа помощ за модернизация. Източници: НКЖИ, Годишна програма 2026 | Проектиране | ≈ 158 |
Русе – Гюргево Русе – Дунав мост: електрификация 0 / 5 km 0%
| Участък | Статус | km | Срок |
|---|---|---|---|
| Русе – Дунав мост: електрификация Електрификация от гара Русе-разпределителна до границата на моста – сега единственият неелектрифициран участък по пътя за Букурещ. Румъния планира да направи своята част от април до края на 2027 г.; Общинският съвет в Русе настоява двете страни да са едновременно. Отделно – нов комбиниран железопътен и автомобилен мост Русе – Гюргево (около 1,57 млрд. €, предпроектното проучване е от средата на 2026 г., срок 2032 г.). Източници: Mediapool | Проектиране | ≈ 5 | 2028 – 2030 (по плана) |
Двойни линии спрямо Европа
Източник: Евростат, rail_if_line_tr
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Дял на линиите с два и повече коловоза от всички ж.п. линии в страната, по данните, които държавите подават на Евростат. На картата горе двойните линии са разпознати от OpenStreetMap и числото е малко по-различно. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Белгия 81,2% +0,4
- 2 Нидерландия 70,5% 0,0
- 3 Франция 62,8% +0,9
- 4 Люксембург 59,0% 0,0
- 5 Италия 46,0% 0,0
- 6 Полша 45,2% 0,0
- 7 Дания 42,3% 0,0
- 8 Австрия 40,8% −0,2
- ЕС-27 40,8% +0,1
- 9 Швейцария 40,3% +0,2
- 10 Испания 39,4% +0,1
- 11 Гърция 35,5% +0,7
- 12 Словакия 27,9% −0,1
- 13 Румъния 27,5% 0,0
- 14 Словения 26,9% 0,0
- 15 Грузия 26,3% 0,0
- 16 Литва 24,9% +0,6
- 17 България 24,7% 0,0
- 18 Португалия 24,1% −0,1
- 19 Ирландия 22,8% 0,0
- 20 Чехия 21,7% 0,0
- 21 Латвия 20,1% 0,0
- 22 Швеция 19,2% +0,1
- 23 Унгария 17,9% −0,3
- 24 Турция 16,8% 0,0
- 25 Финландия 12,1% 0,0
- 26 Хърватия 10,5% 0,0
- 27 Сърбия 10,4% +0,3
- 28 Естония 9,4% 0,0
- 29 Босна и Херцеговина 9,1% 0,0
- 30 Норвегия 8,0% 0,0
- 31 Молдова 6,4% 0,0
- 32 Албания 0,0% 0,0
- 33 Лихтенщайн 0,0% 0,0
- 34 Черна гора 0,0% 0,0
- 35 Северна Македония 0,0% 0,0
Влаковете в реално време
Кои влакове на БДЖ са в движение, къде са и колко закъсняват.
Данните за влаковете не се заредиха.
Влакове в движение
Закъснели в реално време
Средно закъснение мин.
Най-голямото закъснение в реално време мин.Къде са влаковете
Източник: БДЖ – Пътнически превози, Национална точка за достъп (GTFS), Радарът на БДЖ (локомотивът/мотрисата и вагоните)
Опресняване: На 5 минути
Позициите не са GPS: влакът е по трасето според разписанието и закъснението, което БДЖ подава. За влаковете без данни за закъснение позицията е по разписание. Закъснял – с 5 и повече минути. Автобусите вместо влак (Волуяк – Драгоман) не се броят.
цветът е закъснението; изберете влак за маршрута и гарите с очакваните часове
Най-закъснелите в реално време
Източник: БДЖ – Пътнически превози, Национална точка за достъп (GTFS), Радарът на БДЖ (локомотивът/мотрисата и вагоните)
Опресняване: На 5 минути
Позициите не са GPS: влакът е по трасето според разписанието и закъснението, което БДЖ подава. За влаковете без данни за закъснение позицията е по разписание. Закъснял – с 5 и повече минути. Автобусите вместо влак (Волуяк – Драгоман) не се броят.
закъснение в минути; изберете влак, за да го видите на картата
Най-големите закъснения днес
Източник: БДЖ – Пътнически превози, Национална точка за достъп (GTFS), Радарът на БДЖ (локомотивът/мотрисата и вагоните)
Опресняване: На 5 минути
Позициите не са GPS: влакът е по трасето според разписанието и закъснението, което БДЖ подава. За влаковете без данни за закъснение позицията е по разписание. Закъснял – с 5 и повече минути. Автобусите вместо влак (Волуяк – Драгоман) не се броят.
най-голямото закъснение на всеки влак от полунощ, в минути, и къде е било
Последните 24 часа
Източник: БДЖ – Пътнически превози, Национална точка за достъп (GTFS), Радарът на БДЖ (локомотивът/мотрисата и вагоните)
Опресняване: На 5 минути
Позициите не са GPS: влакът е по трасето според разписанието и закъснението, което БДЖ подава. За влаковете без данни за закъснение позицията е по разписание. Закъснял – с 5 и повече минути. Автобусите вместо влак (Волуяк – Драгоман) не се броят.
влакове в движение и от тях закъснели с 5 и повече минути; пунктирът – влаковете в движение преди седмица
Разписание на влаковете
Как да стигнете с влак от една гара до друга – с прекачванията и закъснението на влаковете в движение.
Разписанието не се зареди.
За къде пътувате?
Източник: БДЖ – Пътнически превози, Национална точка за достъп (GTFS)
Опресняване: Разписанието – всеки ден, закъсненията – на 5 минути
Разписанието е за следващите 30 дни. Прекачване – поне 5 минути на същата гара, най-много 2 прекачвания и до 3 часа чакане. Цените, вагоните (първа класа, спални) и достъпността ги няма в отворените данни – вижте ги в разписанието и онлайн продажбата на БДЖ.
Източник: БДЖ – Пътнически превози, Национална точка за достъп (GTFS)
Опресняване: Разписанието – всеки ден, закъсненията – на 5 минути
Разписанието е за следващите 30 дни. Прекачване – поне 5 минути на същата гара, най-много 2 прекачвания и до 3 часа чакане. Цените, вагоните (първа класа, спални) и достъпността ги няма в отворените данни – вижте ги в разписанието и онлайн продажбата на БДЖ.
Подвижен състав
Източник: reformi.org, Уикипедия, ЦАИС ЕОП
Опресняване: Ръчно, при нова доставка или договор
Към 20.10.2026. Стойностите са по договорите, без ДДС; до 2025 г. в лева - превърнати по 1,95583.
Нов подвижен състав от 2000 г. – какво е купила „БДЖ – Пътнически превози“ след 2000 г. Цели 13 години – от 2008 до 2021 г. – не е пристигнал нито един нов влак или локомотив.
| Подвижен състав | Статус | Доставени | млн. € | Година |
|---|---|---|---|---|
25 × Siemens Desiro Classic серия 10.000
|
Доставен | 25 / 25 | – | 2005 |
25 × Siemens Desiro серия 30.000 и 31.000
|
Доставен | 25 / 25 | – | 2008 |
15 × Siemens Smartron серия 80.000
|
Доставен | 15 / 15 | 51,1 | 2021 |
|
|
Доставен | 76 / 76 | 15,6 | 2024 |
|
|
Доставя се | ? / 9 | 5,4 | до 2026 |
10 × Siemens Smartron серия 80.000
|
Доставен | 10 / 10 | 46,6 | 2026 |
25 × Škoda RegioPanter серия 34.000
|
Доставен | 25 / 25 | 327 | 2026 |
35 × Alstom Coradia Stream серия 35.000
|
Доставя се | 12 / 35 4 возят пътници | 562 | до 2027 |
|
|
Доставя се | 36 / 91 | 21,8 | до 2027 |
Времева линия
По обявените срокове към 08.11.2026 – у нас те често се отлагат. Километрите на железниците са приръстът на модернизираната мрежа (без вече модернизираните отсечки).
Транспорт
Колко пътници и товари минават през летищата, пристанищата, по Дунав, с влак и с камион – и как е България спрямо Европа.
Пътници на летищата12,26 млн.2025 г. · +9,4% за година · 2019: 12,0 млн.
Полети на ден – летище София193средно за октомври 2026 · 2019: 165 · рекорд: 242 на 01.04.2026
Товари през пристанищата31,0 млн. т12 месеца до III тримесечие на 2026 · +11,8% · Бургас 17,8, Варна 13,3
Товари по Дунав16,2 млн. т2025 г. · от тях транзит 12,3 млн. т
Пътници с влак21,0 млн.2025 г. · −0,8% за година · 2006: 34,1 млн.
Товари с влак13,7 млн. т2025 г. · −12,2% за година · 2006: 21,9 млн. т
Коли на 1000 души5072025 г. · 21-во място от 27 в ЕС · ЕС: 584
Електрически сред новите коли4,9%2025 г. · 25-то място от 27 в ЕС · ЕС: 17,3%Летища
Източник: Евростат, avia_paoa, Eurocontrol (полетите в София)
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява летищата веднъж месечно (с около 3 месеца закъснение), Eurocontrol – всеки ден
Пътниците са превозените (всеки пътник се брои веднъж – при излитане или при кацане), без транзитните. Пловдив е в данните от 2025 г., Горна Оряховица я няма. Полетите в София са всички излитания и кацания по правилата за полети по прибори (IFR) – и товарни, и частни.
Накъде летим
Източник: Евростат, avia_paocc, Евростат, avia_par_bg
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината (маршрутите – с около година закъснение)
По държави – пътниците между България и всяка държава (всички летища). По маршрути – пътниците между летището и всяко летище в чужбина; Евростат публикува само по-натоварените маршрути. „България“ са полетите вътре в страната.
Пристанища Варна и Бургас
Източник: Евростат, mar_go_qm_bg
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж на тримесечие (с около 4 месеца закъснение)
Брутното тегло на товарите, натоварени и разтоварени в основните пристанища – Варна (с Варна-запад и Девня) и Бургас (с нефтения терминал Росенец). Пристанищата по Дунав са отделно.
Насипните товари по вид
Дунав
Източник: Евростат, iww_go_atygo
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Товарите, превозени с кораби и баржи по българския участък на Дунав – с всички кораби, не само българските. Транзитът минава покрай България, без да се товари или разтоварва тук.
Какво се превозва (2025 г.)
Железници
Източник: Евростат, rail_pa_total, Евростат, rail_go_total, Евростат, tran_hv_psmod, Евростат, tran_hv_frmod
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината (тримесечните – на тримесечие)
Пътниците и товарите на всички железопътни превозвачи – БДЖ и частните. Делът на влака е от пътник-километрите с влак, кола и автобус по суша; делът на товарите – от тон-километрите с влак, камион и по реките.
- 1Унгария14,0%
- 2Австрия13,7%
- 3Франция11,6%
- 4Швеция11,3%
- 5Нидерландия11,0%
- 6Германия10,6%
- 7Белгия9,7%
- 8Полша9,2%
- 9Словакия9,1%
- Средно за ЕС8,9%
- 10Чехия8,8%
- 11Испания8,8%
- 12Дания7,7%
- 13Финландия7,4%
- 14Италия7,0%
- 15Люксембург5,4%
- 16Португалия4,6%
- 17Латвия4,3%
- 18Хърватия4,0%
- 19Румъния3,8%
- 20Ирландия3,1%
- 21Словения3,0%
- 22Естония2,5%
- 23България2,2%
- 24Литва1,1%
- 25Гърция0,6%
- 1Литва37,7%
- 2Латвия35,1%
- 3Словения31,1%
- 4Австрия30,3%
- 5Словакия30,1%
- 6Швеция30,0%
- 7Унгария26,2%
- 8Хърватия24,3%
- 9Полша23,6%
- 10Финландия23,3%
- 11Чехия21,3%
- 12Румъния21,2%
- 13Германия20,3%
- 14България18,0%
- Средно за ЕС16,6%
- 15Естония14,6%
- 16Португалия13,7%
- 17Италия11,6%
- 18Белгия11,0%
- 19Франция9,8%
- 20Дания7,8%
- 21Люксембург6,4%
- 22Нидерландия5,9%
- 23Испания3,9%
- 24Гърция1,3%
- 25Ирландия0,6%
Автомобили и камиони
Източник: Евростат, road_eqs_carhab, Евростат, road_eqr_carpda, Евростат, road_eqs_carpda, Евростат, road_go_ta_tott
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Колите са регистрираните леки автомобили. Новите коли са регистрираните за първи път нови, без внесените употребявани. Товарите с камиони са превозените от българските превозвачи – у нас и в чужбина.
- 1Италия709
- 2Финландия671
- 3Кипър670
- 4Люксембург668
- 5Полша639
- 6Литва629
- 7Чехия621
- 8Словения603
- 9Гърция597
- 10Естония595
- 11Германия593
- Средно за ЕС584
- 12Франция578
- 13Австрия574
- 14Малта571
- 15Португалия561
- 16Испания550
- 17Хърватия531
- 18Нидерландия519
- 19Белгия513
- 20Словакия512
- 21България507
- 22Дания501
- 23Ирландия475
- 24Швеция475
- 25Унгария461
- 26Румъния461
- 27Латвия435
Дял на електрическите сред новите коли
- 1Дания67,8%
- 2Нидерландия40,2%
- 3Малта37,6%
- 4Финландия37,2%
- 5Швеция36,4%
- 6Белгия34,1%
- 7Люксембург26,6%
- 8Португалия23,3%
- 9Австрия21,3%
- 10Франция19,6%
- 11Германия19,1%
- 12Ирландия18,6%
- Средно за ЕС17,3%
- 13Словения11,1%
- 14Кипър10,1%
- 15Литва8,9%
- 16Испания8,7%
- 17Унгария8,5%
- 18Полша7,2%
- 19Латвия7,1%
- 20Естония6,6%
- 21Гърция6,2%
- 22Италия6,1%
- 23Чехия5,9%
- 24Румъния5,6%
- 25България4,9%
- 26Словакия4,7%
- 27Хърватия1,9%
Енергетика
Колко ток произвежда и харчи страната в момента, откъде идва, колко изнасяме и колко струва на борсата.
Данните за електроенергийната система не се заредиха.
Потребление сега
MW
Възобновяеми източници
%
Износ
MW
Цена на борсата сега
€/MWh
Слънце сега
MW
Вятър сега
MW
АЕЦ „Козлодуй“
MW
Батерии сега
MW
Откъде идва токът сега
Източник: ЕСО ЕАД
Опресняване: На 5 минути
Моментни стойности в MW. Батериите (ССЕБ) са производство, когато се разреждат; зареждането им и помпите на ПАВЕЦ са потребление. Товарът е потреблението на страната.
производство по източници и внос, MW и дял – потреблението е микс от двете
Обмен със съседите
Източник: ЕСО ЕАД
Опресняване: На 5 минути
Моментни стойности в MW. Батериите (ССЕБ) са производство, когато се разреждат; зареждането им и помпите на ПАВЕЦ са потребление. Товарът е потреблението на страната.
моментен поток по границата, MW
Последните 24 часа
Източник: ЕСО ЕАД
Опресняване: На 5 минути
Моментни стойности в MW. Батериите (ССЕБ) са производство, когато се разреждат; зареждането им и помпите на ПАВЕЦ са потребление. Товарът е потреблението на страната.
производство по източници, внос и потребление, MW; когато линията е под купчината – износ
По дни
Източник: ЕСО ЕАД
Опресняване: На 5 минути
Моментни стойности в MW. Батериите (ССЕБ) са производство, когато се разреждат; зареждането им и помпите на ПАВЕЦ са потребление. Товарът е потреблението на страната.
производство по източници, внос и потребление за деня, GWh –
Сборовете са от снимките на ЕСО на 5 минути – Радарът ги пази от 17 ноември 2026 г. Бледите дни са непълни (липсват снимки).
Батериите
Източник: ЕСО ЕАД, ENTSO-E, SolarPower Europe, Ember
Опресняване: Ръчно, при нови данни от ЕСО; рекордът – на 5 минути
Работещите батерийни системи (ССЕБ) без ПАВЕЦ и без домашните батерии. Капацитетът е по публикуваните данни на ЕСО и ENTSO-E, за 2024 и 2025 г. – приблизителните оценки на SolarPower Europe и Ember. Рекордът е най-голямото моментно разреждане, засечено от Радара в данните на ЕСО.
капацитет на работещите батерии, MWh – колко енергия могат да съхранят и да върнат в мрежата вечер
Цена на тока на борсата
Източник: IBEX – пазар „ден напред“
Опресняване: Утрешните цени излизат след търга около 14 ч.
Цените са на едро, за 15-минутни интервали, в €/MWh без ДДС – не са цената на тока за домакинствата. Часовете са по българско време.
пазар „ден напред“, €/MWh за всеки 15 минути –
Цената на тока за домакинствата
Източник: Евростат, nrg_pc_204, Ember – цени на едро у нас (IBEX, по данни на ENTSO-E)
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува цените два пъти в годината
Цената за домакинствата е средната с всички данъци и такси (мрежови такси, акциз, ДДС) при потребление 2 500 – 5 000 kWh на година; у нас я определя КЕВР веднъж в годината. Борсовата цена е средната на пазара „ден напред“ за полугодието, без такси и ДДС – по нея купуват търговците и бизнесът.
€ за kWh по полугодия – за домакинствата с всички данъци и такси, на борсата – без тях
Цената на тока в Европа
Колко струва токът на борсите в Европа – по държави и по ценовите зони в Скандинавия, и къде е България.
Средно за Европа189 €/MWhБългария +5% спрямо среднотоЦената на 19 ноември 2026
Източник: Ember – цени на едро по държави (по данни на ENTSO-E), Nord Pool – зоните в Норвегия, Швеция и Дания, Граници: GISCO (Евростат)
Опресняване: Веднъж на ден следобед; Ember добавя предишния ден сутрин
Пазарът „ден напред“ – средната цена за денонощието в €/MWh без ДДС и мрежови такси; не е цената на тока за домакинствата (100 €/MWh = 10 евроцента за kWh). Италия има 7 ценови зони, но е с една цена. Границите на зоните в Скандинавия са приблизителни – по областите. Ирландия и Великобритания излизат с 2–3 дни закъснение. Средното за Европа е обикновено средно на държавите. Плъзгачът стига до октомври 2016 г., откогато има цени за България; зоните в Скандинавия са от 2024 г. – преди това са с цената за цялата страна.
България, Румъния и Европа по месеци
Източник: Ember – цени на едро по държави (по данни на ENTSO-E), Nord Pool – зоните в Норвегия, Швеция и Дания, Граници: GISCO (Евростат)
Опресняване: Веднъж на ден следобед; Ember добавя предишния ден сутрин
Пазарът „ден напред“ – средната цена за денонощието в €/MWh без ДДС и мрежови такси; не е цената на тока за домакинствата (100 €/MWh = 10 евроцента за kWh). Италия има 7 ценови зони, но е с една цена. Границите на зоните в Скандинавия са приблизителни – по областите. Ирландия и Великобритания излизат с 2–3 дни закъснение. Средното за Европа е обикновено средно на държавите. Плъзгачът стига до октомври 2016 г., откогато има цени за България; зоните в Скандинавия са от 2024 г. – преди това са с цената за цялата страна.
средна цена на борсата за месеца, €/MWh – изберете държава на картата или в таблицата
По държави, 19 ноември 2026
Източник: Ember – цени на едро по държави (по данни на ENTSO-E), Nord Pool – зоните в Норвегия, Швеция и Дания, Граници: GISCO (Евростат)
Опресняване: Веднъж на ден следобед; Ember добавя предишния ден сутрин
Пазарът „ден напред“ – средната цена за денонощието в €/MWh без ДДС и мрежови такси; не е цената на тока за домакинствата (100 €/MWh = 10 евроцента за kWh). Италия има 7 ценови зони, но е с една цена. Границите на зоните в Скандинавия са приблизителни – по областите. Ирландия и Великобритания излизат с 2–3 дни закъснение. Средното за Европа е обикновено средно на държавите. Плъзгачът стига до октомври 2016 г., откогато има цени за България; зоните в Скандинавия са от 2024 г. – преди това са с цената за цялата страна.
| Държава | ||||
|---|---|---|---|---|
| 273 | 335 | 155 | +38% | |
| 238 | 273 | 138 | +21% | |
| 237 | 275 | 138 | +20% | |
| 236 | 274 | 146 | +20% | |
| 236 | 270 | 146 | +20% | |
| 235 | 259 | 128 | +19% | |
| 234 | 271 | 140 | +19% | |
| 233 | 243 | 106 | +18% | |
| 232 | 262 | – | +18% | |
| 229 | 242 | 117 | +16% | |
| 224 | 237 | 116 | +14% | |
| 231 | 250 | 119 | +17% | |
| 227 | 236 | 119 | +15% | |
| 227 | 236 | 119 | +15% | |
| 220 | 257 | 156 | +11% | |
| 218 | 276 | 144 | +11% | |
| 213 | 237 | 119 | +8% | |
| 212 | 235 | 105 | +8% | |
| 199 | 157 | 93 | +1% | |
| 213 | 191 | 108 | +8% | |
| 218 | 205 | 112 | +11% | |
| 175 | 119 | 83 | −11% | |
| 140 | 26 | 32 | −29% | |
| 215 | 192 | 107 | +9% | |
| 197 | 271 | 136 | – | |
| 196 | 234 | 118 | −1% | |
| 194 | 247 | 129 | −2% | |
| 190 | 154 | 72 | −4% | |
| 138 | 35 | 41 | −30% | |
| 136 | 35 | 43 | −31% | |
| 193 | 165 | 74 | −2% | |
| 231 | 249 | 99 | +17% | |
| 178 | 265 | – | −10% | |
| 171 | 234 | – | −13% | |
| 168 | 256 | 128 | −15% | |
| 167 | 169 | 85 | −15% | |
| 162 | 240 | 122 | −18% | |
| 144 | 74 | 57 | −27% | |
| 128 | 256 | – | −35% | |
| 118 | 254 | – | −40% | |
| 61 | 210 | 95 | −69% | |
| 34 | 163 | 87 | −83% | |
| 34 | 164 | 87 | −83% | |
| – | 245 | 128 | – |
Икономика
Как се движи България от влизането в ЕС през 2007 г. досега – и как стои спрямо средното за Съюза.
БВП на глава68%от средното за ЕС по покупателна способност, 2025 г.
Реален растеж на БВП3%2025 г. · ЕС: 1,4%
Инфлация3,5%2025 г. · ЕС: 2,5%
Безработица3,5%2025 г. · ЕС: 6%
Държавен дълг29,9%% от БВП, 2025 г. · таван 60%
Бюджетен дефицит−4%% от БВП, 2025 г. · таван −3%
БВП на глава от 2007 г.+28 пунктаот 40% до 68% от средното за ЕСБВП на глава от населението
Източник: Евростат, prc_ppp_ind
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 09.07.2026.
по стандарт на покупателната способност, средното за ЕС = 100
Консолидиран държавен дълг
Източник: Евростат, gov_10dd_edpt1
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 21.10.2026.
% от БВП
Инфлация
Източник: Евростат, prc_hicp_aind
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 06.02.2026.
средногодишна, по хармонизирания индекс на потребителските цени, %
Безработица
Източник: Евростат, lfsa_urgan
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 30.10.2026.
% от работната сила, 15 – 74 г.
Реален растеж на БВП
Източник: Евростат, nama_10_gdp
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 11.11.2026.
% спрямо предходната година
Бюджетен дефицит / излишък
Източник: Евростат, gov_10dd_edpt1
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните данни няколко пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 21.10.2026.
% от БВП, сектор „Държавно управление“; под нулата е дефицит
Всички стойности в таблица
| Година | БВП на глава от населението | Консолидиран държавен дълг България / ЕС |
Инфлация България / ЕС |
Безработица България / ЕС |
Реален растеж на БВП България / ЕС |
Бюджетен дефицит / излишък България / ЕС |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2007 | 40 | 16,3 / 62,4 | 7,6 / 2,4 | 6,9 / 7,5 | 6,7 / 3,1 | 0 / −0,6 |
| 2008 | 43 | 13 / 65,1 | 12 / 3,7 | 5,6 / 7,2 | 6,1 / 0,6 | 1,4 / −2,1 |
| 2009 | 43 | 13,7 / 75,7 | 2,5 / 0,8 | 6,8 / 9,1 | −3,3 / −4,3 | −4,4 / −6,1 |
| 2010 | 44 | 15,3 / 80,4 | 3 / 1,8 | 10,3 / 9,8 | 1,6 / 2,1 | −3,7 / −6 |
| 2011 | 45 | 15,2 / 81,7 | 3,4 / 2,9 | 11,3 / 9,9 | 2,1 / 1,9 | −1,7 / −4,1 |
| 2012 | 47 | 16,6 / 85 | 2,4 / 2,6 | 12,3 / 10,8 | 0,7 / −0,8 | −0,8 / −3,7 |
| 2013 | 46 | 17 / 86,8 | 0,4 / 1,3 | 13 / 11,4 | −0,5 / 0 | −0,7 / −3,1 |
| 2014 | 48 | 27 / 86,9 | −1,6 / 0,4 | 11,4 / 10,9 | 0,9 / 1,6 | −5,4 / −2,4 |
| 2015 | 49 | 25,9 / 85 | −1,1 / 0,1 | 9,2 / 10,1 | 3,4 / 2,4 | −1,9 / −1,9 |
| 2016 | 51 | 29,1 / 84 | −1,3 / 0,2 | 7,6 / 9,1 | 3 / 2 | 0,3 / −1,4 |
| 2017 | 52 | 25,1 / 81,5 | 1,2 / 1,6 | 6,2 / 8,2 | 2,7 / 2,9 | 1,6 / −0,9 |
| 2018 | 53 | 22,2 / 79,4 | 2,6 / 1,8 | 5,2 / 7,3 | 2,6 / 2,1 | 1,7 / −0,4 |
| 2019 | 55 | 20,1 / 77,4 | 2,5 / 1,4 | 4,2 / 6,7 | 3,3 / 1,9 | 2,2 / −0,5 |
| 2020 | 57 | 24,4 / 89,4 | 1,2 / 0,7 | 5 / 7,1 | −2,5 / −5,5 | −3,8 / −6,7 |
| 2021 | 59 | 23,8 / 86,6 | 2,8 / 2,9 | 5,2 / 7,1 | 6,1 / 6,4 | −4 / −4,6 |
| 2022 | 62 | 22,4 / 82,3 | 13 / 9,2 | 4,2 / 6,2 | 3,3 / 3,6 | −2,9 / −3,1 |
| 2023 | 63 | 22,8 / 80,3 | 8,6 / 6,4 | 4,3 / 6,1 | 2 / 0,4 | −2 / −3,4 |
| 2024 | 66 | 23,7 / 80,3 | 2,6 / 2,6 | 4,2 / 6 | 3,3 / 1,4 | −3 / −3,1 |
| 2025 | 68 | 29,9 / 81,5 | 3,5 / 2,5 | 3,5 / 6 | 3 / 1,4 | −4 / −3,1 |
Заплати по области
Средната брутна заплата в 28-те области – колко изостават от средната за страната и догонват ли я.
Средна за страната1 438 €III тримесечие 2026 · +10,4% за година
Най-висока1 932 €София (столица) · 134% от средната
Най-ниска1 021 €Благоевград · 71% от средната
Под средната27 от 28 областиразлика между първата и последната: 1,9 пъти
Ръст за година+10,4%средната заплата, III тримесечие 2026 спрямо III тримесечие 2025
Най-бърз ръст+15,4%Кюстендил · 1 040 €
Най-бавен ръст+7,6%Кърджали · 1 054 €
За 5 години+83,9%от 782 € през III тримесечие 2021Средна брутна заплата, III тримесечие 2026
Източник: НСИ, средна брутна месечна заплата по области, Граници: GISCO (Евростат), NUTS 3, Гербове: Wikimedia Commons
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ публикува данните около 45 дни след края на тримесечието
Наетите по трудово и служебно правоотношение, без годишните премии в IV тримесечие. Последната година е с предварителни данни.
Класация на областите
Източник: НСИ, средна брутна месечна заплата по области, Граници: GISCO (Евростат), NUTS 3, Гербове: Wikimedia Commons
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ публикува данните около 45 дни след края на тримесечието
Наетите по трудово и служебно правоотношение, без годишните премии в IV тримесечие. Последната година е с предварителни данни.
€ на месец, III тримесечие 2026; вдясно – ръстът за година. Изберете област за графиката.
Благоевград и страната
Източник: НСИ, средна брутна месечна заплата по области, Граници: GISCO (Евростат), NUTS 3, Гербове: Wikimedia Commons
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ публикува данните около 45 дни след края на тримесечието
Наетите по трудово и служебно правоотношение, без годишните премии в IV тримесечие. Последната година е с предварителни данни.
средна брутна месечна заплата по тримесечия, €
Имоти
Колко поскъпват жилищата в страната и в големите градове и колко струва земеделската земя – по области, общини и спрямо Европа.
Жилищата поскъпнаха за година+15,5%II тримесечие на 2026 г. · нови +12,3%, съществуващи +17,6%
Колко по-скъпи от 2015 г.2,8 пътижилищата, II тримесечие на 2026 г. · за 2025 г.: България 2,5, ЕС 1,6 пъти
Най-бързо поскъпват вСтара Загора +15,7%за година · най-бавно: Русе −0,8%
Нива, евро за декар843 €2025 г. · −3,3% за година · ЕС: 1 522 € (2024 г.)
Ливади и пасища, евро за декар145 €2025 г. · −4,0% за година
Аренда на нива, евро за декар26 €на година, 2025 г. · −13,3% · 3,1% от цената
Най-скъпите ниви1 269 €/дкаобласт Добрич (2025 г.) · най-евтини: Перник – 416 €Какво показват числата. За жилищата НСИ публикува индекс – с колко се променят цените на едни и същи по вид жилища, а не средна цена на квадратен метър (средните цени по градове НСИ вече не публикува). Индексът обхваща всички пазарни сделки с апартаменти и къщи – нови и съществуващи, в брой и с ипотека, без луксозните. За земята цените са в евро за декар и са само за земя, която остава за земеделие. Цени по категория (бонитет) на земята официалната статистика няма – има ги по вид: ниви, ливади и пасища.
Цените на жилищата
Източник: НСИ – индекс на цените на жилищата, национално ниво
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява жилищата веднъж на тримесечие (около 85 дни след края му), земята – веднъж в годината (юли)
Индексът на цените на жилищата (ИЦЖ) по регламента на ЕС – всички пазарни сделки на домакинствата с жилища (в брой и с ипотека, включително купените за инвестиция или под наем), без луксозните. Нови – новопостроени; съществуващи – сделки между домакинствата. До края на 2021 г. – само апартаменти, от 2022 г. и къщи. Последното тримесечие е предварително.
Индекс на цените на жилищата в България, 2025 = 100, по тримесечия
С колко % са поскъпнали жилищата спрямо същото тримесечие на предходната година
В големите градове
Източник: НСИ – индекс на цените на жилищата, регионално ниво
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява жилищата веднъж на тримесечие (около 85 дни след края му), земята – веднъж в годината (юли)
Индексът на цените на жилищата за шестте града с над 120 000 жители (по данни на НСИ към 31.12.2022 г.). До 2022 г. не са включени продажбите на къщи. Когато сделките са твърде малко, НСИ не публикува стойност (нови жилища в Русе от 2023 г.).
Индекс на цените на всички жилища, 2025 = 100 – колкото по-ниско е началото на линията, толкова повече са поскъпнали оттогава
Поскъпване за година (II тримесечие на 2026 г.), вдясно – от 2015 г.; в страната: +15,5%
- 1 Стара Загора +15,7% +160%
- 2 Варна +14,3% +186%
- 3 София +13,2% +218%
- 4 Пловдив +11,3% +177%
- 5 Бургас +9,1% +142%
- 6 Русе −0,8% +139%
Жилищата спрямо Европа
Източник: Евростат, prc_hpi_a
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Индексът на цените на жилищата на Евростат (средно за годината) – по същата методика във всички държави. Поскъпване за година – спрямо средното за предходната година; от 2015 г. – индексът, 2015 = 100 (250 значи 2,5 пъти по-скъпо). ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Унгария 18,3% +4,6
- 2 Португалия 17,6% +8,5
- 3 България 14,6% −1,9
- 4 Хърватия 13,9% +3,5
- 5 Испания 12,7% +4,2
- 6 Словакия 12,4% +8,6
- 7 Чехия 10,4% +5,4
- 8 Литва 9,8% +0,1
- 9 Нидерландия 8,5% +0,3
- 10 Латвия 7,6% +3,4
- 11 Дания 7,5% +4,0
- 12 Ирландия 7,5% −1,0
- 13 Словения 7,3% −0,2
- 14 Малта 6,0% −0,7
- 15 Румъния 5,7% +0,7
- 16 Норвегия 5,7% +2,1
- ЕС-27 5,5% +2,1
- 17 Естония 5,2% −0,9
- 18 Исландия 5,1% −2,9
- 19 Полша 4,9% −10,1
- 20 Швейцария 4,6% +2,9
- 21 Кипър 4,5% −2,8
- 22 Италия 4,0% +0,8
- 23 Белгия 3,2% 0,0
- 24 Германия 3,2% +4,7
- 25 Австрия 2,5% +2,9
- 26 Люксембург 1,6% +6,8
- 27 Швеция 1,0% +1,0
- 28 Франция 0,7% +4,4
- 29 Финландия -2,3% +0,8
Място на България в ЕС: 2015: 1-во · 2016: 8-мо · 2017: 6-то · 2018: 7-мо · 2019: 10-то · 2020: 10-то · 2021: 13-то · 2022: 11-то · 2023: 7-мо · 2024: 5-то · 2025: 4-то (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Унгария 367 +57
- 2 Португалия 264 +39
- 3 Исландия 263 +13
- 4 Литва 258 +23
- 5 България 249 +32
- 6 Чехия 245 +23
- 7 Хърватия 227 +28
- 8 Естония 221 +11
- 9 Полша 217 +10
- 10 Нидерландия 215 +17
- 11 Словения 215 +15
- 12 Латвия 214 +15
- 13 Словакия 204 +23
- 14 Ирландия 197 +14
- 15 Испания 181 +20
- 16 Малта 174 +10
- 17 Австрия 167 +4
- 18 Люксембург 165 +3
- 19 Румъния 165 +9
- ЕС-27 162 +9
- 20 Норвегия 162 +9
- 21 Дания 153 +11
- 22 Германия 153 +5
- 23 Кипър 151 +6
- 24 Белгия 145 +5
- 25 Швеция 133 +1
- 26 Франция 127 +1
- 27 Италия 116 +5
- 28 Финландия 99 −2
Земята спрямо Европа
Източник: Евростат, apri_lprc, Евростат, apri_lrnt
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Евростат, обработваема земя (ниви), евро за декар (Евростат дава за хектар – тук разделено на 10). Някои държави дават само част от годините; Германия, Италия и Белгия не публикуват. За България Евростат има данните на НСИ до 2024 г. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Нидерландия 9 661 +545
- 2 Португалия 7 656 +778
- 3 Ирландия 5 038 +1 521
- 4 Люксембург 4 818 +564
- 5 Австрия 3 760 −30
- 6 Словения 2 835 +183
- 7 Дания 2 247 +105
- 8 Полша 1 612 +221
- ЕС-27 1 522 +88
- 9 Чехия 1 484 +37
- 10 Гърция 1 431 +33
- 11 Испания 1 278 +36
- 12 Швеция 1 071 −8
- 13 Румъния 870 +29
- 14 България 868 +49
- 15 Финландия 867 −21
- 16 Естония 703 +69
- 17 Франция 640 +20
- 18 Унгария 604 +11
- 19 Хърватия 597 +147
- 20 Словакия 582 +63
- 21 Литва 559 +17
- 22 Латвия 483 +23
- 1 Ирландия 54,0 −2,0
- 2 Гърция 50,9 +1,1
- ЕС-27 40,4 +2,4
- 3 Полша 39,0 +4,8
- 4 Австрия 36,4 +0,3
- 5 Белгия 34,8 +0,5
- 6 Испания 32,5 +11,6
- 7 Норвегия 32,1
- 8 България 30,5 −1,0
- 9 Литва 24,6 +1,7
- 10 Португалия 24,6 +1,6
- 11 Финландия 23,3
- 12 Унгария 22,0 +0,3
- 13 Румъния 14,2 +0,1
- 14 Словакия 8,2 −0,7
Земеделската земя
Източник: НСИ – индекси на цените на жилищата, НСИ – пазар на земеделската земя и арендата, Евростат, apri_lprc, Евростат, apri_lrnt
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява жилищата веднъж на тримесечие (около 85 дни след края му), земята – веднъж в годината (юли)
Цената на сделките – платената цена за декар земя, която остава за земеделие (без ДДС, без сградите и субсидиите). Аренда/наем – платеното на собственика за декар за година. Постоянно затревени площи – ливадите, мерите и пасищата. От 2024 г. НСИ смята цените по всички вписани сделки в Агенцията по вписванията и договорите в регистъра на арендата към МЗХ (дотогава – анкета), затова 2024 г. е прекъснат ред. „..“ – поверителни данни, „-“ – няма сделки: тук са без стойност. Евростат публикува данните на НСИ за България с година закъснение; по-дългият му ред (от 2011 г.) е по старата методика.
Средна цена на сделките, евро за декар – от 2024 г. по всички вписани сделки и договори (прекъснат ред)
Средна годишна аренда/наем, евро за декар – от 2024 г. по всички вписани сделки и договори (прекъснат ред)
Земята по области
Източник: НСИ – индекси на цените на жилищата, НСИ – пазар на земеделската земя и арендата
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява жилищата веднъж на тримесечие (около 85 дни след края му), земята – веднъж в годината (юли)
Цената на сделките – платената цена за декар земя, която остава за земеделие (без ДДС, без сградите и субсидиите). Аренда/наем – платеното на собственика за декар за година. Постоянно затревени площи – ливадите, мерите и пасищата. От 2024 г. НСИ смята цените по всички вписани сделки в Агенцията по вписванията и договорите в регистъра на арендата към МЗХ (дотогава – анкета), затова 2024 г. е прекъснат ред. „..“ – поверителни данни, „-“ – няма сделки: тук са без стойност.
Средна цена на сделките с ниви, евро за декар, 2025 г. – средно за страната 843 €; вдясно – промяната за година
- 1 Добрич 1 269 € −7%
- 2 Силистра 1 067 € −2%
- 3 Монтана 1 004 € +9%
- 4 Търговище 982 € −1%
- 5 Враца 974 € 0%
- 6 Разград 930 € −2%
- 7 Сливен 912 € −3%
- 8 Русе 906 € +1%
- 9 Стара Загора 894 € +9%
- 10 Варна 881 € −15%
- 11 Видин 877 € −1%
- 12 Шумен 845 € −17%
- 13 София (столица) 834 € −5%
- 14 Велико Търново 745 € −6%
- 15 Плевен 744 € +5%
- 16 Бургас 691 € +2%
- 17 Ямбол 658 € −32%
- 18 Пазарджик 628 € +4%
- 19 Пловдив 601 € +11%
- 20 Смолян 600 € +28%
- 21 Ловеч 599 € +7%
- 22 София 583 € −9%
- 23 Хасково 541 € +3%
- 24 Габрово 525 € +3%
- 25 Кюстендил 521 € +14%
- 26 Благоевград 466 € +8%
- 27 Кърджали 440 € −9%
- 28 Перник 416 € +8%
Средна цена на сделките с ливади, мери и пасища, евро за декар, 2025 г. – средно за страната 145 €; вдясно – промяната за година
Без данни (поверителни или без сделки): Добрич – в сиво на картата.
- 1 Русе 371 € +27%
- 2 Велико Търново 288 € +82%
- 3 Варна 220 € −53%
- 4 Разград 190 € −61%
- 5 Благоевград 176 € +6%
- 6 Търговище 169 € −14%
- 7 Сливен 168 € +27%
- 8 Бургас 161 € −11%
- 9 Кюстендил 155 € +80%
- 10 Плевен 153 € −20%
- 11 София 153 € +51%
- 12 Силистра 143 € +77%
- 13 Видин 139 € −11%
- 14 Хасково 137 € +7%
- 15 Стара Загора 135 € +30%
- 16 Смолян 134 € −24%
- 17 Пазарджик 125 € −2%
- 18 Шумен 123 € +18%
- 19 Габрово 121 € −17%
- 20 Пловдив 119 € +6%
- 21 Враца 116 € +12%
- 22 Ловеч 114 € −8%
- 23 Кърджали 109 € −46%
- 24 София (столица) 107 € −68%
- 25 Монтана 101 € −19%
- 26 Ямбол 94 € −3%
- 27 Перник 85 € −27%
Средна годишна аренда/наем на ниви, евро за декар, 2025 г. – средно за страната 26 €; вдясно – промяната за година
- 1 Добрич 42 € −18%
- 2 Разград 38 € −5%
- 3 Силистра 38 € −14%
- 4 Монтана 32 € −9%
- 5 Плевен 31 € −11%
- 6 Видин 30 € −6%
- 7 Велико Търново 30 € −12%
- 8 Русе 30 € −12%
- 9 Шумен 30 € −12%
- 10 Враца 29 € −9%
- 11 Варна 29 € −12%
- 12 Търговище 27 € 0%
- 13 Сливен 25 € −4%
- 14 София (столица) 23 € −4%
- 15 Ямбол 22 € −21%
- 16 Стара Загора 20 € −20%
- 17 Бургас 19 € −14%
- 18 Кърджали 19 € +6%
- 19 Ловеч 18 € −10%
- 20 Пловдив 18 € −18%
- 21 Пазарджик 18 € −5%
- 22 Смолян 18 € 0%
- 23 Хасково 17 € −11%
- 24 София 16 € −11%
- 25 Благоевград 16 € 0%
- 26 Перник 14 € 0%
- 27 Габрово 13 € −7%
- 28 Кюстендил 13 € −7%
Земята по общини
Източник: НСИ – пазар на земеделската земя (по общини), НСИ – аренда/наем (по общини)
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява жилищата веднъж на тримесечие (около 85 дни след края му), земята – веднъж в годината (юли)
Цената на сделките – платената цена за декар земя, която остава за земеделие (без ДДС, без сградите и субсидиите). Аренда/наем – платеното на собственика за декар за година. Постоянно затревени площи – ливадите, мерите и пасищата. От 2024 г. НСИ смята цените по всички вписани сделки в Агенцията по вписванията и договорите в регистъра на арендата към МЗХ (дотогава – анкета), затова 2024 г. е прекъснат ред. „..“ – поверителни данни, „-“ – няма сделки: тук са без стойност. По общини НСИ публикува само 2024 и 2025 г. В малките общини една-две сделки могат да дадат рязка промяна.
евро за декар, 2025 г., 236 общини с данни от 265; вдясно – промяната за година
Най-скъпо
- 1Добрич град Добрич1 465 €+19%
- 2Балчик Добрич1 432 €−23%
- 3Каварна Добрич1 389 €−17%
- 4Кайнарджа Силистра1 382 €+61%
- 5Алфатар Силистра1 354 €−9%
- 6Генерал Тошево Добрич1 351 €−2%
- 7Крушари Добрич1 304 €−4%
- 8Шабла Добрич1 241 €−14%
- 9Тутракан Силистра1 241 €+3%
- 10Търговище 1 180 €+34%
Най-евтино
- 1Дряново Габрово236 €−21%
- 2Елена Велико Търново266 €+6%
- 3Крумовград Кърджали271 €
- 4Лесичово Пазарджик289 €−44%
- 5Кричим Пловдив290 €−56%
- 6Брацигово Пазарджик290 €−41%
- 7Брезник Перник293 €−33%
- 8Стрелча Пазарджик301 €−14%
- 9Разлог Благоевград303 €−7%
- 10Ковачевци Перник338 €+26%
евро за декар, 2025 г., 179 общини с данни от 265; вдясно – промяната за година
Най-скъпо
- 1Земен Перник420 €
- 2Иваново Русе371 €−17%
- 3Стара Загора 369 €+182%
- 4Своге София330 €+187%
- 5Никопол Плевен329 €
- 6Опан Стара Загора329 €+18%
- 7Аврен Варна319 €−7%
- 8Дългопол Варна303 €+339%
- 9Велико Търново 288 €+148%
- 10Брусарци Монтана288 €+71%
Най-евтино
- 1Мирково София32 €−77%
- 2Перник 40 €−74%
- 3Антон София41 €+8%
- 4Чепеларе Смолян41 €−69%
- 5Лом Монтана41 €−42%
- 6Руен Бургас41 €−55%
- 7Елхово Ямбол43 €−63%
- 8Пещера Пазарджик43 €−10%
- 9Лъки Пловдив45 €
- 10Долна баня София46 €
евро за декар, 2025 г., 240 общини с данни от 265; вдясно – промяната за година
Най-скъпо
- 1Генерал Тошево Добрич48 €−8%
- 2Исперих Разград46 €−2%
- 3Дулово Силистра45 €−6%
- 4Добрич-селска Добрич44 €−17%
- 5Тервел Добрич44 €0%
- 6Балчик Добрич42 €−24%
- 7Завет Разград42 €0%
- 8Главиница Силистра42 €−5%
- 9Самуил Разград41 €+2%
- 10Оряхово Враца40 €+3%
Най-евтино
- 1Елена Велико Търново6 €0%
- 2Дряново Габрово7 €−22%
- 3Габрово 8 €+14%
- 4Карлово Пловдив9 €−18%
- 5Маджарово Хасково10 €−9%
- 6Чавдар София10 €−9%
- 7Любимец Хасково11 €−15%
- 8Самоков София11 €+10%
- 9Мирково София11 €0%
- 10Котел Сливен11 €+10%
Цени на горивата
Колко поскъпнаха бензинът, дизелът и пропан-бутанът в България спрямо другите страни от ЕС и колко струва литър.
Поскъпване за година+42,8%октомври 2026 · 2-ро място в ЕС · ЕС: +29,5%
Литър А951,52 €+25% за година · ЕС: 1,83 €
Литър дизел1,86 €+49% за година · ЕС: 2,05 €
Литър пропан-бутан0,72 €+30% за година · ЕС: 0,95 €
Поскъпване за месец−0,1%октомври 2026 спрямо предходния · ЕС: −1,7%
Газ за колите – за година+11,3%пропан-бутан, метан и др. · октомври 2026 · ЕС: +18,1%Колко поскъпнаха
Източник: Евростат, prc_hicp_minr
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж месечно
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ, ECOICOP ver.2), горива и смазочни материали за лични превозни средства (CP0722) – бензин, дизел, газ и др. Изменение спрямо същия месец на предходната година. Последна промяна в Евростат: 18.11.2026.
горивата за колите спрямо същия месец на предходната година
Цената на литър
Източник: Европейска комисия, Weekly Oil Bulletin
Опресняване: Веднъж на ден; бюлетинът излиза всяка седмица
Средните цени на бензин Евросупер 95, дизел и пропан-бутан (автогаз) с ДДС и акцизите, които страните отчитат всеки понеделник. Средното за ЕС е претеглено с потреблението.
€ за литър с всички данъци, по седмици
на 16.11.2026 г.; средно за ЕС – А95 1,83 €, дизел 2,05 €, пропан-бутан 0,95 € (в България литърът е с −17%, −9% и −24% спрямо средното)
Поскъпване по вид гориво
Източник: Евростат, prc_hicp_minr
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж месечно
ХИПЦ (ECOICOP ver.2) по вид гориво: дизел (CP07221), бензин (CP07222) и други горива за лични превозни средства (CP07223) – пропан-бутан, метан, биогорива и др.; Евростат не ги дава поотделно. Изменение спрямо същия месец на предходната година.
спрямо същия месец на предходната година, България и средно за ЕС
Поскъпване по страни
Източник: Евростат, prc_hicp_minr
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж месечно
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ, ECOICOP ver.2), горива и смазочни материали за лични превозни средства (CP0722) – бензин, дизел, газ и др. Изменение спрямо същия месец на предходната година. Последна промяна в Евростат: 18.11.2026.
горивата за колите, октомври 2026 г. спрямо октомври 2025 г.
- 1 Естония +44,1% +2,4%
- 2 България +42,8% −0,1%
- 3 Литва +42,3% +2,1%
- 4 Финландия +36,6% +1,3%
- 5 Люксембург +36,6% −0,3%
- 6 Франция +36,4% +1,0%
- 7 Чехия +35,5% −1,5%
- 8 Латвия +34,6% +0,2%
- 9 Белгия +34,3% −0,9%
- 10 Румъния +34,0% +2,2%
- 11 Дания +33,8% +1,8%
- 12 Австрия +32,9% −1,1%
- 13 Португалия +32,7% +1,1%
- 14 Хърватия +31,0% +1,5%
- Средно за ЕС +29,5% −1,7%
- 15 Кипър +29,2% +3,4%
- 16 Испания +28,7% −2,3%
- 17 Германия +28,6% −5,5%
- 18 Италия +27,1% −0,2%
- 19 Гърция +25,8% +1,4%
- 20 Словения +25,5% +3,0%
- 21 Швеция +25,1% +3,7%
- 22 Словакия +24,9% +0,9%
- 23 Нидерландия +24,7% −2,2%
- 24 Полша +21,9% −9,4%
- 25 Ирландия +21,5% +4,6%
- 26 Унгария +11,3% +3,0%
- 27 Малта 0,0% 0,0%
Литър А95 по страни
Източник: Европейска комисия, Weekly Oil Bulletin
Опресняване: Веднъж на ден; бюлетинът излиза всяка седмица
Средните цени на бензин Евросупер 95, дизел и пропан-бутан (автогаз) с ДДС и акцизите, които страните отчитат всеки понеделник. Средното за ЕС е претеглено с потреблението.
€ за литър с всички данъци на 16.11.2026 г.
- 1 Дания 2,36 2,37
- 2 Финландия 2,20 2,56
- 3 Нидерландия 2,15 2,29
- 4 Франция 2,05 2,12
- 5 Германия 2,03 2,22
- 6 Италия 1,97 2,21
- 7 Ирландия 1,95 2,11
- 8 Португалия 1,89 2,08
- Средно за ЕС 1,83 2,05
- 9 Белгия 1,78 2,28
- 10 Румъния 1,77 2,00
- 11 Литва 1,76 2,17
- 12 Естония 1,75 2,05
- 13 Латвия 1,75 2,01
- 14 Хърватия 1,67 1,97
- 15 Унгария 1,63 1,92
- 16 Кипър 1,63 1,99
- 17 Испания 1,62 1,84
- 18 Словакия 1,62 1,89
- 19 Чехия 1,61 1,82
- 20 Австрия 1,61 2,04
- 21 Люксембург 1,60 1,99
- 22 Словения 1,57 1,90
- 23 България 1,52 1,86
- 24 Швеция 1,41 1,91
- 25 Полша 1,35 1,68
- 26 Малта 1,34 1,21
Всички стойности в таблица
| Месец | Поскъпване за година България / ЕС | Дизел България / ЕС | Бензин България / ЕС | Пропан-бутан, метан и др. България / ЕС |
|---|---|---|---|---|
| октомври 2026 | +42,8% / +29,5% | +56,7% / +40,3% | +35,6% / +23,6% | +11,3% / +18,1% |
| септември 2026 | +42,2% / +31,4% | +55,3% / +40,1% | +33,9% / +27,3% | +23,1% / +11,3% |
| август 2026 | +34,5% / +23,8% | +46,9% / +32,0% | +26,2% / +19,6% | +18,3% / +9,7% |
| юли 2026 | +22,2% / +16,9% | +26,6% / +20,2% | +20,0% / +15,4% | +10,8% / +9,7% |
| юни 2026 | +26,0% / +13,7% | +30,0% / +19,1% | +24,9% / +10,7% | +13,9% / +12,8% |
| май 2026 | +33,9% / +20,7% | +45,3% / +29,0% | +27,0% / +16,2% | +25,6% / +14,6% |
| април 2026 | +27,8% / +20,8% | +41,0% / +33,7% | +19,0% / +13,6% | +21,4% / +11,6% |
| март 2026 | +6,0% / +12,9% | +11,5% / +19,8% | +3,4% / +9,4% | −5,3% / −1,2% |
| февруари 2026 | −7,6% / −3,4% | −6,7% / −2,3% | −7,5% / −4,0% | −12,9% / −7,0% |
| януари 2026 | −6,8% / −3,9% | −5,9% / −3,6% | −6,5% / −4,2% | −12,6% / −7,2% |
| декември 2025 | −3,8% / −1,9% | −2,1% / −1,0% | −3,7% / −2,4% | −11,9% / −5,9% |
| ноември 2025 | −2,6% / +0,5% | −0,5% / +2,3% | −3,1% / −0,4% | −9,5% / −5,4% |
| октомври 2025 | −3,9% / −0,6% | −3,1% / +0,2% | −3,7% / −1,0% | −8,2% / −3,5% |
| септември 2025 | −4,1% / 0,0% | −3,8% / +0,8% | −3,7% / −0,5% | −7,5% / −1,2% |
| август 2025 | −7,1% / −3,7% | −7,1% / −2,5% | −7,0% / −4,8% | −7,6% / −0,8% |
| юли 2025 | −7,1% / −5,3% | −7,3% / −4,0% | −7,9% / −6,5% | −2,3% / +1,7% |
| юни 2025 | −8,3% / −5,7% | −8,9% / −5,6% | −9,5% / −6,2% | +1,1% / +3,6% |
| май 2025 | −10,8% / −8,6% | −11,9% / −8,6% | −12,2% / −9,3% | +1,0% / +4,1% |
| април 2025 | −9,4% / −8,8% | −11,7% / −9,3% | −9,8% / −9,3% | +2,6% / +5,6% |
| март 2025 | −3,9% / −5,0% | −6,2% / −6,1% | −3,6% / −4,9% | +3,5% / +6,9% |
| февруари 2025 | −1,4% / −1,7% | −2,9% / −3,9% | −1,1% / −0,5% | +2,9% / +6,8% |
| януари 2025 | −0,2% / +0,7% | −1,0% / −0,7% | −0,4% / +1,5% | +3,8% / +6,7% |
| декември 2024 | −5,1% / −2,6% | −6,3% / −5,0% | −5,7% / −1,2% | +2,5% / +2,9% |
| ноември 2024 | −9,5% / −6,5% | −11,6% / −9,7% | −10,1% / −4,8% | +2,1% / +1,6% |
| октомври 2024 | −12,3% / −9,3% | −14,8% / −13,4% | −12,8% / −7,2% | +0,7% / 0,0% |
| септември 2024 | −11,5% / −11,7% | −12,9% / −14,0% | −12,4% / −10,8% | −0,4% / +1,2% |
| август 2024 | −4,1% / −6,1% | −4,1% / −7,4% | −5,4% / −5,5% | +4,4% / +1,2% |
| юли 2024 | +6,0% / +1,3% | +6,9% / +2,7% | +2,5% / +0,7% | +31,1% / +0,6% |
| юни 2024 | +6,0% / +1,4% | +6,7% / +3,1% | +2,9% / +0,7% | +27,9% / −2,2% |
| май 2024 | +6,7% / +4,4% | +6,7% / +5,5% | +4,8% / +4,3% | +20,2% / −3,8% |
| април 2024 | +4,6% / +2,4% | +3,2% / +2,7% | +4,8% / +2,6% | +8,8% / −6,2% |
| март 2024 | +1,7% / +0,5% | −2,0% / +0,1% | +3,7% / +1,1% | +4,1% / −8,3% |
| февруари 2024 | −0,9% / −1,0% | −6,2% / −1,7% | +1,7% / −0,4% | +4,9% / −8,0% |
| януари 2024 | −3,8% / −4,1% | −10,4% / −7,7% | −0,5% / −1,7% | +4,2% / −7,0% |
| декември 2023 | +3,6% / +0,2% | −6,5% / −3,1% | +7,3% / +2,4% | +30,9% / −4,2% |
| ноември 2023 | +0,6% / −3,0% | −8,7% / −7,2% | +3,6% / −0,3% | +30,8% / −4,1% |
| Седмица | А95, €/л България / ЕС | Дизел, €/л България / ЕС | Пропан-бутан, €/л България / ЕС |
|---|---|---|---|
| 16.11.2026 | 1,522 / 1,829 | 1,856 / 2,050 | 0,724 / 0,949 |
| 09.11.2026 | 1,582 / 1,872 | 1,896 / 2,094 | 0,704 / 0,933 |
| 02.11.2026 | 1,605 / 1,929 | 1,893 / 2,153 | 0,641 / 0,911 |
| 26.10.2026 | 1,625 / 1,954 | 1,890 / 2,146 | 0,622 / 0,901 |
| 19.10.2026 | 1,646 / 1,991 | 1,884 / 2,139 | 0,611 / 0,890 |
| 12.10.2026 | 1,649 / 2,010 | 1,874 / 2,136 | 0,598 / 0,884 |
| 05.10.2026 | 1,663 / 2,006 | 1,893 / 2,149 | 0,633 / 0,869 |
| 28.09.2026 | 1,675 / 2,104 | 1,928 / 2,237 | 0,683 / 0,871 |
| 21.09.2026 | 1,663 / 2,092 | 1,916 / 2,226 | 0,676 / 0,864 |
| 14.09.2026 | 1,620 / 2,063 | 1,856 / 2,159 | 0,663 / 0,854 |
| 07.09.2026 | 1,590 / 2,043 | 1,816 / 2,108 | 0,649 / 0,851 |
| 31.08.2026 | 1,571 / 1,950 | 1,813 / 2,039 | 0,643 / 0,846 |
| 24.08.2026 | 1,550 / 1,942 | 1,798 / 2,063 | 0,643 / 0,851 |
| 17.08.2026 | 1,535 / 1,924 | 1,768 / 2,033 | 0,643 / 0,852 |
| 10.08.2026 | 1,533 / 1,911 | 1,743 / 2,013 | 0,639 / 0,850 |
| 03.08.2026 | 1,533 / 1,953 | 1,743 / 2,044 | 0,639 / 0,848 |
| 27.07.2026 | 1,515 / 1,940 | 1,679 / 2,009 | 0,629 / 0,849 |
| 20.07.2026 | 1,477 / 1,908 | 1,578 / 1,926 | 0,616 / 0,851 |
| 13.07.2026 | 1,460 / 1,851 | 1,498 / 1,823 | 0,614 / 0,856 |
| 06.07.2026 | 1,462 / 1,814 | 1,478 / 1,766 | 0,623 / 0,865 |
| 29.06.2026 | 1,465 / 1,757 | 1,478 / 1,716 | 0,631 / 0,869 |
| 22.06.2026 | 1,496 / 1,761 | 1,539 / 1,730 | 0,640 / 0,878 |
| 15.06.2026 | 1,518 / 1,805 | 1,588 / 1,804 | 0,671 / 0,893 |
| 08.06.2026 | 1,518 / 1,820 | 1,588 / 1,829 | 0,671 / 0,907 |
| 01.06.2026 | 1,530 / 1,848 | 1,706 / 1,844 | 0,769 / 0,919 |
| 25.05.2026 | 1,530 / 1,900 | 1,706 / 1,901 | 0,769 / 0,927 |
| 18.05.2026 | 1,506 / 1,882 | 1,728 / 1,901 | 0,792 / 0,951 |
| 11.05.2026 | 1,493 / 1,874 | 1,751 / 1,930 | 0,807 / 0,943 |
| 04.05.2026 | 1,481 / 1,861 | 1,757 / 1,975 | 0,807 / 0,938 |
| 27.04.2026 | 1,477 / 1,842 | 1,767 / 1,974 | 0,806 / 0,935 |
| 20.04.2026 | 1,478 / 1,827 | 1,774 / 2,008 | 0,800 / 0,934 |
| 13.04.2026 | 1,470 / 1,854 | 1,756 / 2,100 | 0,784 / 0,923 |
| 06.04.2026 | 1,459 / 1,879 | 1,695 / 2,112 | 0,742 / 0,890 |
| 30.03.2026 | 1,444 / 1,872 | 1,620 / 2,076 | 0,674 / 0,841 |
| 23.03.2026 | 1,394 / 1,893 | 1,546 / 2,064 | 0,638 / 0,847 |
| 16.03.2026 | 1,331 / 1,838 | 1,437 / 1,949 | 0,616 / 0,832 |
| 09.03.2026 | 1,266 / 1,774 | 1,306 / 1,861 | 0,583 / 0,816 |
| 02.03.2026 | 1,229 / 1,665 | 1,245 / 1,629 | 0,565 / 0,792 |
| 23.02.2026 | 1,218 / 1,637 | 1,228 / 1,594 | 0,564 / 0,791 |
| 16.02.2026 | 1,219 / 1,632 | 1,224 / 1,590 | 0,559 / 0,788 |
| 09.02.2026 | 1,219 / 1,623 | 1,224 / 1,585 | 0,559 / 0,786 |
| 02.02.2026 | 1,219 / 1,622 | 1,224 / 1,583 | 0,559 / 0,785 |
| 26.01.2026 | 1,218 / 1,615 | 1,222 / 1,572 | 0,559 / 0,784 |
| 19.01.2026 | 1,217 / 1,611 | 1,218 / 1,562 | 0,561 / 0,786 |
| 12.01.2026 | 1,214 / 1,605 | 1,237 / 1,553 | 0,572 / 0,787 |
| 05.01.2026 | 1,217 / 1,605 | 1,240 / 1,545 | 0,563 / 0,778 |
| 29.12.2025 | 1,216 / 1,586 | 1,239 / 1,522 | 0,563 / 0,783 |
| 22.12.2025 | 1,218 / 1,587 | 1,235 / 1,521 | 0,563 / 0,781 |
| 15.12.2025 | 1,220 / 1,605 | 1,253 / 1,548 | 0,562 / 0,778 |
| 08.12.2025 | 1,220 / 1,620 | 1,253 / 1,568 | 0,562 / 0,776 |
| 01.12.2025 | 1,224 / 1,629 | 1,260 / 1,589 | 0,558 / 0,776 |
| 24.11.2025 | 1,222 / 1,639 | 1,257 / 1,607 | 0,558 / 0,778 |
| 17.11.2025 | 1,214 / 1,639 | 1,248 / 1,587 | 0,558 / 0,775 |
| 10.11.2025 | 1,207 / 1,625 | 1,226 / 1,571 | 0,556 / 0,774 |
| 03.11.2025 | 1,200 / 1,619 | 1,204 / 1,548 | 0,553 / 0,775 |
| 27.10.2025 | 1,192 / 1,615 | 1,181 / 1,528 | 0,550 / 0,775 |
| 20.10.2025 | 1,200 / 1,608 | 1,191 / 1,511 | 0,550 / 0,776 |
| 13.10.2025 | 1,211 / 1,616 | 1,204 / 1,529 | 0,546 / 0,776 |
| 06.10.2025 | 1,216 / 1,620 | 1,205 / 1,538 | 0,541 / 0,775 |
| 29.09.2025 | 1,218 / 1,623 | 1,204 / 1,542 | 0,540 / 0,776 |
| 22.09.2025 | 1,331 / 1,623 | 1,210 / 1,535 | 0,544 / 0,776 |
| 15.09.2025 | 1,221 / 1,622 | 1,205 / 1,534 | 0,540 / 0,775 |
| 08.09.2025 | 1,225 / 1,616 | 1,205 / 1,526 | 0,543 / 0,777 |
| 01.09.2025 | 1,220 / 1,607 | 1,200 / 1,517 | 0,543 / 0,777 |
| 25.08.2025 | 1,225 / 1,610 | 1,209 / 1,522 | 0,546 / 0,780 |
| 18.08.2025 | 1,225 / 1,606 | 1,214 / 1,523 | 0,540 / 0,782 |
| 11.08.2025 | 1,224 / 1,612 | 1,226 / 1,539 | 0,540 / 0,782 |
| 04.08.2025 | 1,226 / 1,617 | 1,231 / 1,551 | 0,543 / 0,783 |
| 28.07.2025 | 1,234 / 1,614 | 1,239 / 1,558 | 0,547 / 0,787 |
| 21.07.2025 | 1,234 / 1,620 | 1,240 / 1,562 | 0,553 / 0,787 |
| 14.07.2025 | 1,233 / 1,622 | 1,234 / 1,559 | 0,561 / 0,789 |
| 07.07.2025 | 1,235 / 1,621 | 1,231 / 1,544 | 0,568 / 0,790 |
| 30.06.2025 | 1,238 / 1,633 | 1,241 / 1,556 | 0,574 / 0,793 |
| 23.06.2025 | 1,212 / 1,639 | 1,204 / 1,554 | 0,578 / 0,792 |
| 16.06.2025 | 1,192 / 1,616 | 1,180 / 1,500 | 0,587 / 0,793 |
| 09.06.2025 | 1,190 / 1,599 | 1,178 / 1,481 | 0,594 / 0,797 |
| 02.06.2025 | 1,190 / 1,599 | 1,178 / 1,481 | 0,604 / 0,802 |
| 26.05.2025 | 1,188 / 1,602 | 1,233 / 1,487 | 0,611 / 0,805 |
| 19.05.2025 | 1,185 / 1,604 | 1,174 / 1,489 | 0,619 / 0,807 |
| 12.05.2025 | 1,185 / 1,599 | 1,176 / 1,485 | 0,622 / 0,811 |
| 05.05.2025 | 1,185 / 1,602 | 1,182 / 1,493 | 0,645 / 0,821 |
| 28.04.2025 | 1,193 / 1,610 | 1,195 / 1,503 | 0,626 / 0,823 |
| 21.04.2025 | 1,214 / 1,615 | 1,211 / 1,506 | 0,631 / 0,826 |
| 14.04.2025 | 1,249 / 1,622 | 1,242 / 1,522 | 0,638 / 0,828 |
| 07.04.2025 | 1,270 / 1,648 | 1,265 / 1,553 | 0,645 / 0,832 |
| 31.03.2025 | 1,280 / 1,653 | 1,270 / 1,564 | 0,645 / 0,837 |
| 24.03.2025 | 1,288 / 1,640 | 1,277 / 1,563 | 0,645 / 0,838 |
| 17.03.2025 | 1,300 / 1,645 | 1,291 / 1,572 | 0,642 / 0,839 |
| 10.03.2025 | 1,311 / 1,661 | 1,308 / 1,594 | 0,646 / 0,842 |
| 03.03.2025 | 1,320 / 1,689 | 1,319 / 1,618 | 0,647 / 0,844 |
| 24.02.2025 | 1,284 / 1,702 | 1,298 / 1,631 | 0,642 / 0,844 |
| 17.02.2025 | 1,284 / 1,706 | 1,298 / 1,632 | 0,642 / 0,844 |
| 10.02.2025 | 1,284 / 1,705 | 1,293 / 1,628 | 0,642 / 0,840 |
| 03.02.2025 | 1,310 / 1,697 | 1,315 / 1,626 | 0,646 / 0,839 |
| 27.01.2025 | 1,318 / 1,702 | 1,322 / 1,637 | 0,647 / 0,841 |
| 20.01.2025 | 1,305 / 1,701 | 1,310 / 1,639 | 0,646 / 0,840 |
| 13.01.2025 | 1,290 / 1,679 | 1,295 / 1,607 | 0,643 / 0,839 |
| 06.01.2025 | 1,284 / 1,671 | 1,293 / 1,594 | 0,642 / 0,834 |
| 30.12.2024 | 1,281 / 1,652 | 1,294 / 1,569 | 0,642 / 0,825 |
| 23.12.2024 | 1,269 / 1,651 | 1,268 / 1,568 | 0,640 / 0,823 |
| 16.12.2024 | 1,269 / 1,645 | 1,268 / 1,562 | 0,640 / 0,821 |
| 09.12.2024 | 1,268 / 1,639 | 1,268 / 1,560 | 0,638 / 0,822 |
| 02.12.2024 | 1,266 / 1,642 | 1,264 / 1,565 | 0,630 / 0,824 |
| 25.11.2024 | 1,259 / 1,645 | 1,249 / 1,560 | 0,623 / 0,821 |
| 18.11.2024 | 1,259 / 1,636 | 1,249 / 1,543 | 0,623 / 0,818 |
| 11.11.2024 | 1,256 / 1,631 | 1,241 / 1,535 | 0,620 / 0,813 |
| 04.11.2024 | 1,254 / 1,629 | 1,233 / 1,525 | 0,616 / 0,811 |
| 28.10.2024 | 1,253 / 1,639 | 1,233 / 1,526 | 0,613 / 0,809 |
| 21.10.2024 | 1,251 / 1,640 | 1,232 / 1,530 | 0,606 / 0,806 |
| 14.10.2024 | 1,248 / 1,640 | 1,229 / 1,534 | 0,596 / 0,801 |
| 07.10.2024 | 1,249 / 1,619 | 1,225 / 1,511 | 0,590 / 0,796 |
| 30.09.2024 | 1,249 / 1,611 | 1,225 / 1,501 | 0,590 / 0,795 |
| 23.09.2024 | 1,254 / 1,622 | 1,233 / 1,506 | 0,590 / 0,795 |
| 16.09.2024 | 1,268 / 1,625 | 1,247 / 1,514 | 0,590 / 0,795 |
| 09.09.2024 | 1,288 / 1,640 | 1,270 / 1,531 | 0,591 / 0,793 |
| 02.09.2024 | 1,298 / 1,667 | 1,277 / 1,546 | 0,591 / 0,792 |
| 26.08.2024 | 1,308 / 1,679 | 1,287 / 1,556 | 0,592 / 0,794 |
| 19.08.2024 | 1,317 / 1,699 | 1,299 / 1,574 | 0,591 / 0,797 |
| 12.08.2024 | 1,322 / 1,706 | 1,307 / 1,579 | 0,591 / 0,789 |
| 05.08.2024 | 1,331 / 1,717 | 1,318 / 1,591 | 0,581 / 0,788 |
| 29.07.2024 | 1,332 / 1,727 | 1,306 / 1,604 | 0,581 / 0,786 |
| 22.07.2024 | 1,332 / 1,732 | 1,306 / 1,613 | 0,581 / 0,788 |
| 15.07.2024 | 1,332 / 1,742 | 1,306 / 1,627 | 0,581 / 0,789 |
| 08.07.2024 | 1,332 / 1,748 | 1,306 / 1,634 | 0,581 / 0,784 |
| 01.07.2024 | 1,332 / 1,739 | 1,306 / 1,626 | 0,581 / 0,780 |
| 24.06.2024 | 1,332 / 1,731 | 1,306 / 1,614 | 0,581 / 0,781 |
| 17.06.2024 | 1,337 / 1,723 | 1,314 / 1,593 | 0,575 / 0,778 |
| 10.06.2024 | 1,332 / 1,724 | 1,306 / 1,583 | 0,581 / 0,781 |
| 03.06.2024 | 1,343 / 1,742 | 1,317 / 1,601 | 0,592 / 0,786 |
| 27.05.2024 | 1,348 / 1,754 | 1,327 / 1,609 | 0,607 / 0,789 |
| 20.05.2024 | 1,356 / 1,768 | 1,356 / 1,620 | 0,612 / 0,793 |
| 13.05.2024 | 1,369 / 1,779 | 1,356 / 1,632 | 0,616 / 0,793 |
| 06.05.2024 | 1,375 / 1,791 | 1,371 / 1,645 | 0,616 / 0,795 |
| 29.04.2024 | 1,375 / 1,801 | 1,376 / 1,659 | 0,616 / 0,795 |
| 22.04.2024 | 1,368 / 1,808 | 1,385 / 1,678 | 0,619 / 0,795 |
| 15.04.2024 | 1,358 / 1,806 | 1,386 / 1,694 | 0,619 / 0,796 |
| 08.04.2024 | 1,345 / 1,796 | 1,378 / 1,694 | 0,619 / 0,799 |
| 01.04.2024 | 1,345 / 1,776 | 1,378 / 1,678 | 0,619 / 0,799 |
| 25.03.2024 | 1,331 / 1,755 | 1,374 / 1,679 | 0,630 / 0,798 |
| 18.03.2024 | 1,337 / 1,737 | 1,375 / 1,673 | 0,627 / 0,797 |
| 11.03.2024 | 1,337 / 1,733 | 1,378 / 1,680 | 0,630 / 0,799 |
| 04.03.2024 | 1,338 / 1,731 | 1,380 / 1,688 | 0,631 / 0,799 |
| 26.02.2024 | 1,338 / 1,729 | 1,384 / 1,701 | 0,631 / 0,800 |
| 19.02.2024 | 1,331 / 1,731 | 1,374 / 1,709 | 0,630 / 0,800 |
| 12.02.2024 | 1,323 / 1,714 | 1,352 / 1,688 | 0,628 / 0,800 |
| 05.02.2024 | 1,317 / 1,695 | 1,343 / 1,666 | 0,628 / 0,797 |
| 29.01.2024 | 1,306 / 1,687 | 1,330 / 1,649 | 0,623 / 0,794 |
| 22.01.2024 | 1,302 / 1,666 | 1,322 / 1,628 | 0,622 / 0,794 |
| 15.01.2024 | 1,302 / 1,663 | 1,322 / 1,623 | 0,623 / 0,795 |
| 08.01.2024 | 1,309 / 1,667 | 1,326 / 1,626 | 0,623 / 0,802 |
| 01.01.2024 | 1,332 / 1,661 | 1,343 / 1,627 | 0,620 / 0,803 |
| 25.12.2023 | 1,319 / 1,667 | 1,342 / 1,637 | 0,623 / 0,704 |
| 18.12.2023 | 1,337 / 1,665 | 1,348 / 1,633 | 0,625 / 0,703 |
| 11.12.2023 | 1,358 / 1,682 | 1,369 / 1,653 | 0,620 / 0,710 |
| 04.12.2023 | 1,374 / 1,702 | 1,386 / 1,677 | 0,614 / 0,711 |
| 20.11.2023 | 1,391 / 1,720 | 1,411 / 1,697 | 0,603 / 0,713 |
| 13.11.2023 | 1,401 / 1,739 | 1,421 / 1,716 | 0,598 / 0,711 |
| 06.11.2023 | 1,413 / 1,757 | 1,434 / 1,746 | 0,598 / 0,710 |
| 30.10.2023 | 1,422 / 1,755 | 1,446 / 1,743 | 0,597 / 0,710 |
Битови сметки
Колко плащат домакинствата за ток, газ, вода и парно – спрямо средното за ЕС и спрямо останалите цени.
Ток0,134 €/kWhI полугодие 2026 · 47% от цената в ЕС
Природен газ0,065 €/kWhI полугодие 2026 · 59% от цената в ЕС
Вода в София2,11 €/м³в 7 града – от 1,91 до 3,03 €
Парно в София87,96 €/MWhв 11 града – от 54,60 до 88,97 €Ток
Източник: Евростат, nrg_pc_204
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува цените два пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 19.10.2026.
€ за kWh с всички данъци и такси, домакинства с 2 500 – 5 000 kWh на година
Природен газ
Източник: Евростат, nrg_pc_202
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува цените два пъти в годината
Последна промяна в Евростат: 19.10.2026.
€ за kWh с всички данъци и такси, домакинства с 20 – 200 GJ на година
Колко са поскъпнали
Източник: Евростат, prc_hicp_aind
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява годишните индекси веднъж в годината
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), средногодишен, за България: ток CP0451, газ CP0452, вода CP0441, топлинна енергия CP0455, всички стоки и услуги CP00. Сметнат наново с 2007 г. = 100.
индекс на цените за домакинствата, 2007 г. = 100; над пунктира – по-скъпо, отколкото в 2007 г.
Вода по градове
Източник: КЕВР, решение от 01.01.2026
Опресняване: Ръчно, при ново решение на КЕВР (обикновено от 1 януари за водата и от 1 юли за парното)
Проверено на 19.10.2026. Цената за битови потребители в съответния град.
€ за м³ с ДДС – доставяне, отвеждане и пречистване
Парно по градове
Източник: КЕВР, решение от 01.07.2026
Опресняване: Ръчно, при ново решение на КЕВР (обикновено от 1 януари за водата и от 1 юли за парното)
Проверено на 19.10.2026. Пределна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода; без такса за дялово разпределение.
€ за MWh с ДДС – топлофикациите, цена за домакинства
Всички стойности в таблица
| Полугодие | Ток, €/kWh България / ЕС |
Природен газ, €/kWh България / ЕС |
|---|---|---|
| I полугодие 2026 | 0,134 / 0,283 | 0,065 / 0,110 |
| II полугодие 2025 | 0,136 / 0,290 | 0,065 / 0,123 |
| I полугодие 2025 | 0,130 / 0,288 | 0,077 / 0,114 |
| II полугодие 2024 | 0,122 / 0,289 | 0,065 / 0,124 |
| I полугодие 2024 | 0,119 / 0,292 | 0,062 / 0,110 |
| II полугодие 2023 | 0,119 / 0,285 | 0,070 / 0,114 |
| I полугодие 2023 | 0,114 / 0,289 | 0,088 / 0,116 |
| II полугодие 2022 | 0,115 / 0,277 | 0,117 / 0,113 |
| I полугодие 2022 | 0,109 / 0,249 | 0,076 / 0,085 |
| II полугодие 2021 | 0,109 / 0,242 | 0,071 / 0,078 |
| I полугодие 2021 | 0,102 / 0,220 | 0,037 / 0,064 |
| II полугодие 2020 | 0,098 / 0,215 | 0,035 / 0,070 |
| I полугодие 2020 | 0,100 / 0,214 | 0,040 / 0,065 |
| II полугодие 2019 | 0,096 / 0,217 | 0,044 / 0,073 |
| I полугодие 2019 | 0,100 / 0,217 | 0,045 / 0,067 |
| II полугодие 2018 | 0,101 / 0,215 | 0,044 / 0,072 |
| I полугодие 2018 | 0,098 / 0,210 | 0,038 / 0,063 |
| II полугодие 2017 | 0,098 / 0,209 | 0,038 / 0,068 |
| I полугодие 2017 | 0,096 / 0,209 | 0,033 / 0,062 |
| II полугодие 2016 | 0,094 / 0,207 | 0,031 / 0,068 |
| I полугодие 2016 | 0,096 / 0,205 | 0,037 / 0,064 |
| II полугодие 2015 | 0,096 / 0,209 | 0,039 / 0,073 |
| I полугодие 2015 | 0,094 / 0,208 | 0,048 / 0,067 |
| II полугодие 2014 | 0,090 / 0,208 | 0,048 / 0,074 |
| I полугодие 2014 | 0,083 / 0,206 | 0,049 / 0,069 |
| II полугодие 2013 | 0,088 / 0,206 | 0,052 / 0,075 |
| I полугодие 2013 | 0,092 / 0,204 | 0,051 / 0,069 |
| II полугодие 2012 | 0,096 / 0,200 | 0,056 / 0,074 |
| I полугодие 2012 | 0,085 / 0,192 | 0,049 / 0,066 |
| II полугодие 2011 | 0,087 / 0,189 | 0,047 / 0,069 |
| I полугодие 2011 | 0,083 / 0,186 | 0,043 / 0,061 |
| II полугодие 2010 | 0,083 / 0,178 | 0,043 / 0,062 |
| I полугодие 2010 | 0,081 / 0,173 | 0,037 / 0,056 |
| II полугодие 2009 | 0,082 / 0,168 | 0,035 / 0,056 |
| I полугодие 2009 | 0,082 / 0,167 | 0,047 / 0,063 |
| II полугодие 2008 | 0,082 / 0,168 | 0,039 / 0,067 |
| I полугодие 2008 | 0,071 / 0,160 | 0,035 / 0,058 |
| II полугодие 2007 | 0,072 / 0,154 | 0,032 / 0,057 |
| Година | Ток индекс, 2007 = 100 |
Газ индекс, 2007 = 100 |
Вода индекс, 2007 = 100 |
Парно индекс, 2007 = 100 |
Всички цени индекс, 2007 = 100 |
|---|---|---|---|---|---|
| 2025 | 181,5 | 197,0 | 286,9 | 207,4 | 174,2 |
| 2024 | 163,8 | 175,6 | 274,0 | 212,8 | 168,3 |
| 2023 | 159,0 | 202,5 | 225,6 | 203,6 | 164,0 |
| 2022 | 153,0 | 318,7 | 190,0 | 170,1 | 151,0 |
| 2021 | 147,3 | 152,0 | 174,0 | 141,0 | 133,7 |
| 2020 | 142,1 | 109,9 | 175,2 | 132,3 | 129,9 |
| 2019 | 138,2 | 130,8 | 167,0 | 149,6 | 128,4 |
| 2018 | 134,9 | 121,5 | 158,9 | 133,7 | 125,3 |
| 2017 | 132,2 | 112,0 | 149,9 | 119,8 | 122,1 |
| 2016 | 130,2 | 101,9 | 145,7 | 108,3 | 120,7 |
| 2015 | 130,4 | 127,6 | 144,3 | 124,1 | 122,3 |
| 2014 | 120,6 | 144,8 | 144,1 | 129,3 | 123,6 |
| 2013 | 124,8 | 150,9 | 144,0 | 129,2 | 125,6 |
| 2012 | 127,1 | 157,8 | 139,4 | 138,7 | 125,1 |
| 2011 | 118,0 | 135,1 | 134,2 | 123,5 | 122,2 |
| 2010 | 115,8 | 120,6 | 132,6 | 113,5 | 118,2 |
| 2009 | 116,7 | 98,6 | 124,7 | 112,9 | 114,7 |
| 2008 | 111,2 | 111,4 | 112,8 | 103,6 | 111,9 |
| 2007 | 100,0 | 100,0 | 100,0 | 100,0 | 100,0 |
Здраве
Как е България спрямо останалата Европа – болници, продължителност на живота, смъртност, пушене и колко плащаме от джоба си.
Продължителност на живота75,8 години2024 г. · най-ниско в ЕС · ЕС: 81,5
Смъртност, която може да се излекува185 на 100 хил.2023 г. · 3-то място от 27 в ЕС · ЕС: 87
Пушачи37%2023 г. · най-високо в ЕС · ЕС: 24%
Плащания от джоба34,1%2024 г. · 2-ро място от 27 в ЕС · ЕС: 15,1%
Болнични легла870 на 100 хил.2024 г. · най-високо в ЕС · ЕС: 507
Хоспитализации32 645 на 100 хил.2023 г. · най-високо в ЕС · ЕС: 14 423
Престой в болница4,5 дни2023 г. · най-ниско в ЕС · ЕС: 6,1
Смъртност, която може да се предотврати220 на 100 хил.2023 г. · 7-мо място от 27 в ЕС · ЕС: 151Болници
Източник: Евростат, hlth_co_disch2, Евростат, hlth_rinpat2, Евростат, tps00046, Евростат, hlth_co_inpagg
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
До 2021 г. изписаните пациенти са от стария набор на Евростат (hlth_co_disch2), от 2022 г. – от новия (hlth_rinpat2). Средният престой е за активно лечение. Евростат няма средно за ЕС за изписаните и престоя – за сравнение е медианата на страните от ЕС. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 България 32 645 −731
- 2 Германия 21 980 +650
- 3 Австрия 20 672 +120
- 4 Румъния 18 608 +2 512
- 5 Литва 17 429 +2 160
- 6 Латвия 16 685 +353
- 7 Чехия 16 188 −92
- 8 Словакия 16 092 +870
- 9 Полша 15 793
- 10 Унгария 15 777 +1 425
- 11 Швейцария 15 539 −44
- 12 Франция 15 400 +70
- 13 Хърватия 15 307 +586
- 14 Словения 14 702 +44
- 15 Норвегия 14 459 −254
- 16 Белгия 14 423 +140
- 17 Естония 12 880 +68
- 18 Дания 12 647
- 19 Финландия 12 646
- 20 Сърбия 12 416 +925
- 21 Ирландия 12 277 +538
- 22 Малта 12 138 −146
- 23 Гърция 12 110
- 24 Швеция 11 590 −130
- 25 Кипър 11 307 +938
- 26 Люксембург 11 120 +197
- 27 Италия 10 004 +355
- 28 Испания 9 960 +120
- 29 Нидерландия 7 665 +30
- 30 Португалия 6 728 −230
- 31 Лихтенщайн 4 510 −258
Място на България в ЕС: 2014: 3-то · 2015: 3-то · 2016: 2-ро · 2017: 2-ро · 2018: 2-ро · 2019: 1-во · 2020: 1-во · 2021: 1-во · 2022: 1-во · 2023: 1-во · 2024: 1-во (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 България 870 +6
- 2 Германия 759 −8
- 3 Румъния 731 +2
- 4 Молдова 709 +22
- 5 Австрия 655 −5
- 6 Чехия 639 −1
- 7 Унгария 637 −14
- 8 Полша 627 0
- 9 Сърбия 606 +4
- 10 Хърватия 558 −7
- 11 Словакия 558 −8
- 12 Белгия 536 −3
- 13 Литва 536 −13
- 14 Франция 534 −6
- ЕС-27 507 −3
- 15 Латвия 497 +4
- 16 Гърция 423 −2
- 17 Швейцария 420 −17
- 18 Естония 413 +1
- 19 Словения 399 −6
- 20 Люксембург 392 −2
- 21 Малта 391 −3
- 22 Черна гора 387 +8
- 23 Португалия 331 −3
- 24 Кипър 329 +10
- 25 Норвегия 320 −10
- 26 Турция 314 +1
- 27 Италия 312 +8
- 28 Ирландия 293 +3
- 29 Испания 283 −5
- 30 Финландия 248 −12
- 31 Дания 226 −7
- 32 Нидерландия 221 −4
- 33 Лихтенщайн 220 −3
- 34 Швеция 187 −1
Място на България в ЕС: 2019: 24-то · 2020: 24-то · 2021: 24-то · 2022: 24-то · 2023: 24-то (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Лихтенщайн 9,4 +0,4
- 2 Португалия 9,3 −0,1
- 3 Сърбия 8,5 +0,3
- 4 Германия 7,5 0,0
- 5 Италия 7,1 −0,1
- 6 Люксембург 7,0 −0,3
- 7 Молдова 6,9 −0,2
- 8 Швейцария 6,9 0,0
- 9 Черна гора 6,7 0,0
- 10 Словакия 6,6 +0,1
- 11 Финландия 6,6 0,0
- 12 Литва 6,5 +0,2
- 13 Словения 6,4 0,0
- 14 Естония 6,3 +0,1
- 15 Австрия 6,2 0,0
- 16 Малта 6,1 −0,1
- 17 Испания 6,1 −0,1
- 18 Хърватия 6,1 −0,2
- 19 Ирландия 6,0 0,0
- 20 Белгия 6,0 −0,1
- 21 Норвегия 5,9 −0,1
- 22 Латвия 5,8 0,0
- 23 Чехия 5,8 0,0
- 24 Унгария 5,7 −0,2
- 25 Исландия 5,7 0,0
- 26 Франция 5,5 0,0
- 27 Румъния 5,4 −0,2
- 28 Швеция 5,3 −0,2
- 29 Полша 5,2 −1,2
- 30 Кипър 5,1 0,0
- 31 България 4,5 −0,2
- 32 Турция 4,2 0,0
Продължителност на живота
Източник: Евростат, demo_mlexpec
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Очакваната средна продължителност на живота при раждане – мъже и жени заедно. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Лихтенщайн 84,2 +0,4
- 2 Швейцария 84,2 +0,1
- 3 Испания 84,0 +0,2
- 4 Швеция 83,8 +0,6
- 5 Италия 83,7 +0,4
- 6 Кипър 83,5 +0,5
- 7 Люксембург 83,2 +0,1
- 8 Норвегия 83,2 +0,2
- 9 Ирландия 83,1 +0,4
- 10 Франция 83,0 +0,1
- 11 Малта 83,0 −0,1
- 12 Португалия 82,8 +0,4
- 13 Исландия 82,8 +0,4
- 14 Белгия 82,4 +0,1
- 15 Финландия 82,2 +0,6
- 16 Австрия 82,1 +0,2
- 17 Словения 82,1 +0,3
- 18 Дания 82,0 +0,3
- 19 Гърция 81,9 +0,2
- 20 Нидерландия 81,9 +0,1
- ЕС-27 81,5 +0,3
- 21 Германия 81,2 +0,3
- 22 Албания 80,4
- 23 Чехия 80,1 +0,3
- 24 Естония 79,4 +0,5
- 25 Турция 79,0 +1,7
- 26 Хърватия 78,9 +0,4
- 27 Полша 78,5 +0,3
- 28 Словакия 78,4 +0,3
- 29 Черна гора 77,6 0,0
- 30 Литва 77,5 +0,1
- 31 Унгария 76,8 +0,1
- 32 Румъния 76,5 +0,2
- 33 Латвия 76,4 +0,8
- 34 Сърбия 76,2 0,0
- 35 България 75,8 +0,1
- 36 Грузия 74,9 +1,2
- 37 Молдова 72,0 +0,3
Смъртност, която може да се избегне
Източник: Евростат, hlth_cd_apr
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Починали под 75 г. на 100 000 души, стандартизиран коефициент (сравним между държави с различна възраст на населението). Лечима – от болести, при които навременното лечение спасява живота; предотвратима – от причини, които се избягват с профилактика: тютюн, алкохол, катастрофи, ваксини. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Молдова 294 −6
- 2 Румъния 200 −15
- 3 Латвия 189 −11
- 4 България 185 −9
- 5 Грузия 176
- 6 Унгария 172 −6
- 7 Сърбия 171 −8
- 8 Литва 163 −20
- 9 Словакия 161 −15
- 10 Турция 147 +1
- 11 Полша 133 −7
- 12 Хърватия 126 −7
- 13 Естония 116 −10
- 14 Чехия 107 −6
- ЕС-27 87 −3
- 15 Гърция 84 −1
- 16 Германия 83 0
- 17 Малта 74 −12
- 18 Португалия 74 0
- 19 Австрия 68 −1
- 20 Финландия 68 −3
- 21 Ирландия 68 −3
- 22 Словения 67 +3
- 23 Дания 66 +2
- 24 Кипър 63 −8
- 25 Италия 62 −2
- 26 Испания 60 −2
- 27 Нидерландия 60 +1
- 28 Белгия 59 −3
- 29 Франция 59 −1
- 30 Швеция 58 −1
- 31 Исландия 58 −2
- 32 Норвегия 55 −2
- 33 Люксембург 52 −9
- 34 Швейцария 43 −4
- 35 Лихтенщайн 31 −19
- 1 Молдова 428 −38
- 2 Латвия 309 −34
- 3 Унгария 300 −33
- 4 Литва 265 −44
- 5 Румъния 264 −40
- 6 Естония 241 −25
- 7 Хърватия 225 −28
- 8 България 220 −56
- 9 Сърбия 216 −42
- 10 Полша 209 −35
- 11 Словакия 205 −40
- 12 Грузия 203
- 13 Турция 202 +38
- 14 Чехия 174 −22
- 15 Словения 168 −22
- 16 Германия 157 −8
- 17 Финландия 155 −11
- ЕС-27 151 −17
- 18 Австрия 150 −13
- 19 Дания 139 −8
- 20 Белгия 137 −15
- 21 Гърция 137 −29
- 22 Франция 127 −10
- 23 Ирландия 126 −6
- 24 Португалия 126 −13
- 25 Нидерландия 123 −10
- 26 Исландия 123 −2
- 27 Норвегия 116 −6
- 28 Испания 110 −14
- 29 Люксембург 106 −14
- 30 Швеция 106 −4
- 31 Малта 104 −16
- 32 Швейцария 100 −7
- 33 Италия 98 −15
- 34 Кипър 90 −33
- 35 Лихтенщайн 79 −18
Пушене
Източник: Евростат, ilc_hch22, Евростат, sdg_03_30
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
EU-SILC пита за всички продукти с тютюн и никотин всеки ден, Евробарометърът – дали човек пуши; затова числата им са различни. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Турция 29,6% +1,4
- 2 Сърбия 26,6% +1,8
- 3 България 26,3% +0,3
- 4 Швеция 23,9% +1,0
- 5 Норвегия 23,8% +0,5
- 6 Хърватия 23,6% +2,7
- 7 Гърция 22,6% −1,6
- 8 Кипър 22,6% −0,7
- 9 Австрия 19,6% −1,1
- 10 Естония 19,1% −0,1
- 11 Франция 19,0% 0,0
- 12 Латвия 19,0% +0,1
- 13 Унгария 18,9% −1,1
- 14 Литва 18,6% +2,7
- 15 Чехия 18,0% −0,6
- 16 Малта 17,8% −0,9
- 17 Румъния 17,6% −0,3
- 18 Словения 17,3% −0,6
- 19 Дания 16,6% −0,4
- ЕС-27 16,5% −1,0
- 20 Словакия 16,3% −1,8
- 21 Финландия 15,6% +1,4
- 22 Италия 15,5% −0,3
- 23 Полша 15,5% −1,0
- 24 Албания 15,5% +0,4
- 25 Португалия 15,2% +1,1
- 26 Испания 15,0% −2,1
- 27 Германия 14,9%
- 28 Люксембург 13,8% −2,1
- 29 Белгия 13,6% −0,6
- 30 Ирландия 11,7% +2,4
- 31 Нидерландия 9,9% −1,1
Място на България в ЕС: 2006: 2-ро · 2009: 2-ро · 2012: 2-ро · 2014: 2-ро · 2017: 2-ро · 2020: 2-ро · 2023: 1-во (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 България 37% −1
- 2 Гърция 36% −6
- 3 Хърватия 35% −1
- 4 Румъния 34% +4
- 5 Латвия 33% +1
- 6 Австрия 32% +7
- 7 Кипър 29% +1
- 8 Литва 29% +1
- 9 Франция 27% −1
- 10 Полша 27% +1
- 11 Словакия 27% +2
- 12 Унгария 26% −2
- 13 Естония 25% +7
- ЕС-27 24% −1
- 14 Германия 24% +1
- 15 Испания 24% 0
- 16 Италия 24% +1
- 17 Словения 24% −3
- 18 Чехия 23% −7
- 19 Малта 22% +2
- 20 Белгия 21% 0
- 21 Португалия 21% 0
- 22 Люксембург 19% −4
- 23 Ирландия 16% −2
- 24 Финландия 15% 0
- 25 Дания 14% −2
- 26 Нидерландия 11% −1
- 27 Швеция 8% +1
Плащания от джоба
Източник: Евростат, tepsr_sp310
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Плащанията на домакинствата директно – доплащания, лекарства, частни прегледи – като дял от текущите разходи за здраве. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Гърция 34,2% −0,1
- 2 България 34,1% −1,4
- 3 Латвия 32,0% −3,5
- 4 Босна и Херцеговина 31,3% +0,3
- 5 Литва 29,7% −1,3
- 6 Малта 29,6% −1,3
- 7 Португалия 28,7% −0,7
- 8 Молдова 25,8% −1,7
- 9 Италия 23,0% −0,7
- 10 Унгария 22,8% −0,3
- 11 Румъния 22,0% −1,0
- 12 Белгия 21,8% −0,3
- 13 Швейцария 21,5% 0,0
- 14 Испания 21,5% +0,6
- 15 Естония 21,1% −1,0
- 16 Словакия 20,2% +0,1
- 17 Лихтенщайн 19,7% 0,0
- 18 Кипър 17,0% −0,5
- 19 Австрия 16,7% −0,1
- 20 Полша 16,6% +0,7
- ЕС-27 15,1% −0,1
- 21 Исландия 14,7% 0,0
- 22 Дания 14,6% +0,1
- 23 Финландия 14,5% +0,2
- 24 Чехия 13,6% −1,0
- 25 Словения 12,9% +0,5
- 26 Швеция 12,8% +0,1
- 27 Нидерландия 11,9% −0,3
- 28 Германия 11,1% −0,2
- 29 Ирландия 10,6% −0,5
- 30 Франция 10,2% 0,0
- 31 Люксембург 8,8% 0,0
- 32 Хърватия 8,6% −0,9
Пътни катастрофи
Колко хора загиват и се раняват по пътищата, кога стават катастрофите и къде са черните точки.
Загинали от началото на 2026447+13% спрямо същия период на 2025 г. (395)
Ранени от началото на 20267 584+2% спрямо същия период на 2025 г. (7 435)
Катастрофи от началото на 202632 101с пострадали – 6 082 · +3% за година
Най-много катастрофи17–18 ч.и в петък; най-много загинали – 14–15 ч. и във вторник
Най-спокоен денНеделя−20% спрямо средния ден; петък – +10%
Най-опасна област22,8 на 100 000Ямбол · 24 загинали за 12 месеца; страната – 7,9
Черна точка №1 извън населено място17 катастрофи с пострадаликрай гр. Аксаково · 29 ранениКъде загиват хора и черните точки
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия, Населени места: OpenStreetMap
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Катастрофите със загинали от 01.01.2024 до 20.11.2026 г. Черна точка – място (~400 m) с най-много катастрофи с пострадали за същия период. Около 4% от катастрофите са без координати и не са на картата.
Черните точки
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Местата (~400 m) с най-много катастрофи с пострадали от 01.01.2024 г. – отделно по пътищата и в населените места. Имената са по най-близкото населено място; МВР не дава улицата или пътя.
катастрофи с пострадали от 01.01.2024 г.; изберете място, за да го видите на картата
1 Извън населените места
1 В населените места
Кога стават катастрофите
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Всички катастрофи (и без пострадали) за последните 12 месеца, по ден от седмицата и час на деня.
брой катастрофи по ден и час, 21.11.2025 – 20.11.2026 г.; по-тъмно – повече
| 0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | общо | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| пн | 93 | 68 | 57 | 34 | 44 | 33 | 83 | 218 | 337 | 335 | 351 | 369 | 387 | 371 | 447 | 409 | 378 | 437 | 323 | 250 | 192 | 151 | 179 | 107 | 5 653 |
| вт | 71 | 67 | 39 | 30 | 35 | 31 | 64 | 194 | 315 | 307 | 343 | 332 | 379 | 336 | 388 | 346 | 386 | 436 | 363 | 254 | 174 | 178 | 158 | 116 | 5 342 |
| ср | 84 | 69 | 46 | 31 | 37 | 42 | 84 | 229 | 331 | 305 | 342 | 348 | 341 | 356 | 363 | 341 | 345 | 396 | 301 | 224 | 210 | 165 | 150 | 116 | 5 256 |
| чт | 88 | 73 | 47 | 32 | 31 | 44 | 85 | 232 | 330 | 334 | 308 | 343 | 373 | 347 | 342 | 377 | 396 | 420 | 358 | 249 | 198 | 167 | 169 | 121 | 5 464 |
| пт | 93 | 79 | 57 | 39 | 38 | 44 | 83 | 206 | 265 | 307 | 345 | 368 | 413 | 388 | 381 | 364 | 407 | 414 | 359 | 295 | 226 | 190 | 172 | 169 | 5 702 |
| сб | 137 | 85 | 98 | 72 | 66 | 47 | 72 | 102 | 150 | 239 | 300 | 322 | 291 | 329 | 300 | 286 | 266 | 268 | 261 | 261 | 196 | 185 | 206 | 154 | 4 693 |
| нд | 122 | 115 | 75 | 54 | 62 | 60 | 62 | 77 | 107 | 140 | 166 | 256 | 224 | 285 | 290 | 263 | 273 | 268 | 258 | 267 | 213 | 184 | 159 | 145 | 4 125 |
Загинали по месеци
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Загиналите по данните на МВР. Текущият месец не е показан, докато не завърши.
по пътищата в България
Видове катастрофи
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Видът на катастрофата по класификацията на МВР, за последните 12 месеца. Причините (скорост, алкохол, отнемане на предимство) не са в отворените данни.
брой за последните 12 месеца; вдясно – загиналите
- Сблъскване между МПС странично 6 254 62
- Сблъскване между МПС отзад 4 347 31
- Блъскане на паркирано ППС 4 239 8
- Сблъскване между МПС под ъгъл 3 549 30
- Блъскане в крайпътно съоръжение 2 958 22
- Друг вид ПТП 2 531 22
- Блъскане в предпазна ограда 1 883 11
- Блъскане на спряно ППС 1 880 8
- Блъскане на пешеходец 1 757 84
- Блъскане в дърво 992 50
- Преобръщане на МПС извън пътното платно 938 22
- Блъскане в препятствие на пътя 933 1
Загинали по области
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия, Евростат, население
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Загиналите за последните 12 месеца на 100 000 души от населението на областта (Евростат, demo_r_pjanaggr3, към 1 януари 2026 г. или последната година). Областта е по мястото на катастрофата, а не по адреса на загиналия.
на 100 000 души за последните 12 месеца; страната – 7,9
Класация на областите
Източник: МВР, отворени данни за пътнотранспортните произшествия, Евростат, население
Опресняване: Веднъж на ден; МВР обновява данните всеки ден
Загиналите за последните 12 месеца на 100 000 души от населението на областта (Евростат, demo_r_pjanaggr3, към 1 януари 2026 г. или последната година). Областта е по мястото на катастрофата, а не по адреса на загиналия.
загинали на 100 000 души за последните 12 месеца; вдясно – загиналите
-
1
Ямбол
22,8
24
-
2
Ловеч
18,9
21
-
3
Велико Търново
16,0
32
-
4
Монтана
15,1
17
-
5
Хасково
14,0
29
-
6
София
12,9
29
-
7
Сливен
12,4
21
-
8
Враца
11,0
16
-
9
Русе
10,7
20
-
10
Габрово
10,7
10
-
11
Добрич
10,3
15
-
12
Силистра
9,6
9
-
13
Видин
8,5
6
-
14
Търговище
8,4
8
-
15
Разград
8,0
8
-
16
Шумен
8,0
12
-
17
Пловдив
7,7
49
-
18
Стара Загора
7,3
21
-
19
Варна
6,9
30
-
20
Пазарджик
6,7
15
-
21
Благоевград
6,6
19
-
22
Смолян
6,6
6
-
23
Плевен
6,5
14
-
24
Бургас
6,4
25
-
25
Перник
6,4
7
-
26
Кюстендил
5,7
6
-
27
София (столица)
2,7
35
-
28
Кърджали
2,7
4
България и ЕС
Източник: Евростат, sdg_11_40
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж годишно
Загинали при пътнотранспортни произшествия (на място или до 30 дни след тях) на 100 000 души. Евростат публикува данните веднъж годишно, с около година и половина закъснение.
загинали по пътищата на 100 000 души
478 загинали при 776 през 2010 г.
Загинали по страни
Източник: Евростат, sdg_11_40
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж годишно
Загинали при пътнотранспортни произшествия (на място или до 30 дни след тях) на 100 000 души. Евростат публикува данните веднъж годишно, с около година и половина закъснение.
на 100 000 души, 2024 г.
- 1 Румъния 7,8
- 2 България 7,4
- 3 Гърция 6,4
- 4 Хърватия 6,2
- 5 Латвия 6,0
- 6 Португалия 5,5
- 7 Унгария 5,2
- 8 Полша 5,2
- 9 Италия 5,1
- 10 Естония 5,0
- 11 Словакия 4,8
- 12 Франция 4,6
- 13 Чехия 4,5
- Средно за ЕС 4,4
- 14 Литва 4,3
- 15 Кипър 4,2
- 16 Белгия 4,0
- 17 Австрия 3,8
- 18 Испания 3,7
- 19 Германия 3,3
- 20 Финландия 3,2
- 21 Ирландия 3,2
- 22 Словения 3,2
- 23 Нидерландия 3,1
- 24 Люксембург 2,7
- 25 Дания 2,4
- 26 Малта 2,1
- 27 Швеция 2,0
Загинали по пътищата в ЕС, 2025 г.
Източник: Европейска комисия, Road safety statistics 2025, Евростат, sdg_11_40, Контури: GISCO
Опресняване: Веднъж на ден; данните излизат веднъж годишно
Загинали по пътищата (на място или до 30 дни след катастрофата) на 100 000 души за 2025 г. от Европейската комисия (базата CARE и национални източници) – излизат около година преди Евростат. Данните са от полицията и са предварителни за повечето държави; част от стойностите са оценки на Европейската комисия. В Нидерландия регистрираните от полицията загинали са около 85-90% от националната статистика. В подсказките – 2024 г. по Евростат.
на 100 000 души, предварителни данни на Европейската комисия
Всички стойности в таблица
| Месец | Катастрофи | С пострадали | Загинали | Ранени |
|---|---|---|---|---|
| ноември 2026 (до 20.11) | 1 852 | 303 | 32 | 429 |
| октомври 2026 | 3 408 | 614 | 52 | 747 |
| септември 2026 | 3 008 | 678 | 56 | 831 |
| август 2026 | 3 178 | 714 | 36 | 879 |
| юли 2026 | 3 234 | 743 | 56 | 935 |
| юни 2026 | 3 175 | 698 | 48 | 878 |
| май 2026 | 3 001 | 620 | 45 | 741 |
| април 2026 | 2 842 | 469 | 34 | 595 |
| март 2026 | 2 675 | 434 | 31 | 535 |
| февруари 2026 | 2 953 | 395 | 24 | 499 |
| януари 2026 | 2 775 | 414 | 33 | 515 |
| декември 2025 | 3 108 | 513 | 48 | 642 |
| ноември 2025 | 2 928 | 508 | 40 | 637 |
| октомври 2025 | 3 072 | 493 | 42 | 600 |
| септември 2025 | 2 876 | 637 | 42 | 734 |
| август 2025 | 3 287 | 719 | 51 | 955 |
| юли 2025 | 3 325 | 757 | 46 | 946 |
| юни 2025 | 3 140 | 755 | 39 | 939 |
| май 2025 | 2 965 | 559 | 37 | 696 |
| април 2025 | 2 739 | 465 | 27 | 579 |
| март 2025 | 2 671 | 447 | 27 | 577 |
| февруари 2025 | 2 416 | 354 | 25 | 440 |
| януари 2025 | 2 806 | 449 | 32 | 550 |
| декември 2024 | 2 942 | 529 | 46 | 681 |
| ноември 2024 | 3 050 | 605 | 61 | 763 |
| октомври 2024 | 3 086 | 624 | 36 | 777 |
| септември 2024 | 2 978 | 638 | 38 | 849 |
| август 2024 | 3 220 | 760 | 47 | 1 009 |
| юли 2024 | 3 183 | 771 | 53 | 967 |
| юни 2024 | 3 043 | 717 | 54 | 848 |
| май 2024 | 2 753 | 507 | 34 | 655 |
| април 2024 | 2 840 | 550 | 27 | 668 |
| март 2024 | 2 678 | 521 | 31 | 664 |
| февруари 2024 | 2 220 | 437 | 21 | 526 |
| януари 2024 | 2 671 | 508 | 30 | 637 |
Качество на въздуха
Какво мерят сега официалните станции и независимите сензори, кои градове дишат най-мръсен въздух и как се е променило през годините.
Най-много дни с мръсен въздух66 дниПловдив (2025 г.) · допустими са 35
Градове над нормата9 от 28с повече от 35 дни над 50 µg/m³ PM10 през 2025 г.
Прах PM10 – средно за станциите25,2 µg/m³2025 г. · 2009 г.: 48,6 · норма на ЕС – 40, СЗО – 15
Фини частици PM2.515,5 µg/m³2025 г., средно за станциите · норма на ЕС – 25, от 2030 г. – 10, СЗО – 5
Азотен диоксид в София25,4 µg/m³2025 г. · норма на ЕС – 40, от 2030 г. – 20
Най-чист въздух14,6 µg/m³Враца – PM10 средно за 2025 г., 1 дни над нормата
Независими сензори552на sensor.community в България; 308 с годна стойност сега (без високата влажност)Сега
Източник: ИАОС – станциите за качество на въздуха, EEA – Air Quality Download Service, EEA – текущи измервания, sensor.community, архив
Опресняване: Всеки час
Станциите – последният измерен час (до 6 часа назад). Сензорите – средното за последните около 5 минути; при влажност над 90% или без сензор за влажност на същото място са в сиво: тогава евтините сензори SDS011 отчитат силно завишен прах. Цветовете са по праговете на европейския индекс за PM10 и PM2.5.
официалните станции на ИАОС и независимите сензори
Градовете
Източник: ИАОС – станциите за качество на въздуха, EEA – Air Quality Download Service, EEA – текущи измервания
Опресняване: Всеки час – текущите измервания; историята – веднъж на ден (ИАОС проверява данните веднъж в годината, последните месеци са непроверени)
Средно за годината за станциите в града (без Копитото и Рожен, които са извън града); година се брои при поне 75% от дните с измерване. Дните над нормата са за станцията с най-много такива дни – нормата е за всяка станция поотделно.
средно за годината, µg/m³, 2025 г.; нормата на ЕС – 40, от 2030 г. – 20, препоръката на СЗО – 15 µg/m³
- 1 Русе 34,0 +2,9
- 2 Пловдив 31,1 +0,8
- 3 Видин 30,3 +0,1
- 4 Перник 29,9 +7,0
- 5 Монтана 28,9 +0,4
- 6 Горна Оряховица 28,6 +3,5
- 7 Хасково 28,5 −0,4
- 8 София 28,3 +3,5
- 9 Девня 28,0 +2,2
- 10 Димитровград 27,2 +1,6
- 11 Велико Търново 26,8 +1,9
- 12 Пазарджик 26,8 +1,1
- 13 Сливен 26,2 +2,7
- 14 Асеновград 26,0 +0,4
- 15 Плевен 25,2 −0,4
- 16 Гълъбово 24,7 −4,4
- 17 Шумен 23,6 −0,1
- 18 Смолян 22,4 +1,8
- 19 Варна 21,8 −2,1
- 20 Кърджали 21,3 −1,0
- 21 Бургас 21,0 −2,5
- 22 Несебър 20,4 −2,1
- 23 Стара Загора 20,0 +0,1
- 24 Добрич 19,9 +1,0
- 25 Пирдоп 19,6 +2,6
- 26 Благоевград 18,2 +0,1
- 27 Ловеч 18,1 +0,6
- 28 Враца 14,6 −5,0
дни с PM10 над 50 µg/m³ средно за денонощие (най-много в станция от града); допустими са до 35 в годината, 2025 г.; нормата на ЕС – до 35 дни в годината над 50 µg/m³ (от 2030 г. – до 18 дни над 45 µg/m³)
- 1 Пловдив 66 +18
- 2 Перник 57 +30
- 3 Монтана 53 +14
- 4 Русе 52 +26
- 5 София 47 +17
- 6 Горна Оряховица 45 +21
- 7 Хасково 41 +12
- 8 Асеновград 39 +23
- 9 Видин 38 +4
- 10 Пазарджик 33 +16
- 11 Велико Търново 32 +11
- 12 Димитровград 26 +6
- 13 Сливен 25 +10
- 14 Плевен 20 +4
- 15 Шумен 15 +3
- 16 Варна 15 −4
- 17 Бургас 11 −7
- 18 Гълъбово 10 +3
- 19 Благоевград 10 +10
- 20 Кърджали 9 +2
- 21 Стара Загора 6 +1
- 22 Девня 5 +2
- 23 Смолян 5 −7
- 24 Ловеч 4 +1
- 25 Несебър 2 −7
- 26 Пирдоп 1 −3
- 27 Враца 1 −2
- 28 Добрич 1 −4
средно за годината, µg/m³, 2025 г.; нормата на ЕС – 25, от 2030 г. – 10, препоръката на СЗО – 5 µg/m³
- 1 Стара Загора 19,3 +2,3
- 2 Перник 16,5 −0,3
- 3 Велико Търново 16,3 +2,0
- 4 София 15,2 +2,5
- 5 Пловдив 15,2 −1,5
- 6 Русе 15,1 +0,4
- 7 Варна 11,2 +0,2
средно за годината, µg/m³ – главно от колите, 2025 г.; нормата на ЕС – 40, от 2030 г. – 20, препоръката на СЗО – 10 µg/m³
- 1 Пловдив 28,1 +1,4
- 2 София 25,4 −0,6
- 3 Перник 25,2 +2,4
- 4 Стара Загора 23,8 −1,3
- 5 Варна 21,4 +3,0
- 6 Горна Оряховица 20,6 +0,9
- 7 Несебър 20,2 +4,1
- 8 Русе 18,3 +0,7
- 9 Бургас 18,2 +4,1
- 10 Шумен 17,4 +2,4
- 11 Димитровград 16,1 −2,4
- 12 Девня 13,6 +3,6
- 13 Благоевград 13,6 −2,3
- 14 Плевен 13,3 −2,0
- 15 Гълъбово 7,0 +5,3
- 16 Враца 3,1 −0,7
средно за годината, µg/m³ – главно от ТЕЦ на въглища и промишлеността, 2025 г.; от 2030 г. – 20 µg/m³
- 1 Благоевград 20,1 −7,0
- 2 Бургас 20,0 +3,2
- 3 Димитровград 19,4 −0,7
- 4 Видин 18,4 +10,3
- 5 Перник 16,9 +0,8
- 6 Враца 15,8 +5,6
- 7 Стара Загора 15,7 +3,9
- 8 Пловдив 13,5 +5,0
- 9 Девня 13,2 +4,8
- 10 Русе 11,6 +3,9
- 11 София 10,7 +0,1
- 12 Варна 9,2 −1,0
- 13 Гълъбово 8,9 −1,7
- 14 Плевен 8,4 −11,4
- 15 Горна Оряховица 6,8 −0,8
- 16 Кърджали 6,0 −0,3
- 17 Сливен 5,3 0,0
- 18 Шумен 4,6 +2,0
- 19 Несебър 3,7 −0,2
През годините
Източник: ИАОС – станциите за качество на въздуха, EEA – Air Quality Download Service, EEA – текущи измервания
Опресняване: Всеки час – текущите измервания; историята – веднъж на ден (ИАОС проверява данните веднъж в годината, последните месеци са непроверени)
Средно за годината за станциите с поне 75% от дните с измерване. Станциите се сменят през годините (нови, закрити, без данни за някоя година), затова средното за станциите е ориентир, а не точно сравнение.
средно за годината, µg/m³
дни с PM10 над 50 µg/m³ средно за денонощие (най-много в станция от града); допустими са до 35 в годината
средно за годината, µg/m³
средно за годината, µg/m³ – главно от колите
средно за годината, µg/m³ – главно от ТЕЦ на въглища и промишлеността
Зимата
Източник: ИАОС – станциите за качество на въздуха, EEA – Air Quality Download Service, EEA – текущи измервания
Опресняване: Всеки час – текущите измервания; историята – веднъж на ден (ИАОС проверява данните веднъж в годината, последните месеци са непроверени)
Средно за месеца за станциите с измерване поне в 75% от дните.
прах PM10 средно за месеца, µg/m³ – през зимата отоплението с дърва и въглища и безветрието вдигат праха няколко пъти
Независимите сензори
Източник: sensor.community, архив
Опресняване: Веднъж на ден (предходният ден)
Средното за денонощие на всеки сензор SDS011 от часовете с влажност под 90% (по сензора за влажност на същото място), после медианата на сензорите в общината – устойчива на един-два повредени сензора. Ден с под 12 такива часа не се брои. Сензорите са индикативни – не се сравняват пряко с нормите, които са за официалните станции. Историята се трупа от 15.10.2026 г.
прах PM10, µg/m³ – средно за последните до 7 дни (15.10.2026 – 18.11.2026), общини с поне 3 сензора
| Община | Средно | Най-мръсният ден | Сензори |
|---|---|---|---|
| Пловдив | 23,2 | 53,4 | 20 |
| Асеновград | 18,8 | 51,3 | 4 |
| Русе | 17,4 | 44,4 | 4 |
| Перник | 12,8 | 16,2 | 4 |
| Велико Търново | 11,6 | 16,6 | 4 |
| Варна | 8,8 | 13,2 | 13 |
| Родопи | 8,5 | 13,3 | 6 |
| Ловеч | 7,7 | 9,4 | 3 |
| Елин Пелин | 7,6 | 7,7 | 4 |
| Сливен | 7,5 | 12,2 | 4 |
| София | 7,4 | 14,1 | 182 |
| Бургас | 6,2 | 10,0 | 4 |
| Сандански | 6,1 | 7,3 | 3 |
| Пазарджик | 6,1 | 7,4 | 3 |
| Стара Загора | 5,1 | 9,5 | 5 |
| Кюстендил | 4,9 | 5,4 | 4 |
| Божурище | 1,2 | 2,1 | 3 |
Станциите
Източник: ИАОС – станциите за качество на въздуха, EEA – Air Quality Download Service, EEA – текущи измервания
Опресняване: Всеки час – текущите измервания; историята – веднъж на ден (ИАОС проверява данните веднъж в годината, последните месеци са непроверени)
Средно за 2025 г. при поне 75% от дните с измерване. „Сега“ – последният измерен час.
48 автоматични станции на ИАОС; средно за 2025 г., µg/m³
| Град | Станция | От | PM10 | Дни над 50 | PM2.5 | NO₂ | SO₂ | Сега PM10 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Асеновград | Долни Воден | 2007 | 26,0 | 39 | – | – | – | – |
| Благоевград | Благоевград | 2006 | 18,2 | 10 | – | 13,6 | 20,1 | – |
| Бургас | Долно Езерово | 2001 | 24,0 | 11 | – | 20,4 | 17,7 | – |
| Бургас | Меден рудник | 2005 | 14,7 | 1 | – | 15,9 | 22,3 | – |
| Бургас | РИОСВ | 2009 | 24,2 | 8 | – | – | – | – |
| Варна | Батак | 2010 | – | – | – | – | – | – |
| Варна | СОУ „Ангел Кънчев“ | 2013 | 23,6 | 15 | 11,2 | 28,8 | 11,1 | – |
| Варна | Чайка | 2018 | 19,9 | 10 | – | 13,9 | 7,3 | – |
| Велико Търново | РИОСВ | 2008 | 26,8 | 32 | 16,3 | – | – | – |
| Видин | Видин | 2009 | – | – | – | – | – | – |
| Видин | Видин 2 | 2018 | 30,3 | 38 | – | – | 18,4 | – |
| Враца | Жп гара | 1998 | 14,6 | 1 | – | 3,1 | 15,8 | – |
| Горна Оряховица | Горна Оряховица | 2006 | 28,6 | 45 | – | 20,6 | 6,8 | – |
| Гълъбово | Гълъбово | 2005 | 24,7 | 10 | – | 7,0 | 8,9 | – |
| Девня | Изворите | 1998 | 28,0 | 5 | – | 13,6 | 13,2 | – |
| Димитровград | Раковски | 1998 | 27,2 | 26 | – | 16,1 | 19,4 | – |
| Добрич | ОУ „Хан Аспарух“ | 2013 | 19,9 | 1 | – | – | – | – |
| Кърджали | Студен кладенец | 2006 | 21,3 | 9 | – | – | 6,0 | – |
| Ловеч | Ловеч | 2009 | 18,1 | 4 | – | – | – | – |
| Монтана | РИОСВ | 2006 | 28,9 | 53 | – | – | – | – |
| Несебър | Несебър | 2009 | 20,4 | 2 | – | 20,2 | 3,7 | – |
| Пазарджик | РИОСВ | 2012 | 26,8 | 33 | – | – | – | – |
| Перник | Център | 2017 | 32,6 | 57 | – | 25,2 | 16,9 | – |
| Перник | Църква | 2005 | 27,1 | 32 | 16,5 | – | – | – |
| Перник | Шахтьор | 2000 | – | – | – | – | – | – |
| Пирдоп | Пирдоп | 2007 | 19,6 | 1 | – | – | – | – |
| Плевен | Патриарх Евтимий | 2019 | 25,2 | 20 | – | 13,3 | 8,4 | – |
| Плевен | Плевен | 2006 | – | – | – | – | – | – |
| Пловдив | Баня Старинна | 2009 | – | – | – | – | – | – |
| Пловдив | Каменица | 1999 | 28,1 | 37 | 15,2 | 20,8 | 22,0 | – |
| Пловдив | Тракия | 2017 | 34,1 | 66 | – | 35,4 | 5,0 | – |
| Русе | Възраждане | 1998 | 34,0 | 52 | 15,1 | 18,3 | 11,6 | – |
| Сливен | Сливен | 2009 | 26,2 | 25 | – | – | 5,3 | – |
| Смолян | Библиотеката | 2017 | 22,4 | 5 | – | – | – | – |
| Смолян | Рожен | 2004 | 6,8 | 0 | 4,3 | 2,7 | 7,8 | – |
| Смолян | Смолян | 2009 | – | – | – | – | – | – |
| София | Гара Яна | 2005 | 24,7 | 6 | – | – | – | – |
| София | Дружба | 1999 | 29,5 | 38 | – | 22,4 | 15,9 | – |
| София | Копитото (Витоша) | 2009 | – | – | 10,4 | 7,4 | 8,3 | – |
| София | Младост | 2017 | 26,5 | 27 | – | 26,0 | 9,7 | – |
| София | Надежда | 1998 | 30,2 | 45 | – | 24,3 | 10,5 | – |
| София | Орлов мост | 2004 | – | – | – | – | – | – |
| София | Павлово | 2009 | 28,1 | 37 | – | 28,1 | 7,7 | – |
| София | Хиподрума | 2003 | 30,9 | 47 | 15,2 | 26,1 | 9,7 | – |
| Стара Загора | Зелен клин | 2004 | 20,0 | 6 | – | 23,8 | 15,7 | – |
| Стара Загора | РИОСВ | 2006 | – | – | 19,3 | – | – | – |
| Хасково | РИОСВ | 2007 | 28,5 | 41 | – | – | – | – |
| Шумен | Шумен | 2008 | 23,6 | 15 | – | 17,4 | 4,6 | – |
Отпадъци
Колко боклук изхвърляме, колко от него рециклираме и колко отива на депо – спрямо Европа, по области и колко плащаме за сметоизвозването.
Битови отпадъци на човек496 кг2024 г. · 14-то място от 26 в ЕС · ЕС: 513
Рециклирани битови отпадъци21,8%2024 г. · 23-то място от 26 в ЕС · ЕС: 49,4% · целта за 2025 г. е 55%
На депо, на човек213 кг2024 г. · 9-то място от 26 в ЕС · ЕС: 106 · целта за 2035 г. е до 10% от отпадъците
Рециклирани опаковки58,3%2022 г. · 21-во място от 27 в ЕС · ЕС: 65,3% · целта за 2025 г. е 65%
Най-много боклук на човек692 кгобласт Перник (2024 г.) · най-малко: Кюстендил – 276 кг
Такса битови отпадъци431 млн. €2024 г., всички общини · разходите им за отпадъци: 388 млн. €
Депа и инсталации за битови отпадъци752024 г. · остават 13,9 млн. м³ свободен капацитет
Битови отпадъци общо3,19 млн. т2024 г. по НСИ · 22% направо на депоЗащо данните са до 2024 г. Общините отчитат годината пред НСИ в началото на следващата, а НСИ ги публикува след проверка – данните за 2024 г. излязоха на 17.02.2026 г., тези за 2025 г. се очакват в началото на 2027 г. Евростат публикува до 18 месеца след края на годината, а за опаковките – с още година закъснение. Новите години се появяват тук сами. Липсват София (столица) – НСИ не публикува данните за нея, защото са поверителни (виж „По области“).
Къде отива боклукът
Източник: Евростат, env_wasmun
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ и Евростат обновяват тези данни веднъж в годината
Битовите отпадъци – от домакинствата и сходните им от магазини, офиси и училища. Сборът на депонираните, рециклираните и изгорените е по-малък от образуваните: при предварителното третиране (сортиране, сушене) част от теглото се губи, а част от отпадъците не са отчетени. Срив на депонираните през 2021 г. е в данните на Евростат.
битови отпадъци в България, кг на човек годишно
Колко боклук изхвърляме
Източник: Евростат, env_wasmun
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Битовите отпадъци – от домакинствата и сходните им от магазини, офиси и училища, кг на човек годишно. Целта на ЕС е до 2035 г. на депо да отиват най-много 10% от тях. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Австрия 775 −7
- 2 Дания 758 −1
- 3 Люксембург 730 +12
- 4 Норвегия 721 −3
- 5 Белгия 699 +11
- 6 Кипър 686 +25
- 7 Швейцария 670 −8
- 8 Малта 622 +19
- 9 Германия 616 +3
- 10 Черна гора 585 +15
- 11 Чехия 584 +46
- 12 Ирландия 576 −14
- 13 Исландия 561 −19
- 14 Гърция 533 +9
- 15 Словения 526 +9
- ЕС-27 513 +3
- 16 Франция 501 −25
- 17 Италия 500 +11
- 18 България 496 +6
- 19 Португалия 492 +10
- 20 Словакия 489 +17
- 21 Хърватия 486 +11
- 22 Нидерландия 473 +8
- 23 Латвия 462 +25
- 24 Литва 462 +16
- 25 Финландия 457 −11
- 26 Испания 456 −8
- 27 Швеция 427 +35
- 28 Унгария 414 −15
- 29 Турция 402 +22
- 30 Полша 387 +20
- 31 Естония 375 +2
- 32 Босна и Херцеговина 329 −17
- 33 Косово 267 −10
- 1 Черна гора 556 +20
- 2 Кипър 456 +50
- 3 Малта 448 +4
- 4 Гърция 428 +6
- 5 Босна и Херцеговина 269 +5
- 6 Косово 267 −1
- 7 Португалия 255 −18
- 8 Хърватия 247 +1
- 9 Чехия 244 +16
- 10 Унгария 220 −13
- 11 Испания 216 −1
- 12 България 213 −4
- 13 Словакия 186 +3
- 14 Латвия 142
- 15 Полша 116 +5
- ЕС-27 106
- 16 Франция 93 −19
- 17 Ирландия 88 +3
- 18 Италия 75 −3
- 19 Исландия 58 −104
- 20 Словения 54 +5
- 21 Естония 48 +46
- 22 Литва 26 −9
- 23 Люксембург 22 +1
- 24 Австрия 20 +6
- 25 Норвегия 20 −19
- 26 Дания 15 +1
- 27 Нидерландия 7 0
- 28 Германия 3 −3
- 29 Швеция 3 −1
- 30 Финландия 2 0
- 31 Белгия 1 0
- 32 Швейцария 0 0
Рециклиране
Източник: Евростат, cei_wm011, Евростат, env_waspac
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Битовите отпадъци – рециклирани и компостирани като дял от образуваните; целите на ЕС са 55% за 2025 г., 60% за 2030 г. и 65% за 2035 г. Опаковките – по по-строгия метод за целите от 2025 г. (рециклираното тегло след сортирането): общо 65%, пластмаса – 50%. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Германия 69,0% +0,3
- 2 Словения 62,4% +2,6
- 3 Австрия 60,7% −2,1
- 4 Нидерландия 58,0% +0,1
- 5 Белгия 56,6% +0,8
- 6 Люксембург 56,5% 0,0
- 7 Латвия 52,7% +2,1
- 8 Литва 52,5% +3,2
- 9 Италия 52,3% +1,5
- 10 Швейцария 51,8% −0,2
- 11 Словакия 50,7% +0,4
- ЕС-27 49,4% +1,5
- 12 Финландия 47,9% +3,1
- 13 Норвегия 46,9% +5,2
- 14 Дания 46,2% −0,4
- 15 Швеция 46,1% +6,7
- 16 Франция 45,5% +5,2
- 17 Исландия 44,7% +13,0
- 18 Чехия 44,4% +0,9
- 19 Ирландия 43,1% +1,2
- 20 Испания 42,5% −0,8
- 21 Хърватия 36,7% +0,7
- 22 Естония 36,4% −1,5
- 23 Унгария 33,6% +0,2
- 24 Португалия 32,9% +2,3
- 25 Полша 31,1% +3,5
- 26 България 21,8% +5,1
- 27 Гърция 17,5% +0,1
- 28 Малта 16,9% −0,5
- 29 Кипър 15,8% 0,0
- 30 Черна гора 3,6% −0,1
- 31 Босна и Херцеговина 1,1% +0,1
- 32 Косово 0,0% −3,5
Място на България в ЕС: 2021: 20-то · 2022: 21-во (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Белгия 80,4% 0,0
- 2 Нидерландия 75,2% −1,6
- 3 Естония 73,0% +2,6
- 4 Лихтенщайн 71,8% −0,4
- 5 Чехия 70,8% +1,7
- 6 Италия 70,8% −0,9
- 7 Словакия 70,2% −1,6
- 8 Кипър 69,5% +10,8
- 9 Испания 69,1% +2,7
- 10 Германия 68,3% +0,6
- 11 Франция 67,5% +5,1
- 12 Швеция 66,3% +6,7
- 13 Австрия 66,2% +0,6
- ЕС-27 65,3% +1,4
- 14 Дания 64,4% +1,7
- 15 Полша 64,0% +6,3
- 16 Словения 62,6% +7,4
- 17 Норвегия 62,6% +5,7
- 18 Ирландия 61,7% +2,4
- 19 Португалия 61,1% −2,0
- 20 Латвия 60,8% −0,2
- 21 Финландия 60,2% −0,4
- 22 Люксембург 59,2% −1,3
- 23 България 58,3% +0,4
- 24 Литва 58,3% −2,4
- 25 Хърватия 52,4% +0,7
- 26 Исландия 45,9% −7,4
- 27 Гърция 43,4% −10,7
- 28 Унгария 42,9% −1,9
- 29 Румъния 37,3% −1,0
- 30 Малта 30,8% −6,0
Място на България в ЕС: 2021: 7-мо · 2022: 14-то (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Белгия 53,0% +4,9
- 2 Словакия 52,7% −0,6
- 3 Словения 50,9% +0,9
- 4 Германия 50,3% +2,7
- 5 Латвия 47,3% +5,7
- 6 Чехия 47,2% +2,1
- 7 Италия 46,7% −1,0
- 8 Полша 46,3% +1,9
- 9 Нидерландия 45,7% −3,2
- 10 Естония 44,3% +1,8
- 11 Литва 44,1% −0,7
- 12 Испания 41,2% −2,9
- ЕС-27 40,5% +0,8
- 13 Люксембург 40,4% −0,5
- 14 България 39,5% −7,6
- 15 Кипър 39,1% +1,2
- 16 Португалия 37,3% −0,8
- 17 Хърватия 34,9% +0,5
- 18 Румъния 32,4% +0,8
- 19 Ирландия 32,1% +4,2
- 20 Гърция 31,8% −6,0
- 21 Лихтенщайн 30,8% −0,6
- 22 Финландия 30,7% +1,5
- 23 Швеция 28,3% +4,5
- 24 Норвегия 28,0% −0,3
- 25 Унгария 27,6% +0,3
- 26 Франция 25,4% +1,7
- 27 Австрия 25,4% −0,5
- 28 Дания 24,5% +8,5
- 29 Исландия 21,5% −6,1
- 30 Малта 13,8% −1,6
По области
Източник: НСИ – битови отпадъци, НСИ – такси и разходи за битови отпадъци
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ и Евростат обновяват тези данни веднъж в годината
НСИ, по данните от общините. НСИ не дава данни за област, когато са поверителни (столицата за всички показатели, други области – за някои) – те са в сиво. Отпадъците на човек са на обслужваното от сметосъбиране население. Предадените за предварително третиране (сортиране, компостиране, изгаряне) не са нито на депо, нито за рециклиране – оттам част също отива на депо.
Защо липсват някои области. НСИ не публикува стойност за област, когато тя е поверителна по Закона за статистиката – когато от нея могат да се разберат данните на един-единствен отчитащ се (например едно предприятие, което третира отпадъците на областта). Затова София (столица) липсва при всички показатели, а някои други области – при отделни показатели. Сборът за страната ги включва.
кг битови отпадъци на човек от обслужваното население, 2024 г. – средно за страната 496
Липсват: Благоевград, София (столица) – в сиво на картата.
- 1 Перник 692
- 2 Добрич 598
- 3 Бургас 579
- 4 Пловдив 565
- 5 Варна 549
- 6 Русе 548
- 7 София 536
- 8 Сливен 533
- 9 Разград 524
- 10 Пазарджик 520
- 11 Велико Търново 482
- 12 Стара Загора 473
- 13 Силистра 467
- 14 Плевен 461
- 15 Габрово 458
- 16 Ямбол 448
- 17 Шумен 442
- 18 Видин 432
- 19 Ловеч 414
- 20 Монтана 414
- 21 Смолян 406
- 22 Хасково 395
- 23 Враца 360
- 24 Търговище 333
- 25 Кърджали 284
- 26 Кюстендил 276
% от битовите отпадъци отиват на депо без третиране, 2024 г. – средно за страната 22%
Липсват: Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Кюстендил, Пазарджик, Перник, София (столица), Хасково – в сиво на картата.
- 1 Кърджали 88%
- 2 Разград 87%
- 3 Ловеч 84%
- 4 София 83%
- 5 Силистра 78%
- 6 Видин 71%
- 7 Стара Загора 48%
- 8 Враца 44%
- 9 Благоевград 33%
- 10 Пловдив 33%
- 11 Смолян 31%
- 12 Сливен 30%
- 13 Русе 23%
- 14 Търговище 18%
- 15 Плевен 17%
- 16 Бургас 12%
- 17 Монтана 9%
- 18 Ямбол 7%
- 19 Шумен 5%
% от битовите отпадъци са предадени за рециклиране (разделно събраните), 2024 г. – средно за страната 8,8%
Липсват: Кюстендил, Перник, Сливен, София (столица), Търговище, Шумен, Ямбол – в сиво на картата.
- 1 Видин 25,3%
- 2 Монтана 19,9%
- 3 Враца 12,8%
- 4 Габрово 12,4%
- 5 Велико Търново 12,3%
- 6 Пловдив 11,7%
- 7 Пазарджик 11,0%
- 8 Варна 9,2%
- 9 Стара Загора 9,0%
- 10 Добрич 8,7%
- 11 Благоевград 7,9%
- 12 Хасково 7,7%
- 13 Русе 7,0%
- 14 Разград 6,3%
- 15 София 5,8%
- 16 Бургас 5,7%
- 17 Смолян 5,6%
- 18 Плевен 4,9%
- 19 Кърджали 4,2%
- 20 Силистра 3,8%
- 21 Ловеч 3,4%
Таксата смет
Източник: НСИ – такси и разходи за битови отпадъци
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ и Евростат обновяват тези данни веднъж в годината
Сборът за всички общини, хил. евро (до 2025 г. – левовете, превърнати в евро). Разходите са по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси: събиране и извозване, депа и третиране, чистота на обществените места.
всички общини, млн. € годишно – таксата е 80% повече от 2010 г.; през 2024 г. е 31% от приходите от местни данъци и такси
Шум
Колко хора ги безпокои шумът от улицата и от съседите – в градовете и селата и спрямо Европа.
Безпокои ги шумът8,7%2023 г. · ЕС: 18,1% · 25-то място от 27 в ЕС
В големите градове13,0%2023 г. · ЕС: 24,2%
В малките градове6,9%2023 г. · ЕС: 16,9%
В селата4,1%2023 г. · ЕС: 10,5%Какво показват числата. Това е анкета, не измерване: дял от хората, които казват, че ги безпокои шум от съседите или от улицата – трафик, заведения, строежи, промишленост. От 2021 г. Евростат задава въпроса веднъж на три години – след 2023 г. следващите данни са за 2026 г. Измерен шум за цялата страна няма – само стратегическите карти за шума на големите градове, правени веднъж на пет години.
Спрямо Европа
Източник: Евростат, ilc_mddw01
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Анкетата EU-SILC: дял от населението, което живее в домакинство, което смята, че го безпокои шум от съседите или от улицата (трафик, бизнес, промишленост). Под прага на бедност – с доход под 60% от медианния в страната. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Малта 31,3% +0,5
- 2 Люксембург 30,2% +10,5
- 3 Португалия 28,7% +3,6
- 4 Нидерландия 28,2% +2,7
- 5 Германия 25,2% +3,6
- 6 Испания 23,6% +1,7
- 7 Финландия 23,0% +8,9
- 8 Гърция 21,2% +1,1
- 9 Франция 21,1% +0,4
- 10 Австрия 20,0% +3,2
- 11 Румъния 19,5% +3,4
- 12 Кипър 18,8% +4,5
- ЕС-27 18,1% +0,5
- 13 Швейцария 17,1% −0,9
- 14 Турция 16,5% +0,8
- 15 Дания 15,6% −2,6
- 16 Чехия 15,5% +2,2
- 17 Белгия 14,3% −0,2
- 18 Словения 13,9% −1,1
- 19 Норвегия 13,8% +1,0
- 20 Латвия 12,4% −0,1
- 21 Италия 11,2% −3,1
- 22 Сърбия 11,2% +1,5
- 23 Ирландия 10,9% +0,9
- 24 Швеция 10,7% −6,6
- 25 Литва 10,1% −4,6
- 26 Унгария 10,1% +0,7
- 27 Естония 9,6% +1,6
- 28 Полша 9,3%
- 29 България 8,7% −0,1
- 30 Словакия 8,6% −1,3
- 31 Хърватия 6,7% −1,4
- 32 Черна гора 5,2% −3,3
- 33 Северна Македония 5,1% −2,4
- 34 Албания 2,4% −0,6
- 1 Нидерландия 38,6% +1,3
- 2 Финландия 35,4% +16,0
- 3 Португалия 34,0% +1,7
- 4 Люксембург 31,1% +7,8
- 5 Гърция 27,6% +8,3
- 6 Франция 27,0% −6,1
- 7 Малта 27,0% −1,4
- 8 Германия 26,7% +0,7
- 9 Испания 26,2% +1,6
- 10 Дания 22,2% −5,6
- ЕС-27 20,9% −0,4
- 11 Австрия 20,3% +3,8
- 12 Белгия 20,0% +1,1
- 13 Швейцария 19,3% −0,5
- 14 Норвегия 18,9% −2,8
- 15 Румъния 18,3% +3,1
- 16 Кипър 18,0% +4,0
- 17 Словакия 17,6% +7,2
- 18 Чехия 16,3% +1,6
- 19 Словения 16,2% +0,6
- 20 Ирландия 15,0% −1,8
- 21 Турция 14,5% +1,9
- 22 Швеция 13,8% −5,8
- 23 Италия 12,3% −3,0
- 24 България 12,0% +1,7
- 25 Латвия 10,8% −3,7
- 26 Унгария 10,8% −6,1
- 27 Сърбия 9,7% +2,3
- 28 Литва 9,5% −4,8
- 29 Естония 8,6% +2,5
- 30 Полша 8,4%
- 31 Северна Македония 8,2% +0,6
- 32 Хърватия 6,1% −0,4
- 33 Черна гора 3,9% −7,8
- 34 Албания 2,2% −0,7
В града и на село
Източник: Евростат, ilc_mddw04
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Степента на урбанизация по Евростат: градове – гъсто населени райони; малки градове и предградия – средно гъсто; села – слабо населени райони.
% от хората в България, които ги безпокои шумът, по вид населено място – в ЕС през 2023 г.: градове 24,2%, малки градове и предградия 16,9%, села 10,5%
Язовири
Колко вода има в 52-та комплексни и значими язовира – за пиене, напояване и ток, всеки работен ден по данните на МОСВ.
Вода в язовирите63,7%4 164,1 млн. м³ на 20.11.2026 г. · −0,01 пр.п. за ден
Питейна вода78,0%12 язовира · 74,2% от полезния обем
Резервни за питейна вода47,7%Калин, Карагьол, Огняново, Порой, Ахелой
Напояване50,1%17 язовира · 44,4% от полезния обем
Енергетика67,3%18 язовира · 61,7% от полезния обем
Най-празен: Домлян18,9%след него: Пясъчник – 22,5%, Рабиша – 23,0%
Пълнят се / източват се24 ↑ · 20 ↓5 без промяна · 2 преливат (Панчарево, Пчелина)
Искър – водата на София77,6%508,6 от 655,3 млн. м³ · приток 16,4, разход 7,2 m³/sВсеки язовир
Източник: МОСВ – ежедневен бюлетин за състоянието на водите
Опресняване: Всеки работен ден – бюлетинът е към 8 ч. сутринта
Наличният обем е % от общия обем на язовира. Мъртвият обем (щрихованото в лентата) е под най-ниския изпускател и не може да се ползва – затова при почти празен язовир полезната вода свършва по-рано. Притокът и разходът са средни за денонощието, m³ в секунда. За Белмекен – Чаира и Голям Беглик – Широка поляна бюлетинът дава общ приток и разход. Предназначението е основното – както ги групира бюлетинът.
% от общия обем на 20.11.2026 г. (бюлетин № 1680) – от най-празния до най-пълния
- ДомлянИзточнобеломорски · напояване 18,9% 4,9 / 26,1 0,92 → 0,03 ↑
- ПясъчникИзточнобеломорски · напояване 22,5% 46,4 / 206,5 0,85 → 0,18 ↑
- РабишаДунавски · напояване 23,0% 9,9 / 43,2 0,00 → 0,01 ↓
- Бели ЛомДунавски · напояване 25,4% 6,5 / 25,5 0,08 → 0,08 ~
- ПоройЧерноморски · резервен за питейна вода 26,3% 11,6 / 44,2 0,04 → 0,00 ↑
- ТополницаИзточнобеломорски · напояване 31,0% 42,5 / 137,1 2,9 → 0,58 ↑
- Горни ДъбникДунавски · напояване 38,8% 50,4 / 130,0 1,9 → 0,53 ↑
- ОгостаДунавски · напояване 39,0% 197,6 / 506,0 8,8 → 4,3 ↑
- КарагьолЗападнобеломорски · резервен за питейна вода 44,2% 1,0 / 2,3 няма данни ↑
- Тошков ЧаркИзточнобеломорски · енергетика 44,4% 0,8 / 1,8 0,33 → 0,00 ↑
- КопринкаИзточнобеломорски · енергетика 45,4% 64,6 / 142,2 4,0 → 1,0 ↑
- Широка полянаИзточнобеломорски · енергетика 49,1% 11,8 / 24,0 1,4 → 2,0* ↓
- ДяковоЗападнобеломорски · питейна вода 49,4% 17,5 / 35,4 0,23 → 0,23 ~
- КулаДунавски · напояване 51,8% 10,5 / 20,3 0,01 → 0,05 ↓
- БегликаИзточнобеломорски · енергетика 54,9% 0,9 / 1,6 0,08 → 0,00 ↑
- ТракиецИзточнобеломорски · напояване 56,7% 64,7 / 114,0 0,12 → 1,4 ↓
- СопотДунавски · напояване 57,1% 34,8 / 60,9 0,81 → 0,27 ↑
- Студен кладенецИзточнобеломорски · енергетика 58,3% 225,9 / 387,8 25,8 → 30,2 ↓
- СъединениеЧерноморски · напояване 61,2% 7,8 / 12,8 0,09 → 0,09 ~
- ОгняновоДунавски · резервен за питейна вода 62,4% 19,7 / 31,6 0,55 → 0,14 ↑
- ЧаираИзточнобеломорски · енергетика 63,3% 3,5 / 5,5 5,7 → 5,6* ↑
- ЖребчевоИзточнобеломорски · напояване 64,5% 258,0 / 400,0 5,5 → 1,8 ↑
- СтуденаЗападнобеломорски · питейна вода 66,0% 16,6 / 25,2 1,1 → 0,66 ↑
- ЯстребиноДунавски · напояване 66,3% 41,3 / 62,3 0,13 → 0,13 ~
- Георги Трайков (Цонево)Черноморски · напояване 67,2% 221,8 / 330,0 0,21 → 1,9 ↓
- БелмекенИзточнобеломорски · енергетика 68,7% 98,9 / 144,0 5,7 → 5,6* ~
- БатакИзточнобеломорски · енергетика 68,8% 213,4 / 310,3 2,4 → 5,6 ↓
- ВъчаИзточнобеломорски · енергетика 69,5% 157,1 / 226,1 11,0 → 6,4 ↑
- Александър СтамболийскиДунавски · енергетика 69,7% 143,2 / 205,6 3,3 → 12,1 ↓
- ДоспатЗападнобеломорски · енергетика 70,0% 314,6 / 449,2 3,5 → 5,7 ↓
- Цанков камъкИзточнобеломорски · енергетика 71,0% 78,6 / 110,7 6,7 → 9,6 ↓
- КърджалиИзточнобеломорски · енергетика 71,2% 353,9 / 497,2 7,4 → 21,1 ↓
- Среченска бараДунавски · питейна вода 71,4% 11,1 / 15,5 2,2 → 0,61 ↑
- Голям БегликИзточнобеломорски · енергетика 71,7% 44,5 / 62,1 1,4 → 2,0* ↑
- ИвайловградИзточнобеломорски · енергетика 71,7% 112,4 / 156,7 30,3 → 35,7 ↓
- Бели ИскърДунавски · питейна вода 72,1% 10,9 / 15,1 13,2 → 5,6 ↑
- Ясна полянаЧерноморски · питейна вода 73,1% 23,6 / 32,3 0,28 → 0,44 ↓
- ТичаЧерноморски · питейна вода 76,7% 239,2 / 311,8 0,18 → 1,4 ↓
- Малко ШарковоИзточнобеломорски · напояване 77,2% 34,7 / 45,0 0,42 → 0,08 ↑
- ИскърДунавски · питейна вода 77,6% 508,6 / 655,3 16,4 → 7,2 ↑
- АсеновецИзточнобеломорски · питейна вода 79,3% 22,4 / 28,2 0,10 → 0,57 ↓
- КамчияЧерноморски · питейна вода 80,8% 188,6 / 233,6 0,85 → 2,6 ↓
- ПанчаревоДунавски · напояване 83,8% 5,4 / 6,5 5,3 → 6,0 ≈
- Розов кладенецИзточнобеломорски · енергетика 85,2% 17,4 / 20,4 няма данни ↓
- АхелойЧерноморски · резервен за питейна вода 85,8% 9,9 / 11,5 0,05 → 0,04 ↑
- ЙовковциДунавски · питейна вода 86,8% 80,0 / 92,2 0,11 → 1,0 ↓
- Христо СмирненскиДунавски · питейна вода 87,4% 24,2 / 27,7 0,51 → 0,36 ↑
- КричимИзточнобеломорски · енергетика 95,6% 19,4 / 20,3 6,3 → 7,2 ↓
- БоровицаИзточнобеломорски · питейна вода 96,3% 26,3 / 27,3 0,15 → 0,26 ↓
- ПчелинаЗападнобеломорски · напояване 99,5% 54,0 / 54,2 4,8 → 4,3 ≈
- КалинЗападнобеломорски · резервен за питейна вода 99,6% 1,0 / 1,0 няма данни ↑
- КокалянеДунавски · енергетика няма данни в бюлетина
- ДяковоЗападнобеломорски · питейна вода 49,4% 17,5 / 35,4 0,23 → 0,23 ~
- СтуденаЗападнобеломорски · питейна вода 66,0% 16,6 / 25,2 1,1 → 0,66 ↑
- Среченска бараДунавски · питейна вода 71,4% 11,1 / 15,5 2,2 → 0,61 ↑
- Бели ИскърДунавски · питейна вода 72,1% 10,9 / 15,1 13,2 → 5,6 ↑
- Ясна полянаЧерноморски · питейна вода 73,1% 23,6 / 32,3 0,28 → 0,44 ↓
- ТичаЧерноморски · питейна вода 76,7% 239,2 / 311,8 0,18 → 1,4 ↓
- ИскърДунавски · питейна вода 77,6% 508,6 / 655,3 16,4 → 7,2 ↑
- АсеновецИзточнобеломорски · питейна вода 79,3% 22,4 / 28,2 0,10 → 0,57 ↓
- КамчияЧерноморски · питейна вода 80,8% 188,6 / 233,6 0,85 → 2,6 ↓
- ЙовковциДунавски · питейна вода 86,8% 80,0 / 92,2 0,11 → 1,0 ↓
- Христо СмирненскиДунавски · питейна вода 87,4% 24,2 / 27,7 0,51 → 0,36 ↑
- БоровицаИзточнобеломорски · питейна вода 96,3% 26,3 / 27,3 0,15 → 0,26 ↓
- ПоройЧерноморски · резервен за питейна вода 26,3% 11,6 / 44,2 0,04 → 0,00 ↑
- КарагьолЗападнобеломорски · резервен за питейна вода 44,2% 1,0 / 2,3 няма данни ↑
- ОгняновоДунавски · резервен за питейна вода 62,4% 19,7 / 31,6 0,55 → 0,14 ↑
- АхелойЧерноморски · резервен за питейна вода 85,8% 9,9 / 11,5 0,05 → 0,04 ↑
- КалинЗападнобеломорски · резервен за питейна вода 99,6% 1,0 / 1,0 няма данни ↑
- ДомлянИзточнобеломорски · напояване 18,9% 4,9 / 26,1 0,92 → 0,03 ↑
- ПясъчникИзточнобеломорски · напояване 22,5% 46,4 / 206,5 0,85 → 0,18 ↑
- РабишаДунавски · напояване 23,0% 9,9 / 43,2 0,00 → 0,01 ↓
- Бели ЛомДунавски · напояване 25,4% 6,5 / 25,5 0,08 → 0,08 ~
- ТополницаИзточнобеломорски · напояване 31,0% 42,5 / 137,1 2,9 → 0,58 ↑
- Горни ДъбникДунавски · напояване 38,8% 50,4 / 130,0 1,9 → 0,53 ↑
- ОгостаДунавски · напояване 39,0% 197,6 / 506,0 8,8 → 4,3 ↑
- КулаДунавски · напояване 51,8% 10,5 / 20,3 0,01 → 0,05 ↓
- ТракиецИзточнобеломорски · напояване 56,7% 64,7 / 114,0 0,12 → 1,4 ↓
- СопотДунавски · напояване 57,1% 34,8 / 60,9 0,81 → 0,27 ↑
- СъединениеЧерноморски · напояване 61,2% 7,8 / 12,8 0,09 → 0,09 ~
- ЖребчевоИзточнобеломорски · напояване 64,5% 258,0 / 400,0 5,5 → 1,8 ↑
- ЯстребиноДунавски · напояване 66,3% 41,3 / 62,3 0,13 → 0,13 ~
- Георги Трайков (Цонево)Черноморски · напояване 67,2% 221,8 / 330,0 0,21 → 1,9 ↓
- Малко ШарковоИзточнобеломорски · напояване 77,2% 34,7 / 45,0 0,42 → 0,08 ↑
- ПанчаревоДунавски · напояване 83,8% 5,4 / 6,5 5,3 → 6,0 ≈
- ПчелинаЗападнобеломорски · напояване 99,5% 54,0 / 54,2 4,8 → 4,3 ≈
- Тошков ЧаркИзточнобеломорски · енергетика 44,4% 0,8 / 1,8 0,33 → 0,00 ↑
- КопринкаИзточнобеломорски · енергетика 45,4% 64,6 / 142,2 4,0 → 1,0 ↑
- Широка полянаИзточнобеломорски · енергетика 49,1% 11,8 / 24,0 1,4 → 2,0* ↓
- БегликаИзточнобеломорски · енергетика 54,9% 0,9 / 1,6 0,08 → 0,00 ↑
- Студен кладенецИзточнобеломорски · енергетика 58,3% 225,9 / 387,8 25,8 → 30,2 ↓
- ЧаираИзточнобеломорски · енергетика 63,3% 3,5 / 5,5 5,7 → 5,6* ↑
- БелмекенИзточнобеломорски · енергетика 68,7% 98,9 / 144,0 5,7 → 5,6* ~
- БатакИзточнобеломорски · енергетика 68,8% 213,4 / 310,3 2,4 → 5,6 ↓
- ВъчаИзточнобеломорски · енергетика 69,5% 157,1 / 226,1 11,0 → 6,4 ↑
- Александър СтамболийскиДунавски · енергетика 69,7% 143,2 / 205,6 3,3 → 12,1 ↓
- ДоспатЗападнобеломорски · енергетика 70,0% 314,6 / 449,2 3,5 → 5,7 ↓
- Цанков камъкИзточнобеломорски · енергетика 71,0% 78,6 / 110,7 6,7 → 9,6 ↓
- КърджалиИзточнобеломорски · енергетика 71,2% 353,9 / 497,2 7,4 → 21,1 ↓
- Голям БегликИзточнобеломорски · енергетика 71,7% 44,5 / 62,1 1,4 → 2,0* ↑
- ИвайловградИзточнобеломорски · енергетика 71,7% 112,4 / 156,7 30,3 → 35,7 ↓
- Розов кладенецИзточнобеломорски · енергетика 85,2% 17,4 / 20,4 няма данни ↓
- КричимИзточнобеломорски · енергетика 95,6% 19,4 / 20,3 6,3 → 7,2 ↓
- КокалянеДунавски · енергетика няма данни в бюлетина
Панчарево прелива. Съгласно предоставената справка от НС ЕАД язовир „Панчарево“ прелива с 5,48 м3/ сек. Постъпващият приток в язовира на 20.11.2026 г, е 5,341 м3/ сек. Размерът на дневния разход и прелялото количество се равняват на 6,049 м3/ сек. Наличният обем в язовира е 5,41 млн. м3, което представлява 83,75% от общия му обем.
Пчелина прелива. Съгласно предоставената справка от НС ЕАД язовир „Пчелина“ прелива с 4,211 м3/ сек. Постъпващият приток в язовира на 20.11.2026 г, е 4,838 м3/ сек. Размерът на дневния разход и прелялото количество се равняват на 4,259 м3/ сек. Наличният обем в язовира е 53,95 млн. м3, което представлява 99,54% от общия му обем.
* общо за каскадата (Белмекен – Чаира, Голям Беглик – Широка поляна)
Язовирите на картата
Източник: МОСВ – ежедневен бюлетин за състоянието на водите, Места: OpenStreetMap
Опресняване: Всеки работен ден – бюлетинът е към 8 ч. сутринта
Кръгът е толкова голям, колкото е общият обем на язовира; цветът е колко е пълен. Посочете кръг за подробности.
колко е пълен всеки язовир на 20.11.2026 г. – кръгът е по общия обем
Как се менят
Източник: МОСВ – ежедневен бюлетин за състоянието на водите
Опресняване: Всеки работен ден – бюлетинът е към 8 ч. сутринта
Общо и по основно предназначение, % от общия обем. Графиката е от 07.10.2026 г. и расте с всеки нов бюлетин. Общият процент е смятан от таблицата на бюлетина – в изречението над нея понякога е останал от предишния ден.
% от общия обем, по бюлетините на МОСВ от 07.10.2026 г.
Реки
Колко вода носят реките – всеки ден от хидрометричните станции на НИМХ, сравнено със средното за всяка станция.
Реките днес44%от средния отток – медианата на 65 станции на 20.11.2026 г.
Маловодни11 станциис под 25% от средния си отток · най-ниско: Бистрица (Соволян.) – Гърляно – 5%
Над средното11 станциинай-високо: Искър – Бели Искър – 399% (28 m³/s)
Нивото за денонощие33 ↑ · 12 ↓23 без промяна или без данни
Марица – най-голямата ни река49 m³/sпри Свиленград · 44% от средните 110 m³/s
Искър37 m³/sпри Роман · 74% от средните 50 m³/s
Струма38 m³/sпри Марино поле · 64% от средните 59 m³/s
Най-пълноводно от 10.08.202604.11.2026медианата е 94% от средния отток; най-ниската – 18%Станциите на картата
Източник: НИМХ – оперативна информация за речния отток, Места: OpenStreetMap
Опресняване: Веднъж на ден – данните са към 8 ч. сутринта
Цветът е оттокът като % от средния многогодишен отток на станцията; кръгът е толкова голям, колкото е средният отток. Средният отток е за цялата година – есента реките обикновено са по-ниски, а пролетта (снеготопенето) – по-високи. Мястото на някои станции (местности) е ориентировъчно. Посочете кръг за подробности; щракнете, за да видите графиката на станцията.
оттокът на 20.11.2026 г. като % от средния за станцията
Всяка станция
Източник: НИМХ – оперативна информация за речния отток
Опресняване: Веднъж на ден – данните са към 8 ч. сутринта
Оттокът е в кубични метра в секунда за 8 ч. сутринта; лентата е % от средния многогодишен отток на станцията (до 200%). Нивото е спрямо нулата на водомера на станцията, а промяната му – за последното денонощие. Под язовирите (Въча при Девин, Арда, Искър под „Искър“) оттокът зависи от това колко вода пускат ВЕЦ-овете. Данните са оперативни и неверифицирани.
отток на 20.11.2026 г. по басейни – от най-маловодната до най-пълноводната
Дунавски басейн
- ВитКрушовица 17% 1,5 m³/s↑
- Голяма рекаСтражица 19% 0,36 m³/s
- ОсъмИзгрев 24% 2,7 m³/s↑
- ВитТърнене 28% 3,3 m³/s↑
- ЯнтраКаранци 29% 12 m³/s↑
- Бистрица(Мусаленска)лет. Боровец 32% 0,14 m³/s
- ЯнтраВ.Търново 37% 4,3 m³/s↑
- Черни ЛомШироково 38% 1,3 m³/s
- ДжулюницаДжулюница 41% 2,9 m³/s↑
- Русенски ЛомБожичен 53% 2,9 m³/s↓
- ОсъмЛовеч 56% 5,5 m³/s↑
- ОсъмТроян 61% 3,7 m³/s↑
- ИскърРоман 74% 37 m³/s↑
- ИскърНови Искър 75% 16 m³/s↓
- ИскърОреховица 79% 37 m³/s↑
- РосицаСевлиево 81% 6,9 m³/s↑
- Вит (Бели Вит)Тетевен 95% 4,4 m³/s↓
- ПалакарияРельово 96% 1,3 m³/s↑
- ОгостаКобиляк 102% 17 m³/s↑
- Черни ВитЧерни Вит 113% 3,0 m³/s↓
- ОгостаМизия 115% 21 m³/s↑
- Малки ИскърСводе 155% 14 m³/s↑
- ЛомВасилковци 271% 13 m³/s↑
- ИскърБели Искър 399% 28 m³/s↑
- ЯнтраГаброво няма данни
Черноморски басейн
- Факийска рекаЗидарово 8% 0,32 m³/s
- Луда КамчияБероново 12% 0,58 m³/s↑
- Провадийска рекаПровадия 20% 0,13 m³/s
- РопотамоВеселие 25% 0,35 m³/s↓
- ВранаНадарево 34% 1,0 m³/s↓
- Провадийска рекагара Синдел 35% 0,53 m³/s
- КамчияГроздьово 36% 5,6 m³/s
- Айтоска рекаКамено 43% 0,29 m³/s↑
- Голяма КамчияВелики Преслав няма данни
Източнобеломорски басейн
- ВърбицаДжебел 16% 2,3 m³/s
- канал "Пашаарк"Пазарджик 18% 0,19 m³/s↓
- МарицаРадуил 20% 0,06 m³/s↓
- ТунджаПавел баня 29% 0,80 m³/s↑
- СазлийкаГълъбово 35% 4,1 m³/s↓
- МарицаХарманли 36% 36 m³/s↓
- ТунджаЕлхово 36% 5,6 m³/s↑
- Чепинска рекаВелинград 38% 0,56 m³/s
- АрдаРудозем 38% 1,5 m³/s↓
- ТополницаПоибрене 39% 2,3 m³/s↑
- Чепеларска рекаБачково 41% 3,5 m³/s
- МарицаБелово 43% 2,7 m³/s↑
- ВъчаДевин - м.Забрал 44% 4,3 m³/s
- МарицаСвиленград 44% 49 m³/s
- АрдаВехтино 60% 8,2 m³/s↑
- МарицаПазарджик 65% 9,4 m³/s↑
- МарицаПървомай 66% 34 m³/s
- МарицаПловдив 68% 29 m³/s
- ХарманлийскаХарманли 153% 6,4 m³/s
Западнобеломорски басейн
- Бистрица (Соволян.)Гърляно 5% 0,02 m³/s
- РечицаВаксево 6% 0,02 m³/s
- СтрумаБобошево 32% 6,8 m³/s↑
- СтрумаПерник 47% 0,76 m³/s↓
- Бистрица (Сов.) лкГърляно 50% 0,14 m³/s
- Пирин.БистрицаГорно Спанчево 57% 0,25 m³/s
- СтрумаКресненско ханче 57% 21 m³/s↑
- СтрумешницаСтрумешница 61% 2,2 m³/s
- СтрумаМарино поле 64% 38 m³/s↑
- ЕлешницаВаксево 66% 1,6 m³/s↑
- Местам.Момина кула 118% 18 m³/s↑
- МестаХаджидимово 140% 26 m³/s↑
- Сушицка рекаПолена 141% 0,88 m³/s↑
- ДжерманДупница 154% 3,9 m³/s↑
- ЛебницаЛебница 0,39 m³/s – няма среден отток
чертата в лентата е средният отток (100%)
Оттокът по дни
Източник: НИМХ – оперативна информация за речния отток
Опресняване: Веднъж на ден – данните са към 8 ч. сутринта
Оттокът в 8 ч. сутринта за всеки ден, кубични метра в секунда. Пунктирът е средният многогодишен отток на станцията. Порталът на НИМХ има данни от 10.08.2026 г. – графиката расте с всеки ден. Изберете станция от списъка или щракнете върху нея на картата или в таблицата.
m³/s, от 10.08.2026 г.
Всички реки
Източник: НИМХ – оперативна информация за речния отток
Опресняване: Веднъж на ден – данните са към 8 ч. сутринта
За всеки ден – медианата на оттока като % от средния за станцията: половината станции са под тази стойност, половината – над нея.
медиана на оттока, % от средния за станцията
Валежи и сняг
Колко е валяло и къде има сняг – всеки ден от 166 станции на НИМХ, сравнено с нормата за месеца.
За последните 30 дни116 mmсредно от 155 станции до 20.11.2026 г. · 1 mm = 1 литър на квадратен метър
За последните 7 дни20,1 mmнай-много: Чипровци – 71 mm
Октомври 202693% от норматаоколо нормата спрямо 1991 – 2020 г. по 33 синоптични станции
Най-много за 30 дни228 mmКости · най-малко: Борима – 23 mm
Сняг днес0 станцииняма снежна покривка на 20.11.2026 г.
Най-снежният ден от 2022 г.21.01.2024сняг на 143 от 155 станцииВалежите на картата
Източник: НИМХ – ежедневни данни за валежа и снежната покривка, Места: OpenStreetMap
Опресняване: Веднъж на ден – данните са за 24 часа до 8 ч. сутринта
Сумата на валежа (дъжд и сняг, като вода) по станции. Станция, която не е подала данни за повече от 3 дни от периода, не е на картата. Нормата за месеца е средното за 1991 – 2020 г. от климатичните данни на НИМХ – има я само за синоптичните станции. Мястото на станциите е по селището; на върховете и хижите – ориентировъчно. Данните са оперативни и неверифицирани.
mm от 22.10.2026 до 20.11.2026 г.
mm от 14.11.2026 до 20.11.2026 г.
валежът за октомври 2026 г. като % от нормата за 1991 – 2020 г. – само синоптичните станции
Месец по месец спрямо нормата
Източник: НИМХ – ежедневни данни за валежа и снежната покривка, Нормата: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж на ден – данните са за 24 часа до 8 ч. сутринта
Валежът за месеца от синоптичните станции като % от нормата им за 1991 – 2020 г. (сумата на валежа спрямо сумата на нормите). Над 100% е по-влажно от обичайното, под 100% – по-сухо. Колоните под нулата са по-сухите месеци.
отклонение от нормата за 1991 – 2020 г., % – под нулата е по-сухо
Колко е валяло
Източник: НИМХ – ежедневни данни за валежа и снежната покривка
Опресняване: Веднъж на ден – данните са за 24 часа до 8 ч. сутринта
Средната месечна сума на валежа от всички станции с пълен месец (без повече от 3 дни без данни), mm. Пунктирът е средната норма за месеца на синоптичните станции (1991 – 2020 г.) – те са предимно в ниското, затова е малко под средното за всички станции, сред които има и планински.
mm за месеца, средно от станциите на НИМХ от януари 2022 г.
Ден по ден
Източник: НИМХ – ежедневни данни за валежа и снежната покривка
Опресняване: Веднъж на ден – данните са за 24 часа до 8 ч. сутринта
Средният валеж за денонощието от всички станции, подали данни, mm. Денят е до 8 ч. сутринта.
mm за денонощие, средно за страната – последните 120 дни
Снежната покривка
Източник: НИМХ – ежедневни данни за валежа и снежната покривка
Опресняване: Веднъж на ден – данните са за 24 часа до 8 ч. сутринта
Височината на снежната покривка в 8 ч. сутринта, cm. Броят са станциите със сняг поне 1 cm (без петната). На вр. Мусала снежна покривка не се измерва.
на 20.11.2026 г. няма станция със снежна покривка
брой станции със снежна покривка, по дни от 01.01.2022 г.
Климат
С колко се е затоплила България от 60-те години насам – по месечните данни на НИМХ от 36 метеорологични станции от 1961 г.
По-топло с+1,8 °Cсредно за 2016 – 2025 г. спрямо 1961 – 1990 г. · 26 станции под 1000 m
Най-топлата година2024+2,76 °C спрямо 1961 – 1990 г. · 9 от 10-те най-топли са след 2010 г.
Лятото+2,4 °Cюни – август, 2016 – 2025 г. спрямо 1961 – 1990 г.
Зимата+2,3 °Cдекември – февруари, 2016 – 2025 г. спрямо 1961 – 1990 г.
Години с жеги над 35 °C80% от станциитесредно на година за последните 30 години; за 1961 – 1990 г. – 56%
Рекордна жега от 1961 г.44,6 °CСандански, юли 2007 г.
Най-много се е затоплилонос Емине+1,5 °C за последните 30 години спрямо 1961 – 1990 г. · София +1,3 °C
Валежите101%годишната сума за 2016 – 2025 г. спрямо 1961 – 1990 г.Всяка година – една лента
Източник: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година
Всяка лента е една година от 1961 до 2025 г.: синьо – по-студено, червено – по-топло от средното за 1961 – 1990 г. Стойността е средното отклонение на станциите под 1000 m – така станциите с липсващи години не изкривяват средното. Идеята е на климатолога Ед Хокинс (warming stripes).
отклонение на средната годишна температура от 1961 – 1990 г. – посочете година
Средната температура
Източник: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година
Средната годишна температура на станциите под 1000 m: средното им за 1961 – 1990 г. (11,5 °C) плюс отклонението за годината. Пунктирът е средното за 1961 – 1990 г., другата линия – средното за предходните 10 години.
°C за година, станциите под 1000 m
Лято и зима
Източник: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година
Отклонението на средната температура за лятото (юни – август) и зимата (декември от предходната година – февруари) от 1961 – 1990 г., станциите под 1000 m.
отклонение от 1961 – 1990 г., °C
Всяка станция
Източник: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година
Средната годишна температура за 1961 – 1990 г. и за последните 30 години (1996 – 2025 г.) и разликата. Лентите са отклонението на всяка година от средното на станцията за 1961 – 1990 г.; сивото – години без пълни данни. Станциите с по-кратък ред (без 1961 – 1990 г.) са само със средната за последните години. Височината е надморската височина на станцията.
от най-много до най-малко затоплените – средна годишна температура, °C
- нос Емине55 m 12,7 14,1 +1,5
- Велико Търново194 m 11,3 12,7 +1,4
- София586 m 9,9 11,2 +1,3
- Ловеч215 m 10,9 12,2 +1,3
- нос Калиакра59 m 12,0 13,3 +1,3
- Враца311 m 11,2 12,5 +1,3
- Сливен267 m 12,2 13,4 +1,2
- вр. Мургаш1687 m 3,4 4,6 +1,2
- Хасково237 m 12,1 13,3 +1,2
- Шабла5 m 11,6 12,8 +1,2
- Казанлък397 m 10,6 11,8 +1,2
- Бургас22 m 12,5 13,7 +1,2
- Разград343 m 10,6 11,7 +1,1
- Варна39 m 12,1 13,2 +1,1
- вр. Ботев2384 m -0,6 0,5 +1,1
- Драгоман736 m 8,5 9,6 +1,1
- Шумен217 m 10,9 12,0 +1,1
- Плевен160 m 11,7 12,8 +1,1
- вр. Мусала2925 m -3,1 -2,1 +1,0
- Чирпан162 m 11,8 12,8 +1,0
- Пазарджик217 m 11,7 12,7 +1,0
- Сандански206 m 13,8 14,8 +1,0
- Елхово145 m 12,0 13,0 +1,0
- Кнежа127 m 10,7 11,7 +1,0
- Благоевград424 m 11,8 12,7 +0,9
- Стара Загора171 m 12,3 13,2 +0,9
- Видин34 m 11,2 12,0 +0,8
- Кюстендил520 m 10,7 11,5 +0,8
- Кърджали333 m 12,4 13,1 +0,7
- Ахтопол27 m · от 1991 г. – 13,6 –
- Добрич214 m · от 1975 г. – 11,7 –
- Монтана203 m · от 1988 г. – 12,4 –
- Пловдив154 m · от 2000 г. – 13,4 –
- Рожен1771 m · от 1983 г. – 5,6 –
- Русе38 m · от 1988 г. – 13,2 –
- Силистра15 m · от 1998 г. – 13,4 –
Най-горещо и най-студено за годината
Източник: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година
Най-високата и най-ниската измерена температура за годината в станциите под 1000 m (абсолютните месечни максимуми и минимуми). Посочете година, за да видите стойността.
°C, най-високата и най-ниската от всички станции под 1000 m
Валежите за година
Източник: НИМХ – месечни климатични данни
Опресняване: Веднъж годишно – НИМХ добавя изминалата година
Годишната сума на валежа на станциите под 1000 m като % от средната им за 1961 – 1990 г. (средно от станциите). Колоните под нулата са по-сухите години.
отклонение от 1961 – 1990 г., % – под нулата е по-сухо
Радиационен фон
Колко е гама-фонът в страната, около АЕЦ „Козлодуй“ и в София – средно за последните 24 часа по данните на Агенцията за ядрено регулиране.
Гама-фонът в страната0,11 µSv/hсредно от 14 станции за 24 часа до 11 ч. на 20.11.2026 г.
В границите на естествения фонвсички 32 станцииестественият гама-фон в България е от 0,06 до 0,40 µSv/h
Най-висок: София0,13 µSv/hнай-нисък: Оряхово – 0,09 µSv/h
Около АЕЦ „Козлодуй“0,10 µSv/hсредно от 11 станции · най-висок: Търнава – 0,13
София0,13 µSv/hсредно от 7 станции · най-висок: Министерство на енергетиката – 0,15
За година≈ 1,0 mSvот външния гама-фон при средната стойност, ако човек е навън цялата година
Станции без данни4Лом, Мизия (около АЕЦ), Станево (около АЕЦ), Банкя – в сервиз или без данниСтанциите на картата
Източник: АЯР – бюлетин за гама фона, Места: OpenStreetMap
Опресняване: На 3 часа; АЯР обновява в работни дни към 11 ч.
Средната мощност на амбиентната еквивалентна доза за последните 24 часа, микросиверт на час. Големите кръгове с числата са станциите в страната, малките – системата „Катрин“ в 30-километровата зона около АЕЦ „Козлодуй“. Станциите в София са в списъка отдолу. Данните са автоматични и невалидирани.
µSv/h, средно за 24 часа до 11 ч. на 20.11.2026 г.
Всяка станция
Източник: АЯР – бюлетин за гама фона
Опресняване: На 3 часа; АЯР обновява в работни дни към 11 ч.
Лентата е до горната граница на естествения гама-фон в България (0,40 µSv/h). АЯР публикува извадка от станциите на няколко системи: Националната автоматизирана система на ИАОС (BULRaMo), системите на АЕЦ „Козлодуй“, ИЯИЯЕ – БАН и „Катрин“ на АЯР. Местата на станциите в София са ориентировъчни.
µSv/h, средно за 24 часа до 11 ч. на 20.11.2026 г. – лентата е до горната граница на естествения фон (0,40)
Станциите в страната
- София 0,13
- Пловдив 0,13
- Козлодуй 0,13
- Банско 0,13
- Елин Пелин 0,13
- вр. Петрохан 0,11
- Нови хан 0,11
- Монтана 0,11
- Варна 0,10
- Русе 0,10
- Плевен 0,09
- Велико Търново 0,09
- н. Емине 0,09
- Оряхово 0,09
- Лом в сервиз
Около АЕЦ „Козлодуй“ – 30-километровата зона
- Търнава 0,13
- Михайлово 0,11
- Хайредин 0,11
- Козлодуй 0,10
- Бутан 0,09
- Златия 0,09
- Оряхово 0,09
- Селановци 0,09
- Хърлец 0,09
- Вълчедръм 0,08
- Гложене 0,07
- Мизия в сервиз
- Станево няма данни
София
- Министерство на енергетиката 0,15
- ул. „Бенковски“ 0,14
- район Кремиковци 0,14
- АЯР 0,13
- район Панчарево 0,13
- район Витоша 0,12
- район Нови Искър 0,09
- Банкя в сервиз
По дни
Източник: АЯР – бюлетин за гама фона
Опресняване: На 3 часа; АЯР обновява в работни дни към 11 ч.
Средното от станциите във всяка група за деня на АЯР. Графиката е от 23.10.2026 г. и расте с всеки нов ден – АЯР не публикува архив.
µSv/h, средно от станциите – от 23.10.2026 г.
Държавен бюджет
Колко събира и харчи държавата, за какво отиват парите и колко получава всяко министерство – по Закона за държавния бюджет.
Разходи за 2026 г.35,79 млрд. €+12,3% спрямо 2025 г.
Приходи28,46 млрд. €45,0% от тях е ДДС
Дефицит7,32 млрд. €покрива се с нов дълг и от фискалния резерв
Лихви по дълга1,03 млрд. €3,6% от приходите · +28,6% спрямо 2025 г.
Заплати в държавния бюджет6,72 млрд. €+3,1% спрямо 2025 г.
Капиталови разходи3,11 млрд. €строителство, ремонти, техника · +13,8% спрямо 2025 г.
За пенсиите6,74 млрд. €трансфер към ДОО – вноските не стигат · +8,4% спрямо 2025 г.
Таван на дълга37,70 млрд. €най-много държавен дълг в края на годинатаИзточник: Закона за държавния бюджет, „Държавен вестник“
Опресняване: На ръка, когато се приеме нов закон
Законът, както е приет – без по-късните промени и без изпълнението. Бюджетите на пенсиите (ДОО) и на здравната каса са отделни закони – тук е само трансферът към тях от държавния бюджет.
Зареждане на бюджета за 2026 г.…
Зареждане на бюджета за 2025 г.…
Зареждане на бюджета за 2024 г.…
Държавни служители
Колко души работят за държавата и общините, увеличават ли се, колко получават и колко ни струват – спрямо частния сектор и Европа.
Наети в обществения сектор601 445септември 2026 · 25,9% от наетите · +9,4% от 2019 г. (+52 хил.)
Наети в частния сектор1 722 703септември 2026 · −7,8% от 2019 г. (−146 хил.)
От тях в държавното управление113 774администрация, съд, НОИ, без МВР и армията · −0,9% от 2019 г. (−1,0 хил.)
Здравеопазване и социална работа219 314обществени и частни · +46,0% от 2019 г. – оттук идва най-големият ръст
Средна заплата в обществения сектор1 441 €III тримесечие 2026, бруто · в частния: 1 437 € (+0,3%)
Средна заплата в държавното управление1 661 €III тримесечие 2026 · +16% над средната за страната (1 438 €)
Заплатите в държавата струват12,3% от БВП2025 г. · 7-мо място от 27 в ЕС · ЕС: 10,3%
Щатни бройки в администрацията145 62331.12.2025 · заети 133 275, незаети 12 348 · +4,3% от 2017 г.Колко са всъщност. За държавата и общините работят около 601 хил. души – всеки 4-и нает в страната. Повечето от тях са учители, лекари, медицински сестри, социални работници и служители в държавни фирми; в самата администрация (министерства, агенции, областни и общински администрации) щатните бройки са 145 623, от тях заети 133 275. В „Държавно управление“ по НСИ (с НОИ и съдебната власт, без МВР и армията) са 114 хил., а по Евростат – заедно с МВР и армията – около 218 хил. От 2019 г. наетите в обществения сектор са се увеличили с 52 хил. (+9,4%), а в частния – намалели с 146 хил. Администрацията почти не се е променила (−0,9% по НСИ, щатните бройки +4,3% от 2017 г.) – ръстът е в здравеопазването и социалните услуги (личните асистенти) и в образованието.
Увеличават ли се
Източник: НСИ – наети лица, НСИ – средна брутна заплата
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява тези данни веднъж на тримесечие
Обществен сектор – всички, които работят в държавни и общински организации и предприятия: министерства и агенции, общини, съдилища, училища и детски градини, болници, НОИ, БДЖ, ВиК дружества и т.н. Държавно управление – само самата администрация (сектор O по класификацията): министерства, агенции, областни и общински администрации, съдебна власт, НОИ и НЗОК, без училищата и болниците. НСИ не включва наетите в МВР и в Министерството на отбраната. Данните са наетите по трудово и служебно правоотношение (списъчен брой в края на месеца) по отчетите на работодателите; последните две години са предварителни. Индекс: януари 2019 = 100. Частният сектор има сезонност – лятото е с десетки хиляди повече наети в туризма.
наетите по месеци, януари 2019 = 100 – обществен сектор 544 670 → 601 445, частен 1 848 779 → 1 722 703
Щатните бройки в администрацията
Източник: Доклади за състоянието на администрацията (ИИСДА)
Опресняване: Веднъж в годината – докладът за предходната година излиза около май
Основната щатна численост по устройствените правилници към 31 декември, както администрациите сами я отчитат в Административния регистър (ИИСДА), от годишния доклад за състоянието на администрацията на Министерския съвет. Обхваща министерствата, агенциите, комисиите, институциите, които се отчитат пред Народното събрание, областните и общинските администрации и специализираните териториални администрации – без училищата, болниците и държавните фирми. Докладът за 2016 г. не е включен – 35 администрации не са отчели числеността си; за 2017 г. заетите са щатните минус незаетите. Докладът сам посочва, че данните не са сравними с тези на НСИ.
към 31 декември – през 2025 г. 145 623 щатни бройки (централна администрация 108 387, териториална 37 236, от тях общини и райони 28 663); незаети 12 348, от тях 5 729 над 6 месеца
Къде работят
Източник: НСИ – наети лица, НСИ – средна брутна заплата
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява тези данни веднъж на тримесечие
Наетите по икономически дейности – тук са заедно обществените и частните организации (НСИ не дава дейностите по сектори): в образованието и здравеопазването повечето са в държавни и общински училища и болници. Социалната работа включва личните асистенти на хората с увреждания, наети от общините – те са голяма част от ръста след 2019 г. Обществен сектор – всички, които работят в държавни и общински организации и предприятия: министерства и агенции, общини, съдилища, училища и детски градини, болници, НОИ, БДЖ, ВиК дружества и т.н. Държавно управление – само самата администрация (сектор O по класификацията): министерства, агенции, областни и общински администрации, съдебна власт, НОИ и НЗОК, без училищата и болниците. НСИ не включва наетите в МВР и в Министерството на отбраната. Данните са наетите по трудово и служебно правоотношение (списъчен брой в края на месеца) по отчетите на работодателите; последните две години са предварителни.
наети по месеци, хиляди – януари 2019 → септември 2026: здравеопазване и социална работа +46,0%, образование +3,9%, държавно управление −0,9%
От 1995 г. насам
Източник: Евростат, nama_10_a64_e
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Заетите в сектор O „Държавно управление и отбрана; задължително социално осигуряване“ по националните сметки – всички заети в дейността, включително МВР и армията, които НСИ не включва – затова са почти два пъти повече от наетите в държавното управление по НСИ. Без училищата, болниците и държавните фирми.
заети в държавното управление и отбраната, хиляди – най-много през 1996 г. (278 хил.), през 2025 г. – 218 хил.
Колко получават
Източник: НСИ – наети лица, НСИ – средна брутна заплата
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява тези данни веднъж на тримесечие
Средната брутна месечна заплата по тримесечия, в евро (до 2025 г. – левовете, превърнати в евро). Четвъртото тримесечие е без годишните премии, за да е сравнимо с другите. Обществен сектор – всички, които работят в държавни и общински организации и предприятия: министерства и агенции, общини, съдилища, училища и детски градини, болници, НОИ, БДЖ, ВиК дружества и т.н. Държавно управление – само самата администрация (сектор O по класификацията): министерства, агенции, областни и общински администрации, съдебна власт, НОИ и НЗОК, без училищата и болниците. НСИ не включва наетите в МВР и в Министерството на отбраната. Данните са наетите по трудово и служебно правоотношение (списъчен брой в края на месеца) по отчетите на работодателите; последните две години са предварителни.
средна брутна заплата по тримесечия, € – от I тримесечие 2019 до III тримесечие 2026 в обществения сектор +133%, в частния +131%
Колко струват заплатите в държавата
Източник: Евростат, gov_10a_main
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Разходите на сектор „Държавно управление“ (държавата, общините, НОИ и НЗОК) за заплати и осигуровки на работодателя – на всички, които получават заплата от бюджета: администрация, учители, лекари в държавни и общински болници, военни, полицаи. Без държавните фирми. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Исландия 14,4% +0,2
- 2 Дания 14,2% +0,2
- 3 Финландия 13,5% +0,1
- 4 Хърватия 13,5% +0,6
- 5 Норвегия 13,4% +0,4
- 6 Латвия 12,8% −0,1
- 7 Белгия 12,6% +0,1
- 8 Франция 12,4% 0,0
- 9 България 12,3% +1,0
- 10 Естония 12,3% +0,1
- 11 Швеция 12,3% −0,3
- 12 Словения 12,3% +1,0
- 13 Литва 12,1% +0,6
- 14 Полша 12,0% +0,4
- 15 Словакия 11,6% +0,4
- 16 Люксембург 11,5% +0,5
- 17 Австрия 11,4% +0,2
- 18 Кипър 10,9% +0,2
- 19 Испания 10,7% −0,1
- 20 Унгария 10,7% +0,4
- 21 Португалия 10,6% +0,2
- 22 Румъния 10,5% −0,7
- ЕС-27 10,3% +0,1
- 23 Гърция 10,1% −0,2
- 24 Малта 9,8% +0,1
- 25 Чехия 9,7% +0,1
- 26 Италия 9,0% +0,1
- 27 Нидерландия 8,9% +0,2
- 28 Германия 8,5% +0,3
- 29 Швейцария 7,4% +0,1
- 30 Ирландия 6,0% −0,1
- 1 Исландия 31,5% +1,4
- 2 Дания 30,1% 0,0
- 3 Литва 29,4% +0,1
- 4 България 29,2% +0,2
- 5 Кипър 28,8% −0,4
- 6 Латвия 28,3% −0,6
- 7 Хърватия 27,3% +0,3
- 8 Норвегия 27,1% −0,1
- 9 Естония 27,0% −0,6
- 10 Ирландия 26,9% −0,3
- 11 Малта 26,4% +0,5
- 12 Словения 25,2% +0,8
- 13 Португалия 25,1% +0,5
- 14 Швеция 24,9% −0,3
- 15 Словакия 24,5% +0,6
- 16 Румъния 24,2% −1,7
- 17 Испания 23,6% −0,2
- 18 Люксембург 23,6% +0,1
- 19 Полша 23,6% 0,0
- 20 Финландия 23,5% +0,4
- 21 Белгия 23,2% +0,1
- 22 Унгария 22,5% +0,7
- 23 Чехия 22,4% +0,1
- 24 Швейцария 22,0% −0,3
- 25 Франция 21,6% −0,2
- 26 Гърция 21,1% −0,4
- 27 Австрия 20,9% +0,4
- ЕС-27 20,9% 0,0
- 28 Нидерландия 19,7% +0,2
- 29 Италия 17,6% −0,1
- 30 Германия 17,0% +0,3
За какво отиват заплатите
Източник: Евростат, gov_10a_exp
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Разходите на сектор „Държавно управление“ за заплати и осигуровки (D1) по функции на държавата (COFOG), % от БВП. „Общи държавни служби“ са законодателната и изпълнителната власт, финансите, данъчната администрация, външните работи; „Обществен ред и сигурност“ – полицията, съдилищата, прокуратурата, затворите, пожарната.
заплати и осигуровки в държавата по функции, % от БВП, 2024 г. – България и средното за ЕС
- Образование 3,2%3,0%
- Обществен ред и сигурност 2,3%1,2%
- Здравеопазване 1,5%1,7%
- Общи държавни служби 1,2%1,4%
- Социална защита 1,1%0,9%
- Отбрана 0,8%0,6%
- Икономически дейности 0,7%0,8%
- Култура, спорт и религия 0,3%0,3%
- Опазване на околната среда 0,1%0,2%
- Жилищно строителство и благоустройство 0,1%0,1%
Банки
Колко голяма е банковата система, кои банки държат пазара и колко бързо растат кредитите на домакинствата.
Активи на банките124,4 млрд. €III тримесечие 2026 · +15,8% за година
Жилищни кредити21,5 млрд. €+25,3% за година · потребителски 13,8 млрд. €
Депозити на домакинствата59,5 млрд. €+16,2% за година
Печалба на банките1 623 млн. €за девет месеца 2026 · +12,3% спрямо година по-рано
Потребителски кредити13,8 млрд. €+15,0% за година
Кредити на фирми31,7 млрд. €+12,1% за година
Първите 5 банки76,2%от активите · 66,6% през 2021 г. · 23 банки общоПазарни дялове по активи
Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му
Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.
III тримесечие 2026; вдясно – активите в млрд. €
- 1 19,5% 24,2
- 2 19,3% 24,0
- 3 17,6% 21,8
- 4 11,9% 14,8
- 5 7,9% 9,8
- 6 4,4% 5,5
- 7 3,1% 3,8
- 8 2,3% 2,8
- 9 2,1% 2,6
- 10 2,0% 2,5
- 11 1,7% 2,1
- 12 1,5% 1,9
- 13 1,4% 1,8
- 14 1,3% 1,6
- 15 0,9% 1,2
- 16 0,9% 1,1
- 17 0,9% 1,1
- 18 0,4% 0,5
- 19 0,3% 0,3
- 20 0,3% 0,3
- 21 0,2% 0,3
- 22 0,1% 0,1
- 23 0,1% 0,1
Кредити на домакинствата и фирмите
Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му
Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.
всички банки, млрд. € в края на тримесечието
Колко бързо растат
Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му
Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.
годишно изменение, % спрямо същото тримесечие година по-рано
Банките една по една, III тримесечие 2026
Източник: БНБ, тримесечни отчети на банките
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около два месеца след края му
Индивидуални отчети на банките и клоновете на чуждестранни банки. До 2025 г. в левове, превърнати по 1,95583 лв. за евро. Кредитите и депозитите на клиенти са без тези между банките.
| Банка | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 24 229 | 19,5% | +20,2% | 15 831 | 10 203 | 18 867 | 446 | 20,0% | |
| 24 045 | 19,3% | +12,4% | 13 430 | 7 065 | 16 492 | 221 | 12,2% | |
| 21 842 | 17,6% | +10,4% | 14 386 | 4 173 | 16 584 | 393 | 20,6% | |
| 14 845 | 11,9% | +16,6% | 9 997 | 6 017 | 11 692 | 181 | 13,8% | |
| 9 809 | 7,9% | +16,6% | 5 105 | 2 140 | 7 492 | 86 | 11,6% | |
| 5 520 | 4,4% | +9,0% | 2 047 | 932 | 4 852 | 40 | 9,5% | |
| 3 814 | 3,1% | +131,9% | 767 | 5 | 296 | 18 | 0,8% | |
| 2 836 | 2,3% | +10,6% | 2 116 | 395 | 2 452 | 29 | 16,1% | |
| 2 581 | 2,1% | +6,8% | 1 547 | 920 | 2 286 | 21 | 12,2% | |
| 2 492 | 2,0% | +20,7% | 1 951 | 1 637 | 1 852 | 62 | 22,4% | |
| 2 086 | 1,7% | +7,2% | 1 148 | 172 | 1 771 | 31 | 16,1% | |
| 1 919 | 1,5% | +34,5% | 1 113 | 356 | 1 654 | 18 | 11,3% | |
| 1 770 | 1,4% | +0,9% | 503 | 94 | 1 543 | 21 | 15,3% | |
| 1 633 | 1,3% | +16,9% | 509 | 137 | 1 433 | 17 | 15,8% | |
| 1 169 | 0,9% | +6,1% | 203 | 0 | 1 023 | 10 | – | |
| 1 129 | 0,9% | +31,1% | 427 | 0 | 627 | −1 | – | |
| 1 100 | 0,9% | −6,8% | 738 | 194 | 937 | 12 | 10,9% | |
| 503 | 0,4% | +21,6% | 158 | 42 | 441 | 4 | 9,3% | |
| 344 | 0,3% | +16,2% | 253 | 6 | 262 | 9 | – | |
| 324 | 0,3% | −19,0% | 39 | 0 | 305 | 1 | – | |
| 257 | 0,2% | −0,1% | 134 | 27 | 221 | 2 | 7,1% | |
| Аскори – клон | 97 | 0,1% | −2,0% | 99 | 0 | 0 | 3 | – |
| 81 | 0,1% | +111,8% | 13 | 13 | 87 | −1 | – |
Небанкови кредитори
Източник: БНБ, статистика на дружествата, специализирани в кредитиране
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около 50 дни след края му
Дружествата от регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции – фирмите за бързи и потребителски кредити, без лизинговите дружества. Сумите са колко дължат клиентите в края на тримесечието, а не колко е отпуснато през него – такава статистика БНБ не публикува. Необслужвани – по Регламент (ЕС) № 680/2014 (просрочени над 90 дни или малко вероятно да бъдат изплатени).
фирмите за бързи и потребителски кредити, III тримесечие 2026
кредитите по вид, млрд. € в края на тримесечието
Необслужвани кредити
Източник: БНБ, статистика на дружествата, специализирани в кредитиране
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около 50 дни след края му
Дружествата от регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции – фирмите за бързи и потребителски кредити, без лизинговите дружества. Сумите са колко дължат клиентите в края на тримесечието, а не колко е отпуснато през него – такава статистика БНБ не публикува. Необслужвани – по Регламент (ЕС) № 680/2014 (просрочени над 90 дни или малко вероятно да бъдат изплатени).
при небанковите кредитори, III тримесечие 2026
дял от кредитите, % в края на тримесечието
Лизинг
Източник: БНБ, статистика на лизинговите дружества
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около 45 дни след края му
Вземанията са колко дължат клиентите по договорите в края на тримесечието; новите договори – сключеното през него. Сумите са по финансовия лизинг (при него вещта по правило остава на клиента), освен където е казано друго; оперативният лизинг (наем) е отделно и е малък. Домакинства – заедно с нетърговските организации (НТООД). Необслужвани – просрочени над 90 дни или малко вероятно да бъдат изплатени.
вземанията на лизинговите дружества, III тримесечие 2026
по вид на вещта, млрд. € в края на тримесечието
Нови лизингови договори
Източник: БНБ, статистика на лизинговите дружества
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около 45 дни след края му
Вземанията са колко дължат клиентите по договорите в края на тримесечието; новите договори – сключеното през него. Сумите са по финансовия лизинг (при него вещта по правило остава на клиента), освен където е казано друго; оперативният лизинг (наем) е отделно и е малък. Домакинства – заедно с нетърговските организации (НТООД). Необслужвани – просрочени над 90 дни или малко вероятно да бъдат изплатени.
сключени през III тримесечие 2026
млн. € на тримесечие
Фирми и домакинства
Източник: БНБ, статистика на лизинговите дружества
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около 45 дни след края му
Вземанията са колко дължат клиентите по договорите в края на тримесечието; новите договори – сключеното през него. Сумите са по финансовия лизинг (при него вещта по правило остава на клиента), освен където е казано друго; оперативният лизинг (наем) е отделно и е малък. Домакинства – заедно с нетърговските организации (НТООД). Необслужвани – просрочени над 90 дни или малко вероятно да бъдат изплатени.
кой дължи по финансов лизинг, III тримесечие 2026
млрд. € в края на тримесечието
Необслужван лизинг
Източник: БНБ, статистика на лизинговите дружества
Опресняване: Веднъж на ден; БНБ публикува тримесечието около 45 дни след края му
Вземанията са колко дължат клиентите по договорите в края на тримесечието; новите договори – сключеното през него. Сумите са по финансовия лизинг (при него вещта по правило остава на клиента), освен където е казано друго; оперативният лизинг (наем) е отделно и е малък. Домакинства – заедно с нетърговските организации (НТООД). Необслужвани – просрочени над 90 дни или малко вероятно да бъдат изплатени.
при лизинговите дружества, III тримесечие 2026
дял от вземанията, % в края на тримесечието
Население
Колко сме, колко се раждат и умират, кои общини се обезлюдяват и как ще изглежда България през 2090 г.
Население към 31.12.20256 423 207−904 017 (−12,3%) от 2011 г.; най-много – 8,99 млн. в края на 1988 г.
Родени през 202550 241най-малко от 1960 г. насам; починали – 99 479 (2,0 на 1 родено)
Заселени минус изселени, 2025+35 085заселени 144 843, изселени 109 758 – вкл. от и към чужбина
Средна възраст47,3 г.половината са по-възрастни · 2-ро в ЕС (2025); ЕС: 44,9
Общини с ръст от 2011 г.14 от 265най-голям спад – Бойница −46%
Села без нито един жител33и 436 с 1 – 9 души по настоящ адрес (ГРАО, 15.09.2026)Населението от 1960 г. и прогнозата до 2090 г.
Източник: Евростат, демография, НСИ, прогноза
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Населението към 1 януари по Евростат (ревизирано след преброяванията от 2011 и 2021 г.). Прогнозата е основният вариант на НСИ (при хипотеза за конвергентност); тя започва от по-ниско население в края на 2025 г., отколкото е реалното – последните години заселените са повече от изселените.
милиона души
Общините
Източник: НСИ, население и демографски процеси, GISCO, общини (LAU), ГРАО, адресна регистрация
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Населението към 31.12 по НСИ. Промяната е от 2011 г. – между двете преброявания НСИ е ревизирал броя само по области, а по общини оценките за 2012 – 2021 г. са по-високи от реалните. Естественият и механичният прираст са средно за последните 3 години на 1 000 души. Трудоспособната възраст е по закона за годината (за 2025 г. – до 64 г. и 8 м. за мъжете и 62 г. и 6 м. за жените).
Най-голям спад
Източник: НСИ, население и демографски процеси
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Промяната на населението от 31.12.2011 до 31.12.2025 г. по общини.
промяна на населението 2011 – 2025 г.; вдясно – жителите сега
- 1 Бойница обл. Видин −46% 694
- 2 Баните обл. Смолян −44% 2 843
- 3 Свищов обл. Велико Търново −40% 25 291
- 4 Невестино обл. Кюстендил −40% 1 636
- 5 Грамада обл. Видин −38% 1 217
- 6 Борово обл. Русе −38% 3 752
- 7 Брегово обл. Видин −38% 3 411
- 8 Кула обл. Видин −37% 2 902
- 9 Неделино обл. Смолян −36% 4 515
- 10 Борино обл. Смолян −36% 2 312
- 11 Малко Търново обл. Бургас −35% 2 479
- 12 Ценово обл. Русе −33% 3 858
- 13 Белене обл. Плевен −32% 6 927
- 14 Макреш обл. Видин −32% 1 075
- 15 Крушари обл. Добрич −32% 3 088
Общините, които растат
Източник: НСИ, население и демографски процеси
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Всички общини с повече жители в края на 2025 г., отколкото в края на 2011 г.
14 от 265 общини; промяна 2011 – 2025 г.
- 1 Несебър обл. Бургас +58% 36 656
- 2 Джебел обл. Кърджали +14% 9 290
- 3 Стамболово обл. Хасково +11% 6 651
- 4 Божурище обл. София +10% 9 318
- 5 Бяла обл. Варна +9% 3 510
- 6 Ардино обл. Кърджали +6% 12 201
- 7 Банско обл. Благоевград +5% 13 668
- 8 Крумовград обл. Кърджали +4% 18 280
- 9 Приморско обл. Бургас +3% 6 269
- 10 Столична обл. София (столица) +1% 1 303 813
- 11 Елин Пелин обл. София +1% 22 867
- 12 Кирково обл. Кърджали +0% 21 769
- 13 Родопи обл. Пловдив +0% 32 446
- 14 Созопол обл. Бургас +0% 12 679
Възрастовата пирамида
Източник: Евростат, демография, НСИ, прогноза
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Населението по пол и петгодишни възрастови групи към 1 януари (Евростат, demo_pjangroup); след 2025 г. – прогнозата на НСИ на 10 години. Контурът е пирамидата през 1990 г.
Родени и починали
Източник: Евростат, демография
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Живородените и починалите за година по Евростат (demo_gind).
на година; починалите са повече от родените от 1990 г.
Заселени минус изселени
Източник: Евростат, демография
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Нетната миграция по Евростат (CNMIGRAT) – разликата между промяната на населението и естествения прираст; включва и статистическите корекции след преброяванията – затова 2001 г. е голям минус.
на година, от 1990 г.
Регистрирани, но не живеят там
Източник: ГРАО, адресна регистрация, НСИ, население и демографски процеси
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Хората с постоянен адрес в общината по ГРАО (15.09.2026) спрямо живеещите по НСИ (31.12.2025). ГРАО брои и живеещите в чужбина, които не са се отписали, затова в Източните Родопи и в Лудогорието разликата е голяма – там са и избирателните списъци.
с постоянен адрес (ГРАО) на 100 живеещи (НСИ); в страната – 128
- 1 Джебел обл. Кърджали 357 33k/9k
- 2 Ардино обл. Кърджали 274 33k/12k
- 3 Момчилград обл. Кърджали 271 42k/16k
- 4 Стамболово обл. Хасково 262 17k/7k
- 5 Крумовград обл. Кърджали 253 46k/18k
- 6 Тервел обл. Добрич 238 28k/12k
- 7 Хитрино обл. Шумен 235 15k/6k
- 8 Венец обл. Шумен 226 14k/6k
- 9 Каолиново обл. Шумен 222 24k/11k
- 10 Крушари обл. Добрич 219 7k/3k
- 11 Маджарово обл. Хасково 218 4k/2k
- 12 Кирково обл. Кърджали 215 47k/22k
- 13 Черноочене обл. Кърджали 214 16k/8k
- 14 Омуртаг обл. Търговище 208 32k/15k
- 15 Самуил обл. Разград 204 12k/6k
Изчезващите села
Източник: ГРАО, адресна регистрация
Опресняване: Веднъж на ден; НСИ обновява веднъж годишно (през април), ГРАО – на 3 месеца
Населените места по броя на хората с настоящ адрес в тях (там, където са заявили, че живеят) – по таблиците на ГРАО, които има на сайта им (от 2017 г.). Населено място без жители още съществува в регистъра (ЕКАТТЕ), докато не бъде закрито.
населени места с до 9 души по настоящ адрес; общо – 5 122
33 села без нито един жител (15.09.2026)
- с. Сборино общ. Ивайловград · 59 с постоянен адрес
- с. Долен Еневец общ. Велико Търново · 7 с постоянен адрес
- с. Аврамово общ. Ардино · 5 с постоянен адрес · 5 жители през 2017 г.
- с. Юнаци общ. Момчилград · 5 с постоянен адрес
- с. Баждари общ. Елена · 4 с постоянен адрес
- с. Вихрен общ. Сандански · 3 с постоянен адрес · 3 жители през 2017 г.
- с. Жеравино общ. Кюстендил · 3 с постоянен адрес · 2 жители през 2017 г.
- с. Долие общ. Мадан · 3 с постоянен адрес · 1 жители през 2017 г.
- с. Недялковци общ. Елена · 2 с постоянен адрес
- с. Каниц общ. Бойница · 2 с постоянен адрес · 5 жители през 2017 г.
- с. Конарското общ. Трявна · 2 с постоянен адрес
- с. Бойник общ. Крумовград · 2 с постоянен адрес
- с. Црешново общ. Кюстендил · 2 с постоянен адрес · 2 жители през 2017 г.
- с. Дряновец общ. Чепеларе · 2 с постоянен адрес
- с. Бельово общ. Сандански · 1 с постоянен адрес · 2 жители през 2017 г.
- с. Сухострел общ. Симитли · 1 с постоянен адрес · 12 жители през 2017 г.
- с. Звезда общ. Руен · 1 с постоянен адрес
- с. Деветаците общ. Велико Търново · 1 с постоянен адрес
- с. Цепераните общ. Велико Търново · 1 с постоянен адрес
- с. Брезово общ. Елена · 1 с постоянен адрес · 1 жители през 2017 г.
- с. Дуковци общ. Елена · 1 с постоянен адрес · 1 жители през 2017 г.
- с. Киревци общ. Елена · 1 с постоянен адрес
- с. Побък общ. Трявна · 1 с постоянен адрес
- с. Фъртуни общ. Трявна · 1 с постоянен адрес
- с. Звъника общ. Кърджали · 1 с постоянен адрес
- с. Сярци общ. Момчилград · 1 с постоянен адрес
- с. Душка общ. Черноочене · 1 с постоянен адрес · 1 жители през 2017 г.
- с. Кършалево общ. Кюстендил · 1 с постоянен адрес · 5 жители през 2017 г.
- с. Тешел общ. Девин · 1 с постоянен адрес · 1 жители през 2017 г.
- с. Долна Невля общ. Драгоман · 1 с постоянен адрес
- с. Яребковица общ. Самоков · 1 с постоянен адрес
- с. Крайполе общ. Антоново · 1 с постоянен адрес
- с. Горско общ. Ивайловград · 1 с постоянен адрес
Деца на една жена в ЕС
Източник: Евростат, demo_find
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж годишно
Средният брой деца, които една жена би родила при сегашната раждаемост по възраст. За да не намалява населението без миграция, са нужни 2,1.
тотален коефициент на плодовитост, 2024 г.
- 1 България 1,72
- 2 Франция 1,61
- Средно за ЕС 1,53
- 3 Словения 1,52
- 4 Дания 1,47
- 5 Ирландия 1,47
- 6 Хърватия 1,46
- 7 Словакия 1,46
- 8 Белгия 1,44
- 9 Нидерландия 1,43
- 10 Швеция 1,43
- 11 Унгария 1,41
- 12 Румъния 1,39
- 13 Кипър 1,38
- 14 Чехия 1,36
- 15 Германия 1,36
- 16 Австрия 1,31
- 17 Португалия 1,27
- 18 Люксембург 1,25
- 19 Финландия 1,25
- 20 Гърция 1,24
- 21 Латвия 1,24
- 22 Естония 1,18
- 23 Италия 1,18
- 24 Полша 1,14
- 25 Литва 1,11
- 26 Испания 1,10
- 27 Малта 1,01
Средна възраст в ЕС
Източник: Евростат, demo_pjanind
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж годишно
Половината от населението е по-възрастно, половината – по-младо.
медианна възраст, 2025 г.
- 1 Италия 49,1
- 2 България 47,3
- 3 Гърция 47,2
- 4 Испания 45,8
- 5 Португалия 45,6
- 6 Германия 45,5
- 7 Хърватия 45,5
- 8 Словения 45,5
- Средно за ЕС 44,9
- 9 Унгария 44,8
- 10 Латвия 44,4
- 11 Чехия 44,3
- 12 Литва 44,3
- 13 Румъния 44,1
- 14 Австрия 43,8
- 15 Финландия 43,5
- 16 Полша 43,4
- 17 Словакия 43,0
- 18 Естония 42,9
- 19 Франция 42,8
- 20 Нидерландия 42,6
- 21 Дания 42,2
- 22 Белгия 42,1
- 23 Швеция 41,2
- 24 Кипър 41,0
- 25 Малта 40,0
- 26 Люксембург 39,8
- 27 Ирландия 39,6
Промяна на населението в ЕС
Източник: Евростат, demo_gind
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат публикува веднъж годишно
Промяната на населението за 10 години – с естествения прираст и миграцията.
%, 2016 – 2026 г. (към 1 януари)
- 1 Малта +30,8%
- 2 Люксембург +19,9%
- 3 Ирландия +16,6%
- 4 Кипър +15,4%
- 5 Португалия +10,2%
- 6 Швеция +7,7%
- 7 Испания +6,8%
- 8 Нидерландия +6,8%
- 9 Австрия +5,9%
- 10 Белгия +5,7%
- 11 Дания +5,6%
- 12 Франция +3,7%
- 13 Чехия +3,4%
- 14 Естония +3,4%
- 15 Словения +3,4%
- 16 Финландия +3,0%
- Средно за ЕС +1,8%
- 17 Германия +1,6%
- 18 Литва −0,3%
- 19 Словакия −0,3%
- 20 Италия −2,0%
- 21 Унгария −3,0%
- 22 Гърция −3,4%
- 23 Румъния −3,6%
- 24 Полша −4,3%
- 25 Хърватия −6,2%
- 26 Латвия −6,3%
- 27 България −7,4%
Всички стойности в таблица
| Година | Население към 31.12 (НСИ) | Родени | Починали | Естествен прираст | Заселени | Изселени | Механичен прираст |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2025 | 6 423 207 | 50 241 | 99 479 | −49 238 | 144 843 | 109 758 | +35 085 |
| 2024 | 6 437 360 | 53 428 | 100 736 | −47 308 | 149 022 | 109 835 | +39 187 |
| 2023 | 6 445 481 | 57 197 | 101 006 | −43 809 | 164 643 | 123 063 | +41 580 |
| 2022 | 6 447 710 | 56 596 | 118 814 | −62 218 | 143 539 | 116 095 | +27 444 |
| 2021 преди ревизията | 6 838 937 | 58 678 | 148 995 | −90 317 | 167 423 | 154 717 | +12 706 |
| 2020 преди ревизията | 6 916 548 | 59 086 | 124 735 | −65 649 | 234 606 | 203 891 | +30 715 |
| 2019 преди ревизията | 6 951 482 | 61 538 | 108 083 | −46 545 | 166 108 | 168 120 | −2 012 |
| 2018 преди ревизията | 7 000 039 | 62 197 | 108 526 | −46 329 | 139 369 | 143 035 | −3 666 |
| 2017 преди ревизията | 7 050 034 | 63 955 | 109 791 | −45 836 | 139 068 | 145 057 | −5 989 |
| 2016 преди ревизията | 7 101 859 | 64 984 | 107 580 | −42 596 | 117 255 | 126 584 | −9 329 |
| 2015 преди ревизията | 7 153 784 | 65 950 | 110 117 | −44 167 | 144 425 | 148 672 | −4 247 |
| 2014 преди ревизията | 7 202 198 | 67 585 | 108 952 | −41 367 | 121 135 | 123 247 | −2 112 |
| 2013 преди ревизията | 7 245 677 | 66 578 | 104 345 | −37 767 | 104 948 | 106 056 | −1 108 |
| 2012 преди ревизията | 7 284 552 | 69 121 | 109 281 | −40 160 | 96 300 | 98 812 | −2 512 |
| 2011 | 7 327 224 | 70 846 | 108 258 | −37 412 | 95 368 | 100 163 | −4 795 |
| 2010 | 7 504 868 | 75 513 | 110 165 | −34 652 | 155 212 | 179 402 | −24 190 |
Жените в политиката
Колко жени има в парламента, в общинските съвети и начело на общините – и с колко по-малко се заплаща трудът им.
Жени в парламента26%63 от 240 в 52-ото НС · ЕС: 34%
Жени в общинските съвети27%1 351 от 5 051 съветници, 2023 г. · 2019: 27%
Кметици на общини33 от 26512% от кметовете, 2023 г. · 2019: 37
Разлика в заплащането12,0%по-малко на час за жените, 2024 г. · ЕС: 11,1%Какво показват числата. В парламента – депутатите в началото на всяко Народно събрание (без заместилите ги по-късно), в последното – сегашният състав. В общинските съвети – избраните на изборите; през 2023 г. жените са 33% от кандидатите, 21% от водачите на листи и 27% от избраните. Разликата в заплащането е колко по-ниско е средното брутно възнаграждение на час на жените от това на мъжете (без селското стопанство и държавното управление) – не за една и съща работа, а изобщо. По области такива данни няма – нито в НСИ, нито в Евростат.
Народното събрание
Източник: Народно събрание, депутатите
Опресняване: Веднъж на ден
Депутатите малко след първото заседание на всяко събрание по данните на parliament.bg (за последното – сегашният състав). Полът не е в данните на парламента и ЦИК – определен е по имената (бащиното и фамилията на -ова, -ева и т.н., иначе по малкото име). При малка част от имената (турски, чужди) може да има грешка в единични случаи.
% жени сред 240-те депутати във всяко събрание от 2001 г. насам
- 52 2026 сега 26% 63 жени
- 51 2024 21% 51 жени
- 50 2024 27% 65 жени
- 49 2023 24% 58 жени
- 48 2022 24% 58 жени
- 47 2021 24% 57 жени
- 46 2021 25% 59 жени
- 45 2021 24% 57 жени
- 44 2017 23% 56 жени
- 43 2014 20% 48 жени
- 42 2013 25% 59 жени
- 41 2009 21% 51 жени
- 40 2005 22% 53 жени
- 39 2001 27% 64 жени
По партии и райони
Източник: Народно събрание, депутатите
Опресняване: Веднъж на ден
Сегашният състав на 52-ото Народно събрание – по парламентарни групи и по многомандатните избирателни райони, от които са избрани депутатите. Полът не е в данните на парламента и ЦИК – определен е по имената (бащиното и фамилията на -ова, -ева и т.н., иначе по малкото име). При малка част от имената (турски, чужди) може да има грешка в единични случаи.
жени в 52-ото Народно събрание сега
- Прогресивна България 30% 39 от 131
- ГЕРБ – СДС 26% 10 от 39
- ДПС 24% 5 от 21
- Демократична България 29% 6 от 21
- Продължаваме Промяната 13% 2 от 16
- Възраждане 8% 1 от 12
по избирателни райони – най-много жени
- Русе 57% 4 от 7
- Сливен 50% 3 от 6
- Шумен 50% 3 от 6
- Видин 50% 2 от 4
- Монтана 50% 2 от 4
- Стара Загора 45% 5 от 11
- Кърджали 40% 2 от 5
- Хасково 38% 3 от 8
Спрямо Европа
Източник: Евростат, sdg_05_50
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Евростат по данните на Европейския институт за равенство между половете (EIGE): дял на жените в еднокамарния парламент (или долната камара) и в правителството (министър-председател и министри) – към края на годината. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Финландия 46,0% +0,5
- 2 Исландия 46,0% −3,2
- 3 Норвегия 45,0% 0,0
- 4 Швеция 44,8% −0,8
- 5 Дания 44,7% 0,0
- 6 Белгия 44,2% +1,4
- 7 Испания 43,3% −0,4
- 8 Нидерландия 42,9% +2,5
- 9 Северна Македония 41,7%
- 10 Сърбия 37,6%
- 11 Косово 37,5%
- 12 Франция 37,2% +0,9
- 13 Австрия 36,6% −2,5
- 14 Португалия 36,5% +0,4
- 15 Латвия 36,0% +5,0
- 16 Люксембург 35,0% 0,0
- 17 Албания 34,3%
- 18 Италия 33,9% +0,1
- ЕС-27 33,6% +0,2
- 19 Хърватия 33,3% −1,6
- 20 Германия 32,7% −2,8
- 21 Лихтенщайн 32,0% +4,0
- 22 Словения 30,8% +0,8
- 23 Чехия 30,2% +5,9
- 24 Естония 29,7% +1,0
- 25 Полша 29,5% +0,4
- 26 Ирландия 29,4% +1,6
- 27 Литва 28,4% −2,0
- 28 Черна гора 28,4%
- 29 Малта 27,8% 0,0
- 30 България 25,0% −0,8
- 31 Гърция 23,9% +0,6
- 32 Словакия 22,7% −0,6
- 33 Румъния 22,0% +2,5
- 34 Турция 19,9%
- 35 Босна и Херцеговина 19,3%
- 36 Унгария 15,6% +1,0
- 37 Кипър 14,3% 0,0
- 1 Финландия 60,0% 0,0
- 2 Исландия 54,5% +10,1
- 3 Албания 54,0%
- 4 Норвегия 52,9% +11,0
- 5 Швеция 50,0% +4,2
- 6 Франция 48,6% −1,4
- 7 Австрия 47,6% +3,8
- 8 Испания 42,9% −1,8
- 9 Германия 41,7% −7,3
- 10 Литва 41,7% −3,6
- 11 Лихтенщайн 40,0% −20,0
- 12 Португалия 38,8% −1,2
- 13 Словения 38,5% +1,0
- 14 Дания 36,0% 0,0
- 15 Люксембург 33,3% 0,0
- 16 Сърбия 32,3%
- ЕС-27 31,9% −3,2
- 17 Латвия 31,0% −13,8
- 18 Естония 30,8% −19,2
- 19 Нидерландия 30,8% −8,5
- 20 Италия 29,7% −0,5
- 21 Полша 28,3% −1,1
- 22 България 27,8% −10,6
- 23 Белгия 26,7% −28,3
- 24 Босна и Херцеговина 26,3%
- 25 Черна гора 25,0%
- 26 Ирландия 23,7% −4,9
- 27 Хърватия 21,1% +10,6
- 28 Малта 20,0% +0,8
- 29 Гърция 19,4% −4,8
- 30 Словакия 17,3% +5,1
- 31 Кипър 16,7% 0,0
- 32 Косово 15,4%
- 33 Северна Македония 13,2%
- 34 Чехия 11,8% +5,9
- 35 Румъния 10,5% −19,5
- 36 Турция 5,3%
- 37 Унгария 0,0% 0,0
Общинските съвети
Източник: ЦИК, резултатите от местните избори 2023, ЦИК, 2019
Опресняване: Веднъж на ден
Избраните общински съветници по резултатите на ЦИК след първия тур (без заместилите ги по-късно – например съветниците, избрани и за кметове). Полът не е в данните на парламента и ЦИК – определен е по имената (бащиното и фамилията на -ова, -ева и т.н., иначе по малкото име). При малка част от имената (турски, чужди) може да има грешка в единични случаи.
% жени сред избраните общински съветници; средно за страната 26,7%
Най-много жени в съвета
Източник: ЦИК, резултатите от местните избори 2023, ЦИК, 2019
Опресняване: Веднъж на ден
Избраните на местните избори 2023 г.; вдясно – колко бяха през 2019 г.
% жени в общинския съвет, 2023 г.; вдясно – 2019 г.
- 1 Брусарци 8 от 11 73% 55%
- 2 Симеоновград 9 от 13 69% 41%
- 3 Любимец 8 от 13 62% 69%
- 4 Бойница 6 от 10 60% 45%
- 5 Долни Дъбник 10 от 17 59% 59%
- 6 Свиленград 12 от 21 57% 62%
- 7 Кресна 6 от 11 55% 31%
- 8 Хайредин 6 от 11 55% 64%
- 9 Лъки 6 от 11 55% 55%
- 10 Алфатар 6 от 11 55% 45%
- 11 Струмяни 7 от 13 54% 31%
- 12 Мизия 7 от 13 54% 54%
- 13 Бобов дол 7 от 13 54% 54%
- 14 Брезник 7 от 13 54% 62%
- 15 Братя Даскалови 7 от 13 54% 46%
Най-малко жени
Източник: ЦИК, резултатите от местните избори 2023, ЦИК, 2019
Опресняване: Веднъж на ден
Общините с най-малък дял жени в общинския съвет след местните избори 2023 г.
7 общини нямат нито една жена в съвета (2023 г.)
Гърмен (17), Венец (17), Сапарева баня (13), Белово (13), Неделино (13), Опака (13), Маджарово (11)
с най-малък дял жени (поне една)
- Тунджа 1 от 21 5% 14%
- Каолиново 1 от 21 5% 10%
- Раднево 1 от 17 6% 12%
- Завет 1 от 17 6% 12%
- Никола Козлево 1 от 13 8% 8%
- Доспат 1 от 13 8% 8%
- Ябланица 1 от 13 8% 0%
- Белоградчик 1 от 13 8% 15%
Кметиците
Източник: ЦИК, резултатите от местните избори 2023, ЦИК, 2019
Опресняване: Веднъж на ден
Избраните кметове на общини на местните избори 2023 г. – на първия тур (с над половината от действителните гласове) или на балотажа. Без кметовете на кметства и на районите в София, Пловдив и Варна; без частичните избори след това.
33 от 265 общини са с жена кмет след изборите през 2023 г. (37 през 2019 г.)
- Долни чифлик обл. ВарнаКрасимира Пенева Анастасова – ГЕРБ
- Бойница обл. ВидинАнета Стойкова Генчева – ГЕРБ
- Чупрене обл. ВидинМария Цецкова Тодорова – ГЕРБ
- Козлодуй обл. ВрацаМаринела Георгиева Николова – ГЕРБ
- Мизия обл. ВрацаВаля Теодосиева Берчева – ГЕРБ
- Габрово обл. ГабровоТаня Венкова Христова – ГЕРБ
- Добричка обл. ДобричСоня Иванова Георгиева – "БСП за България (ЗНС)"
- Каварна обл. ДобричЕлена Матеева Балтаджиева – ВМРО – БНД (ИТН, БР)
- Момчилград обл. КърджалиИлкнур Кязим Мюмюн – Движение за права и свободи – ДПС
- Бобов дол обл. КюстендилЕлза Стоянова Величкова – Местна коалиция Партия на Зелените (Партия на зелените, БСП за Бълга…
- Тетевен обл. ЛовечМадлена Цветанова Бояджиева-Ничева – ГЕРБ
- Троян обл. ЛовечДонка Иванова Михайлова – БСП за България
- Брусарци обл. МонтанаНаташа Михайлова Младенова – ГЕРБ
- Георги Дамяново обл. МонтанаНина Пламенова Петкова – ГЕРБ
- Брацигово обл. ПазарджикНадежда Борисова Казакова – ГЕРБ
- Септември обл. ПазарджикВаска Йорданова Рачева – Развитие за септември и региона (ПП обединени земеделци, ПП ГЕРБ, па…
- Трън обл. ПерникЦветислава Димитрова Цветкова – ГЕРБ
- Долна Митрополия обл. ПлевенПоля Василева Цоновска – „ГЕРБ (БЗНС, ВМРО - Българско национално движение, СДС)“
- Левски обл. ПлевенЛюбка Веселинова Александрова – БСП за България/левицата!/
- Хисаря обл. ПловдивИва Иванова Вълчева – БСП за България
- Куклен обл. ПловдивМария Георгиева Белчева – ГЕРБ
- Исперих обл. РазградБелгин Фикри Шукри – Движение за права и свободи – ДПС
- Алфатар обл. СилистраЯнка Стоянова Господинова – ГЕРБ
- Нова Загора обл. СливенГаля Енева Захариева – ГЕРБ
- Твърдица обл. СливенМария Йорданова Гвоздейкова-Златева – Граждани за Общината
- Копривщица обл. СофияМария Христова Тороманова – БСП за България
- Мирково обл. СофияЦветанка Петкова Йотина – КОД /Консервативно Обединение на Десницата/
- Казанлък обл. Стара ЗагораГалина Георгиева Стоянова – ГЕРБ
- Ивайловград обл. ХасковоДиана Димитрова Овчарова – ГЕРБ
- Симеоновград обл. ХасковоМилена Георгиева Рангелова – ГЕРБ
- Харманли обл. ХасковоМария Иванова Киркова – ГЕРБ
- Венец обл. ШуменНехрибан Османова Ахмедова – Движение за права и свободи – ДПС
- Смядово обл. ШуменИванка Петрова Николова – ГЕРБ
Разликата в заплащането
Източник: Евростат, sdg_05_20
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Некоригираната разлика в заплащането по пол на Евростат: разликата между средните брутни възнаграждения на час на мъжете и жените като % от това на мъжете. В предприятията с 10 и повече заети, без селското стопанство и държавното управление. Не сравнява една и съща работа – отразява и това, че жените и мъжете работят в различни отрасли и на различни длъжности. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
- 1 Естония 18,8% −0,8
- 2 Чехия 18,5% +0,5
- 3 Австрия 17,6% −0,7
- 4 Унгария 16,9% −0,9
- 5 Финландия 16,3% −0,5
- 6 Швейцария 16,0% −1,2
- 7 Словакия 15,7% 0,0
- 8 Германия 15,6% −2,0
- 9 Дания 14,0% 0,0
- 10 Латвия 13,9% −2,5
- 11 Гърция 13,4% −0,2
- 12 Норвегия 13,0% +0,2
- 13 България 12,0% −1,5
- 14 Франция 11,8% −0,5
- 15 Кипър 11,8% −0,2
- 16 Нидерландия 11,2% −1,3
- 17 Швеция 11,2% 0,0
- ЕС-27 11,1% −0,6
- 18 Исландия 11,1% +1,4
- 19 Литва 10,0% −1,5
- 20 Ирландия 8,3% −0,3
- 21 Словения 8,0% +2,0
- 22 Испания 7,3% 0,0
- 23 Португалия 7,0% −1,6
- 24 Хърватия 6,6% −0,8
- 25 Италия 5,3% +3,1
- 26 Малта 4,9% −0,2
- 27 Полша 4,0% −1,9
- 28 Румъния 3,7% −0,1
- 29 Белгия 0,7% 0,0
- 30 Люксембург -0,8% +0,1
Разликата по отрасли
Източник: Евростат, earn_gr_gpgr2
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Некоригираната разлика в заплащането по пол по икономически дейности (КИД-2008). Отрицателна – жените получават средно повече на час от мъжете в отрасъла. За ЕС по отрасли Евростат няма средна стойност – чертата е медианата на държавите от ЕС с данни.
с колко % по-ниско е средното възнаграждение на час на жените в България, 2024 г.; чертата – медианата на държавите от ЕС
- Информационни технологии и комуникации 28,3% ЕС 19,0%
- Преработваща промишленост 21,5% ЕС 15,6%
- Финанси и застраховане 20,3% ЕС 23,5%
- Здравеопазване 17,4% ЕС 18,0%
- Професионални и научни дейности 16,2% ЕС 16,1%
- Добив 10,9% ЕС 9,2%
- Култура, спорт и развлечения 10,9% ЕС 11,6%
- Води и отпадъци 10,3% ЕС -0,3%
- Държавно управление 9,8% ЕС 9,0%
- Търговия 9,4% ЕС 18,5%
- Недвижими имоти 7,7% ЕС 10,5%
- Транспорт 5,8% ЕС 5,3%
- Образование 4,9% ЕС 9,3%
- Хотели и ресторанти 4,2% ЕС 7,5%
- Енергетика 0,1% ЕС 8,8%
- Други услуги -9,4% ЕС 11,7%
- Административни дейности -17,9% ЕС 7,7%
- Строителство -24,8% ЕС -2,5%
Дигитални умения и медии
Колко хора умеят да боравят с компютъра и интернет, колко добре разпознаваме фалшивите новини и доколко вярваме на медиите.
Поне основни дигитални умения38%2025 г. · ЕС: 60% · 26-то място от 27 в ЕС
Не ползват интернет13%2025 г. · ЕС: 6% · 2-ро място от 27 в ЕС
Индекс на медийната грамотност34-о място от 412026 г. · 32 точки от 100 · 2017: 30-о място
Вярват на медиите47%EB 105, 2026 г. · ЕС: 43%Какво показват числата. Дигиталните умения не се изпитват, а се оценяват по това, което хората казват, че са правили в интернет – търсили информация, писали съобщения, редактирали документи, сменяли настройки за поверителност, инсталирали програми. С поне основни умения е този, който се справя с поне едно нещо от всяка от петте области. Целта на ЕС е 80% до 2030 г. Хората, които не са ползвали интернет през последните 3 месеца, се броят без умения. Индексът на медийната грамотност сравнява европейските държави по качеството на образованието, свободата на медиите, доверието между хората и използването на нови начини на участие – колко устойчиви са на фалшивите новини.
Спрямо Европа
Източник: Евростат, isoc_sk_dskl_i21
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Индикаторът на Евростат за цифровите умения (Digital Skills Indicator 2.0) от анкетата за използването на информационни технологии в домакинствата, хора на 16 – 74 г. Уменията се оценяват по дейностите, които хората казват, че са правили в интернет през последните 3 месеца, в пет области: информация, общуване, създаване на съдържание, безопасност и решаване на проблеми. „Поне основни“ – поне основно ниво и в петте; „над основните“ – над основното и в петте. От 2021 г. анкетата пита за уменията през две години. ЕС-27 е средното за Съюза, без номер в класацията.
Място на България в ЕС: 2021: 26-то · 2023: 26-то · 2025: 26-то (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Нидерландия 83,6% +0,9
- 2 Ирландия 82,8% +9,9
- 3 Дания 81,5% +11,8
- 4 Финландия 81,0% −1,0
- 5 Норвегия 79,8% −1,3
- 6 Швейцария 78,0% +0,5
- 7 Косово 75,6%
- 8 Чехия 70,5% +1,3
- 9 Швеция 70,0% +3,5
- 10 Австрия 69,8% +5,1
- 11 Малта 66,8% +4,0
- 12 Испания 66,5% +0,3
- 13 Франция 65,7% +6,1
- 14 Хърватия 63,4% +4,4
- 15 Естония 62,5% −0,1
- 16 Люксембург 62,4% +2,3
- 17 Белгия 61,2% +1,8
- ЕС-27 60,4% +4,8
- 18 Германия 59,6% +7,3
- 19 Португалия 59,2% +3,2
- 20 Унгария 57,3% −1,6
- 21 Кипър 55,8% +6,3
- 22 Италия 54,3% +8,5
- 23 Литва 53,8% +0,9
- 24 Словакия 53,6% +2,3
- 25 Гърция 51,0% −1,4
- 26 Полша 50,4% +6,1
- 27 Латвия 48,4% +3,1
- 28 Словения 46,5% −0,2
- 29 Черна гора 44,2% −7,8
- 30 Сърбия 42,0% +8,4
- 31 България 38,3% +2,7
- 32 Босна и Херцеговина 36,3% +6,2
- 33 Румъния 31,8% +4,1
- 34 Турция 31,5% −1,6
- 35 Северна Македония 28,5%
- 36 Албания 27,7% +4,3
Място на България в ЕС: 2021: 27-мо · 2023: 27-мо · 2025: 26-то (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Нидерландия 55,6% +1,1
- 2 Финландия 54,9% +1,3
- 3 Ирландия 54,4% +10,6
- 4 Дания 53,0% +13,7
- 5 Норвегия 51,2% +0,4
- 6 Швейцария 45,5% +2,8
- 7 Испания 38,9% +0,2
- 8 Швеция 38,1% +1,6
- 9 Малта 38,0% +1,4
- 10 Чехия 37,3% +1,9
- 11 Франция 35,0% +4,4
- 12 Австрия 34,3% +2,2
- 13 Унгария 34,1% +5,9
- 14 Естония 33,7% −1,2
- 15 Португалия 32,0% +2,0
- 16 Италия 31,5% +9,3
- ЕС-27 31,4% +4,1
- 17 Белгия 29,7% +1,4
- 18 Люксембург 28,1% +0,3
- 19 Хърватия 27,7% +2,7
- 20 Гърция 27,5% +7,4
- 21 Литва 27,3% +1,4
- 22 Германия 24,2% +4,4
- 23 Полша 23,6% +3,5
- 24 Словакия 21,2% −0,5
- 25 Латвия 20,1% +3,6
- 26 Словения 19,8% +0,9
- 27 Кипър 18,3% −6,7
- 28 Сърбия 12,8% +1,5
- 29 България 11,8% +4,0
- 30 Румъния 11,1% +2,2
- 31 Черна гора 10,7% +0,2
- 32 Турция 9,9% −0,7
- 33 Босна и Херцеговина 9,8% +2,9
- 34 Косово 9,1%
- 35 Албания 8,1% +0,3
- 36 Северна Македония 6,1%
Място на България в ЕС: 2021: 1-во · 2023: 1-во · 2025: 2-ро (от най-високото; при равни стойности – общо място)
- 1 Хърватия 14,1% −2,5
- 2 България 13,2% −6,5
- 3 Албания 12,8% −4,0
- 4 Гърция 10,9% −4,1
- 5 Литва 10,7% −0,8
- 6 Португалия 10,6% −3,7
- 7 Полша 10,4% −3,2
- 8 Турция 10,2% −3,8
- 9 Сърбия 10,0% −4,7
- 10 Босна и Херцеговина 9,9% −6,7
- 11 Италия 9,7% −3,4
- 12 Словения 8,4% −1,2
- 13 Северна Македония 7,9%
- 14 Словакия 7,5% −5,3
- 15 Унгария 7,2% −1,4
- 16 Румъния 6,9% −4,0
- ЕС-27 6,2% −2,4
- 17 Кипър 6,2% −2,6
- 18 Черна гора 5,8% −5,9
- 19 Чехия 5,5% −2,5
- 20 Латвия 5,5% −2,2
- 21 Германия 5,4% −2,1
- 22 Естония 5,1% −1,7
- 23 Франция 5,0% −2,2
- 24 Австрия 4,7% 0,0
- 25 Малта 4,0% −3,2
- 26 Испания 3,7% −0,9
- 27 Белгия 3,5% −1,8
- 28 Финландия 1,9% −0,4
- 29 Швеция 1,8% −0,7
- 30 Косово 1,5%
- 31 Норвегия 1,2% +0,9
- 32 Швейцария 1,1% +0,3
- 33 Люксембург 0,9% +0,2
- 34 Дания 0,3% −0,9
- 35 Нидерландия 0,3% −0,6
- 36 Ирландия 0,2% −6,5
Кой има умения
Източник: Евростат, isoc_sk_dskl_i21
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Индикаторът на Евростат за цифровите умения (Digital Skills Indicator 2.0) от анкетата за използването на информационни технологии в домакинствата, хора на 16 – 74 г. Уменията се оценяват по дейностите, които хората казват, че са правили в интернет през последните 3 месеца, в пет области: информация, общуване, създаване на съдържание, безопасност и решаване на проблеми. „Поне основни“ – поне основно ниво и в петте; „над основните“ – над основното и в петте. От 2021 г. анкетата пита за уменията през две години. Градове, малки градове и села – по степента на урбанизация на Евростат.
% с поне основни дигитални умения в България, 2025 г.; чертата – средно за ЕС
- 16–24 г.53%ЕС 75%
- 25–34 г.57%ЕС 74%
- 35–44 г.50%ЕС 70%
- 45–54 г.42%ЕС 62%
- 55–64 г.29%ЕС 50%
- 65–74 г.9%ЕС 33%
% с поне основни дигитални умения в България, 2025 г.; чертата – средно за ЕС
- Основно и по-ниско14%ЕС 38%
- Средно31%ЕС 55%
- Висше66%ЕС 82%
% с поне основни дигитални умения в България, 2025 г.; чертата – средно за ЕС
- Градове48%ЕС 67%
- Малки градове и предградия37%ЕС 59%
- Села25%ЕС 53%
% с поне основни дигитални умения в България, 2025 г.; чертата – средно за ЕС
- Жени39%ЕС 59%
- Мъже38%ЕС 62%
В какво сме най-слаби
Източник: Евростат, isoc_sk_dskl_i21
Опресняване: Веднъж на ден; Евростат обновява тези данни веднъж в годината
Индикаторът на Евростат за цифровите умения (Digital Skills Indicator 2.0) от анкетата за използването на информационни технологии в домакинствата, хора на 16 – 74 г. Уменията се оценяват по дейностите, които хората казват, че са правили в интернет през последните 3 месеца, в пет области: информация, общуване, създаване на съдържание, безопасност и решаване на проблеми. „Поне основни“ – поне основно ниво и в петте; „над основните“ – над основното и в петте. От 2021 г. анкетата пита за уменията през две години.
% с поне основни умения във всяка от петте области, 2025 г.; чертата – средно за ЕС
- Търсене и преценка на информация74%ЕС 86%
- Общуване и сътрудничество85%ЕС 92%
- Създаване на съдържание54%ЕС 71%
- Безопасност55%ЕС 75%
- Решаване на проблеми64%ЕС 86%
Индексът на медийната грамотност
Източник: Институт „Отворено общество“ – София, 2017, Институт „Отворено общество“ – София, 2018, Институт „Отворено общество“ – София, 2019, Институт „Отворено общество“ – София, 2021, Институт „Отворено общество“ – София, 2022, Институт „Отворено общество“ – София, 2023, Институт „Отворено общество“ – София, 2026
Опресняване: Ръчно, при нов доклад
Индексът на медийната грамотност на Института „Отворено общество“ – София оценява устойчивостта на обществата към фалшивите новини и дезинформацията по показатели за образованието (PISA, висше образование), свободата на медиите, доверието между хората и електронното участие. От 0 до 100 точки, повече е по-добре. Държавите се сменят между изданията, а индексът се преизчислява – местата между годините се сравняват по-сигурно от точките. Докладът за 2017 г. вече не е онлайн – стойностите са изчислени от промяната спрямо 2017 г. в доклада за 2018 г.
точки от 100 в изданието от 2026 г.; България е на 34-о място от 41 държави – последна в ЕС
България през годините: 2017 30-о място от 33 (30 т.) · 2018 30-о място от 35 (30 т.) · 2019 29-о място от 35 (32 т.) · 2021 30-о място от 35 (29 т.) · 2022 33-о място от 41 (33 т.) · 2023 35-о място от 41 (31 т.) · 2026 34-о място от 41 (32 т.)
- 1 🇩🇰 Дания 71
- 2 🇫🇮 Финландия 71
- 3 🇮🇪 Ирландия 71
- 4 🇳🇱 Нидерландия 71
- 5 🇳🇴 Норвегия 70
- 6 🇪🇪 Естония 69
- 7 🇸🇪 Швеция 68
- 8 🇨🇭 Швейцария 66
- 9 🇩🇪 Германия 62
- 10 🇬🇧 Обединеното кралство 62
- 11 🇦🇹 Австрия 61
- 12 🇧🇪 Белгия 60
- 13 🇨🇿 Чехия 59
- 14 🇮🇸 Исландия 58
- 15 🇱🇹 Литва 58
- 16 🇱🇻 Латвия 57
- 17 🇵🇹 Португалия 57
- 18 🇪🇸 Испания 57
- 19 🇫🇷 Франция 55
- 20 🇵🇱 Полша 54
- 21 🇸🇮 Словения 54
- 22 🇱🇺 Люксембург 52
- 23 🇮🇹 Италия 51
- 24 🇭🇷 Хърватия 47
- 25 🇸🇰 Словакия 47
- 26 🇲🇪 Черна гора 44
- 27 🇭🇺 Унгария 43
- 28 🇲🇹 Малта 40
- 29 🇺🇦 Украйна 38
- 30 🇬🇷 Гърция 37
- 31 🇷🇴 Румъния 37
- 32 🇷🇸 Сърбия 35
- 33 🇨🇾 Кипър 33
- 34 🇧🇬 България 32
- 35 🇲🇩 Молдова 31
- 36 🇹🇷 Турция 30
- 37 🇧🇦 Босна и Херцеговина 24
- 38 🇬🇪 Грузия 20
- 39 🇦🇱 Албания 19
- 40 🇲🇰 Северна Македония 19
- 41 🇽🇰 Косово 16
Доверието в медиите
Източник: Евробарометър, EB 100, Евробарометър, EB 101, Евробарометър, EB 102, Евробарометър, EB 103, Евробарометър, EB 104, Евробарометър, EB 105
Опресняване: Ръчно, при ново проучване
Стандартният Евробарометър, два пъти в годината: „Бихте ли казали, че по-скоро имате доверие или по-скоро нямате доверие на следните медии?“ – % „по-скоро имам доверие“. Пролетните проучвания питат за медиите като цяло, есенните – за отделните медии; от есента на 2024 г. въпросът за отделните медии е в нов модул с друга формулировка, а интернет е заменен с уебсайтове – затова скокът тогава е отчасти от смяната на въпроса. Средното за ЕС до 2019 г. е за ЕС-28.
% от хората, които по-скоро вярват на медиите – в ЕС 43% (EB 105)
в България – по вид медия
Избори
Колко хора гласуват, кой печели и къде – секция по секция, по отворените данни на ЦИК.
Активност, април 202651,1%+12,2 пр.п. спрямо октомври 2024 · най-висока от 2017 г.
Партии над 4%5под прага остават 18,0% от гласовете за партии
Избори за парламент от 2021 г.8за 5 години; редовните са на 4 години
Най-висока активност55,5%София · в страната 47,4% по протоколите
Най-ниска активност29,5%Кърджали · избиратели в списъците – 274 441
Секции с необичаен вот17активност и дял на една партия над 75%Активност от 1990 г. насам
Източник: ЦИК, активност, Уикипедия (по ЦИК) – до 2016 г.
Опресняване: Ръчно, след всеки избор (data/elections.json)
Официалната активност, обявена от ЦИК: гласували спрямо избирателите в списъците в страната. За президент – първият тур. През 2021 г. и през юни 2024 г. изборите са два в един ден.
гласували от избирателите в списъците, %
Секция по секция – април 2026
Източник: ЦИК, отворени данни, Отворени данни за изборите
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Всяка точка е изборно място (училище, читалище) – в него може да има няколко секции. Размерът е по броя на гласувалите. Секциите без координати (подвижни, в болници) не са на картата, но са в "пръстовия отпечатък".
„Пръстов отпечатък“ на изборите
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Всяка секция в страната с поне 100 избиратели е в клетка 2 x 2 пункта според активността и дела на партията. При свободен вот секциите са петно около средното. Секциите горе вдясно – почти всички гласуват и почти всички за една партия – са белег за контролиран или купен вот, но не са доказателство: така гласуват и малки, сплотени общности.
секциите по активност (→) и дял на партията (↑); по-тъмно – повече секции
Секции с необичаен вот
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Секциите в страната с поне 100 избиратели, в които са гласували поне 75% и поне 75% от гласовете са за една партия. Без подвижните секции и тези, в които над 30% от избирателите са вписани в изборния ден (болници, общежития). Това не е доказателство за нарушение.
активност и дял на една партия поне 75%, април 2026
| Секция | Избиратели | Активност | Първа партия |
|---|---|---|---|
| 161 | 100% | ДПС 96% | |
| 184 | 94% | ДПС 97% | |
| 101 | 100% | ДПС 88% | |
| 219 | 100% | ДПС 82% | |
| 572 | 82% | ДПС 96% | |
| 207 | 100% | Прогресивна България 77% | |
| 120 | 98% | Прогресивна България 78% | |
| 197 | 81% | ДПС 92% | |
| 174 | 83% | ДПС 89% | |
| 340 | 83% | ДПС 88% | |
| 120 | 78% | ДПС 91% | |
| 163 | 81% | ДПС 88% | |
| 193 | 87% | ГЕРБ 76% | |
| 712 | 76% | ДПС 78% | |
| 923 | 76% | ДПС 79% | |
| 147 | 79% | Прогресивна България 75% | |
| 435 | 75% | ГЕРБ 77% |
Отпечатъците от 2013 г. насам
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Същото като горе, но за първата партия във всяка секция – на всички парламентарни избори. Машинното гласуване (юли 2021 – 2022 г.) свива "опашката" горе вдясно; след връщането на хартиените бюлетини тя се появява отново.
секциите по активност (→) и дял на първата партия в секцията (↑)
Резултатите през годините
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Дял от действителните гласове за партии и коалиции (без "Не подкрепям никого"), затова може да се различава с десети от обявения от ЦИК. Само партиите, минавали 4% поне веднъж; коалициите са по водещата партия (ГЕРБ – и ГЕРБ-СДС, БСП – и Коалиция за България, ДПС – и ДПС-Ново начало).
% от гласовете за партии; удебелено – над прага от 4%
| Партия | 05.2013 | 10.2014 | 03.2017 | 04.2021 | 07.2021 | 11.2021 | 10.2022 | 04.2023 | 06.2024 | 10.2024 | 04.2026 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прогресивна България | 44,6 | ||||||||||
| ГЕРБ | 30,5 | 32,7 | 33,5 | 26,2 | 23,5 | 22,7 | 25,3 | 26,5 | 24,7 | 26,4 | 13,4 |
| ПП–ДБ | 24,6 | 14,3 | 14,2 | 12,6 | |||||||
| ДПС | 11,3 | 14,8 | 9,2 | 10,5 | 10,7 | 13,0 | 13,8 | 13,8 | 17,1 | 11,6 | 7,1 |
| Възраждане | 1,1 | 2,9 | 3,0 | 5,1 | 10,4 | 14,2 | 13,8 | 13,4 | 4,3 | ||
| МЕЧ | 3,0 | 4,6 | 3,2 | ||||||||
| Величие | 4,7 | 4,0 | 3,1 | ||||||||
| БСП | 26,6 | 15,4 | 27,9 | 15,0 | 13,4 | 10,2 | 9,3 | 8,9 | 7,1 | 7,6 | 3,0 |
| АПС | 7,5 | 1,6 | |||||||||
| Има такъв народ | 17,7 | 24,1 | 9,5 | 3,8 | 4,1 | 6,0 | 6,8 | 0,7 | |||
| Продължаваме промяната | 25,7 | 20,2 | |||||||||
| Демократична България | 9,5 | 12,6 | 6,4 | 7,5 | |||||||
| Патриоти (НФСБ, ВМРО) | 3,8 | 7,3 | 9,3 | 2,4 | 3,1 | 0,3 | |||||
| Реформаторски блок | 8,9 | 3,1 | |||||||||
| Атака | 7,3 | 4,5 | 0,5 | 0,5 | 0,5 | 0,3 | 0,4 | 0,2 | |||
| България без цензура | 5,7 | ||||||||||
| Изправи се! Мутри вън! | 4,7 | 5,0 | 2,3 | 1,0 | |||||||
| Български възход | 4,6 | 3,1 | 0,6 | 0,4 | |||||||
| Воля | 4,3 | 0,3 | |||||||||
| АБВ | 4,2 | 1,6 |
Кой печели по райони
Източник: ЦИК, отворени данни, Картата на районите – ЦИК
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
31-те многомандатни избирателни района (МИР) – София е в три района, Пловдив – град и област поотделно – и секциите извън страната. Делът е от действителните гласове за партии в района (без "Не подкрепям никого"); коалициите са по водещата партия, както в таблицата горе. Активността е по протоколите на секциите – гласувалите спрямо избирателите в списъците, вкл. вписаните в изборния ден; в чужбина няма списъци. Картата е схематична – на ЦИК.
първата партия във всеки избирателен район и в чужбина; плъзгачът под картата сменя изборите
Активност по области
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Гласувалите спрямо избирателите в списъците на секциите в областта (вкл. вписаните в изборния ден), по протоколите. ЦИК обявява активността спрямо първоначалните списъци, затова числата се различават малко. София е сборът от трите столични района, Пловдив – от града и областта.
април 2026; в страната – 47,4%
Класация на областите
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Гласувалите спрямо избирателите в списъците на секциите в областта (вкл. вписаните в изборния ден), по протоколите. ЦИК обявява активността спрямо първоначалните списъци, затова числата се различават малко. София е сборът от трите столични района, Пловдив – от града и областта.
активност, %; вдясно – първата партия в областта
-
1
София
55,5
49%
-
2
Смолян
54,6
49%
-
3
Перник
53,5
48%
-
4
Враца
52,1
54%
-
5
Монтана
51,4
47%
-
6
София (столица)
51,1
36%
-
7
Стара Загора
50,5
49%
-
8
Варна
49,9
45%
-
9
Пловдив
49,5
50%
-
10
Бургас
49,3
47%
-
11
Велико Търново
49,0
53%
-
12
Хасково
48,8
50%
-
13
Ловеч
48,3
47%
-
14
Благоевград
48,3
40%
-
15
Габрово
47,8
48%
-
16
Ямбол
47,7
55%
-
17
Плевен
46,8
52%
-
18
Пазарджик
45,6
51%
-
19
Видин
45,3
44%
-
20
Русе
45,3
49%
-
21
Кюстендил
43,7
48%
-
22
Силистра
43,4
44%
-
23
Търговище
40,7
40%
-
24
Добрич
39,7
50%
-
25
Сливен
39,3
52%
-
26
Шумен
38,2
42%
-
27
Разград
36,4
39%
-
28
Кърджали
29,5
56%
Гласуване в чужбина
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Гласувалите в секциите извън страната по протоколите. Броят на секциите зависи от заявленията и от решенията на ЦИК (например ограничението до 35 секции в държава извън ЕС), затова се мени между изборите.
гласували на парламентарните избори
Къде гласуват българите в чужбина
Източник: ЦИК, отворени данни
Опресняване: Веднъж на ден; ЦИК публикува данните по секции няколко дни след изборите
Гласувалите по държави на последните избори; вдясно – първата партия в държавата.
април 2026; 493 секции в 55 държави
- 1 Германия 37 593 45%
- 2 Турция 30 229 53%
- 3 Обединено кралство 27 635 47%
- 4 Испания 19 558 47%
- 5 САЩ 9 888 39%
- 6 Нидерландия 9 817 39%
- 7 Австрия 6 993 36%
- 8 Белгия 6 580 41%
- 9 Италия 6 524 39%
- 10 Франция 5 229 38%
- 11 Гърция 5 164 43%
- 12 Канада 3 929 32%
- 13 Швейцария 3 513 38%
- 14 Кипър 2 974 49%
- 15 Дания 2 322 37%
Всички стойности в таблица
| Избори | Активност (ЦИК) | Гласували | В чужбина | Гласове за партии | С машина | Първа партия |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 19.04.2026 | 51,11% | 3 360 330 | 196 281 | 3 240 156 | 48% | Прогресивна България 44,59% |
| 27.10.2024 | 38,94% | 2 570 629 | 151 429 | 2 436 456 | 38% | ГЕРБ 26,39% |
| 09.06.2024 | 34,41% | 2 268 849 | 145 962 | 2 147 735 | 37% | ГЕРБ 24,71% |
| 02.04.2023 | 40,69% | 2 682 338 | 184 683 | 2 529 129 | 58% | ГЕРБ 26,49% |
| 02.10.2022 | 39,41% | 2 601 900 | 178 022 | 2 505 271 | 90% | ГЕРБ 25,33% |
| 14.11.2021 | 40,23% | 2 669 260 | 228 503 | 2 622 803 | 88% | Продължаваме промяната 25,67% |
| 11.07.2021 | 42,19% | 2 775 754 | 173 843 | 2 731 652 | 89% | Има такъв народ 24,08% |
| 04.04.2021 | 50,61% | 3 334 283 | 180 566 | 3 199 721 | 24% | ГЕРБ 26,18% |
| 26.03.2017 | 54,07% | 3 682 151 | 117 668 | 3 425 640 | – | ГЕРБ 33,49% |
| 05.10.2014 | 51,05% | 3 500 585 | 144 267 | 3 283 165 | – | ГЕРБ 32,67% |
| 12.05.2013 | 52,47% | 3 632 953 | 115 737 | 3 542 195 | – | ГЕРБ 30,53% |
| 09.06.2024 Европейски парламент | 33,78% | – | – | – | – | |
| 14.11.2021 Президент (I тур) | 40,23% | – | – | – | – | |
| 26.05.2019 Европейски парламент | 32,64% | – | – | – | – | |
| 06.11.2016 Президент (I тур) | 57,47% | – | – | – | – | |
| 25.05.2014 Европейски парламент | 35,84% | – | – | – | – | |
| 23.10.2011 Президент (I тур) | 52,29% | – | – | – | – | |
| 05.07.2009 Народно събрание | 60,64% | – | – | – | – | |
| 07.06.2009 Европейски парламент | 37,49% | – | – | – | – | |
| 20.05.2007 Европейски парламент | 29,22% | – | – | – | – | |
| 22.10.2006 Президент (I тур) | 44,11% | – | – | – | – | |
| 25.06.2005 Народно събрание | 55,76% | – | – | – | – | |
| 11.11.2001 Президент (I тур) | 41,63% | – | – | – | – | |
| 17.06.2001 Народно събрание | 66,63% | – | – | – | – | |
| 19.04.1997 Народно събрание | 58,87% | – | – | – | – | |
| 27.10.1996 Президент (I тур) | 63,14% | – | – | – | – | |
| 18.12.1994 Народно събрание | 75,23% | – | – | – | – | |
| 12.01.1992 Президент (I тур) | 75,39% | – | – | – | – | |
| 13.10.1991 Народно събрание | 83,87% | – | – | – | – | |
| 10.06.1990 Народно събрание | 90,79% | – | – | – | – |
Източници на данните
За проекта
Радар 359 събира официални данни за България на едно място - магистрали и железници, трафик и влакове в реално време, разписание на влаковете, транспорт, енергетика, икономика, заплати, горива, битови сметки, бюджет, държавни служители, банки, здравеопазване, пътни катастрофи, население, избори, въздух, отпадъци, язовири и радиационен фон. Не казваме какво да мислите. Показваме къде сме, къде бяхме и накъде вървим.
Защо 359? 359 е телефонният код на България. И е число, а с числа работим. И още: 359 е един градус под 360. Радарът обикаля пълен кръг, за да види всичко, а този един градус напомня, че картината никога не е завършена и винаги има какво да се следи, подобрява и измерва.
Всеки показател е с посочен източник. Ако данните са неудобни, те остават. Ако има грешка, я поправяме.
Идеята и реализацията са на Симеон Ставрев. Сайтът е направен без финансиране и само с доброволен труд. Данните за енергетиката, трафика и влаковете се обновяват на всеки 5 минути, а другите - при публикуването им от институциите.
Обратна връзка

